ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИЯ СЛАВЕН ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ПОБЕДОНОСЕЦ ГЕОРГИ

in Май
Посещения: 128

Архиепископ Григорий Руски

 Благослови, отче!

 Всички подвизи и страдания на мъченическия лик заради Христа са чудни и заедно с това достойни за похвала, както е достоен и звездния лик на небосвода, който е много потребен за човешките нужди. Но както там от слънцето, което се явява от изток, избледнява тяхната светлина, така и за тук приведения Георги нека да замлъкне цялата онази достойна похвала. Всичко негово – заможния, високопоставен и славен род, казвам, и възрастта и богатството, и мястото, и самият подвиг са по-превъзходни от онези и несравнимо повече ги превъзхождат.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИЯ СЛАВЕН ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ПОБЕДОНОСЕЦ ГЕОРГИ

Родът му беше от изток, благороден, подобно на рода на Йов от земята Уц. И не само по голямото величество, но и по изобилното богатство. И както беше обвързан с онова място онзи блажен и многострадален мъж, така и прилепвайки се към благочестието, незлобието и милостинята, този копнееше да му подражава и в страданието, и дори да го надмине със смърт за Христа.

И въпреки че беше юноша в такава възраст, когато чувството се побеждава от желанието и клони повече към земните красоти, за които отделя много грижи, в такъв разцвет на младостта, в тази податливост на естеството, в такъв покой и удобство, той не се прелъстяваше и не изпадна в чина на безсловесните, но оставаше равнодушен към робите и робините, златото и среброто и всичко останало. Всичко това не беше пречка на благия стремеж на Георгия. Нито цветът на младостта, нито украсяващата лицето му благост, нито светлия блясък на благородството, нито всичките ниви и многото други имоти. Но понеже умът му беше насочен към благочестието, той не обръщаше внимание на всичко това, а от любов към него желаеше да бъде поборник за вярата. И като гледаше нечестието, което се ширеше, казваше:

- Как можем да се наречем истинни раби на умрелия за нас, ако и ние не умрем за Него?! Как и по естество ще се наречем хора, ако не се възпротивим срещу лъжата и с мълчание понесем унижаването на истината?!

Така говореше и мнозина усърдно го слушаха.

И чакаше удобно време, за да не би пред някое малко множество да покаже своето мъжество и да изповяда великото тайнство на истината, и така да нанесе оскърбление на проповедта и своята доблест. Но достойно беше Георги да застане пред мнозина, защото не беше един от вторите, нито от първите втори.

 

Затова справедливо беше подвигът на неговия позор да бъде гледан от толкова народ. Искаше му се подобно на Павел да стане позор пред ангели и човеци. Такова време дебнеше добрият страж и за него беше напълно въоръжен. И не след дълго се приближи такова време, което като някоя непостоянна буря, или издигащ се пламък, който опалва всичко наоколо, се докосна и до неговото отечество. Това време беше по-люто от всички други времена; гонение, казвам, най-страшно, когато законите на естеството се измениха и баща син предаваше на смърт, и син - баща си, и брат - брата; когато тъмниците бяха тесни поради множеството християни в тях и сърповете и оралата, и лозарските ножици се претопяваха на скари, и тигани, и железни нокти, и вериги, и пирони, и пръчки, и копия и други мъчителски оръдия; когато горите, пустините и хълмовете, и вертепите бяха пълни с криещи се, а градовете и селата бяха пусти от благочестиви хора; когато въздухът беше изпълнен от сгъстени, мрачни облаци дим и жертвени мерзости, истукани и идоли навсякъде – и в църквите, и в градовете, и в селата, и по площадите, и по улиците, и по домовете, подобно на жабите, които някога нападнаха и изпълниха дома на фараона. Такова време, каквото нито умът може да постигне, нито словото да опише!

Тогава Георги не престана да раздава щедро именията си кои на криещи се и бягащи, кои на такива също лишаващи се и кои сам изпровождаше, където искаха да отидат, кои сам криеше и хранеше. А други, утвърждавайки ги, изпращаше на подвиг. Други пък държеше при себе си и ги поощряваше към мъжествено отстояване на вярата.

След Стефана - втори Стефан беше и по вяра, и по учителство. Затова нито конски надбягвания, нито лов, нито гонитба на елени, или други игри, на които младостта се радва, бяха почетени от Георги. Но негово занимание беше това дело - да приема гонените заради Христа и всякак да се грижи за тях. И вършейки такива дела, обхождаше и издирваше по горите навред, дали ще намери някого от християните, за да го утеши в нуждата и да задоволи потребностите му, та и на подвиг да го помаже.

Това беше делото на Георги, това беше неговото занимание. На дело показа истинността на думите на Соломон: „Мъдростта е седина за людете и безпорочният живот - възраст на старостта”. Какво да кажем за това?! На Павла ли не беше ревностен подражател, като състрадаваше на страдащите; не неговото ли служение изпълняваше, когато даже до Кападокия, Понт и Асия с всяка точност учеше и утвърждаваше благочестието?!

О, душо доблестна! О, младост, по-честна от Аароновите седини!

Колкото повече гледаше, че нашите намаляват поради слугите на нечестието, толкова повече скърбеше, плачейки, и се топеше от печал, и не можеше повече да търпи неправдата срещу Бога. Но той се предаваше повече на молитвата, нежели да издаде себе си.

И ето, като чу, че царят дошъл от запад в източните страни, много заплашителен, мъчещ немилостиво христовите люде, посрещна го в Никомидия. И видя голямото стечение на народ, когато суетните принасяха жертва на суетните си богове в знак на благодарност за победата. Диоклетиан беше син на тези преди него, но ги надмина по гонения, суровост и беснеене срещу Христа.

Георги застава пред него мъжествено и благочинно, с висок глас изповядва истината и изобличава заблудата. Праведникът свободно и дръзновено говори като лъв на царя достатъчно поучителни и премъдри думи и го оставя изумен и съвсем безгласен. Доколкото стана известно навсякъде, че стотник Георги стои в съда, всички отидоха там, оставяйки работата си. И нямаше такъв от жителите на Никомидия, който да беше толкова погълнат от работата си, че да не може да я остави. Такъв беше този град тогава, че се сравняваше със стария Рим и в източното царство беше пръв. И пришълци, и странници, и цялото войнство, и околните страни, и просто казано, целият изток се стече там. Зрелището беше по-голямо от предишните. Множество народ се стичаше поради страх от мъчителя и това зрелище несравнено повече превъзхождаше онова на тримата отроци и Даниила, което беше във Вавилон при Асирийския цар Навуходоносор, когато той направи обновление на златния образ. Той владееше някаква част от вселената, и беше необходимо според областта на владенията му да се стича народ на зрелищата. А тук източната и западната, и южната, и северната - цялата земя до океана, и, просто казано, мъчителят владееше цялата вселена, и хората навсякъде бяха угнетявани и стеснявани от неговото идване, не само в градовете, но и на полето.

И никой не можеше да уподоби зрелището на Георги на никакво друго събрание, освен на всенародно човешко стълпотворение. Наистина достойно беше това зрелище за мъжеството на Георги!

Гледаше на победата над нечестивите, а тръбите и пищялките мълчаха. И всичко друго, с което се веселеше царят преди това, почитайки бесовете, всичко това Георгиевото дръзновение накара да престане. И настана голямо мълчание така, че и проповедникът мълчеше, гледайки царя в лицето. Мълчание, което смущаваше със своята необичайност.

След дълго време, едва идвайки на себе си, мъчителят с ярост погледна насам и натам. После, като се обърна към мъченика, рече с тих глас:

- Със сан воeвода - каза - и изкусен слуга на нашата държава и истински приятел на боговете те знаем, о, Георги, а не проповедник на галилейски басни и учител. Така че, както ти подобава, бъди храбър и мъжествен и не ни принуждавай вместо чест да ти причиняваме насилие.

- За мен - отвръщаше светията - страданията за Христа са по-сладки от видимите сладости, понеже за страдащите е царството небесно. Поради това царството небесно е насилвано, о, царю, понеже които то уязви със своята любов, прави ги мъжествени и борбени не само срещу бесовете и противните духове на лукавството, но и срещу целия свят, а много пъти и към бащи, и майки, и братя. Та дори и самото си тяло са готови да предадат на мъки, както и мен сега гледаш!

Мъчителят, като видя безстрашието на юношата след първото стълкновение, замисли друго коварство, понеже мъките действат повече на по-слабите. И прокрадвайки се, започваше с обещания, предлагаше имения, даваше санове и власт, и по всякакъв начин се мъчеше да го улови. Казва му Георги:

- Защо, царю, създаваш трудове и на себе си и на мен, като ми обещаваш неполезни неща? И какво можеш да ми дадеш, което може да се сравни с Христос? И как ти, който на себе си не можеш да помогнеш, на мен ще помогнеш? Ще излезе духът ти и ще се върнеш в земята си; в този ден ще погинат всички твои замисли. Блажен ще бъда, ако завърша подвига и съхраня вярата. Прочее, знай, че презирам твоите обещания. За мен те не са нищо повече от кал и земна прах. Аз своето имущество усърдно раздадох на братята Христови. А Негови братя са тези, които за Него страдат. Как да приема твоето, когато аз от своето се освободих, за да не ми попречи на добрия подвиг!? Премъдрият Павел ме научи, казвайки: никой воин се не заплита в житейски работи, за да бъде угоден на военачалника. Как да се нагърбя пак, възпрепятствайки себе си с тези неща, които са безполезни и достойни за смях? Но и от Соломон се научих, че имотът не ползва с нищо в деня на гнева. И така: Или ти се обърни към истинния Христос, нашият Бог, и бъди цар по закона Христов, а не мъчител, очистен като злато в банята на божественото кръщение, и се пресели в безкрайното небесно царство, или да знаеш, че аз никога няма да почета твоите богове, нито ще послушам твоите ласкателства, нито ще се уплаша от твоите заплахи!

- Ти какво - рече царят, - за толкова разумен ли се имаш, та не само нашия съвет не приемаш, но и нас самите галилеяни мислиш да ни направиш? Лошо ще те накажем, понеже твоят Христос не е с тебе, и нашите богове, които са с нас, като всесилни ще надделеят.

И понеже мъчениковите думи се бяха забили като копие в неговото сърце, заповяда да го прободат с остро копие, та или суровото неочаквано пробождане да го накара да се разкае, или да умре по-бързо, та да не бъде повече изобличаван от него, и много вярващи да погуби, неуспял да ги привлече към идолите, или чрез него да ги отдели от Христа. И така, биде прободен. И като видя потоците кръвни струи, страдалецът рече:

- Благодаря на моя Бог, о, царю, че не с някоя друга мъка ме почете Христос да начена моите страдания, но с пробождане в своите ребра. Тази рана за Него беше последна, когато вече беше умрял. А за мен нека бъде първа, начеващ вече да страдам за Него. И добре би ми било, ако бих се приобщил и към Неговия Кръст и към гвоздеите, докоснали се до Неговите ръце и нозе, понеже е казал: Който не вземе своя кръст а следва подир Мене, не е достоен за Мене.

И какво подобаваше да направи оная горда душа, като слушаше такива думи - и с неизказано търпение, нито дори изохка от раната страдалецът - освен обичайното за своето зверство?! Затова докато измисли по-коварни мъки, го затвори в тъмница. И понеже, каза, никой от предишните не е унизил честта на боговете така, нито на нашата власт се е съпротивил както този, ще разсъдим и ние не така просто с обичайните мъчения да му покажем смъртта, но с различни и превъзхождащи всички по лютост. Така че и за боговете да отмъстим, и християните да принудим да ни се покоряват според древните закони. И като каза това, царят се упражняваше в такива дела.

А мъченикът се занимаваше с богомислие. Затова и в тъмницата ангели го укрепяваха в подвига. Онзи пък в тази вечер бесовете го пощуряваха в изобретяването на злини. И когато приготви мъчителските оръдия, заповяда да представят и мъченика на съдилището. Това бяха всевъзможни и изключително жестоки оръдия и свирепство, превъзхождащо всяка злоба. Деяние, което беше страшно дори само за слушане, и видение, още по-страшно за гледане. И просто казано не човешки хитри изобретения, но действия и умисъл на самия лукав дявол: от желязо и мед, грозни на вид някак сглобени, само от един поглед привеждаха човека в безгласен страх. Колело, одър, скара, тигани, нокти, котли, пили, пирони, чесалки, триони, чукове, ножове, клещи, вилици за късане на месо, ръжени... Някои с хитрост някаква повдигани и спускани, а други - донасяни на ръце.

И като видя боговете, царят погледна мъченика и каза:

- Не за тебе съм приготвил всичко това. Аз отдавна бях обикнат от теб и те имах като син. И много се грижех за твоето преуспяване. Но ти и към предлаганите блага се показа неблагодарен, и към увещанията и поученията нерадив. Така че това, което виждаш, сам си си го изпросил. Но послушай ме и принеси жертва и въздай чест на боговете и се наслади с нас на сладкия живот, и приеми всички блага на нашата власт, а не така, безумни, горчиво и непотребно да се предаваш на смърт!

- Слушах, о, царю - отговаряше мъченикът, - пророка и царя, учещ: ако богатството се умножава, да не се прилепяме към него със сърцето си. А също и от моя Господ слушах в Евангелието: не си събирайте съкровища на земята, които молци ядат и крадци подкопават и крадат. Затова нищожни са всички твои обещания в сравнение със славата, която ще се открие в нас. Но и твоите заплахи и тия уреди за Христовите воини за нищо не стават, освен за присмех и презрение. А дето ме съветваш да избегна горчивата смърт, аз нея повече желая, тя е за мен сладка и въжделена. И не само за мен, но и за всички, любещи Христа. Това е Христовата чаша, която Неговите приятели усърдно изпиха. Или с всички тия нищожни и нищо непредставляващи уреди и съсъди, о царю, си намислил да поколебаеш Христовите подвижници?! Няма да го бъде това, няма! Те са по-твърди от диамант! От Христа имат власт да настъпват на змии и скорпиони и на всичката вражеска сила. Затова понеже в тях се вижда вражията сила, аз по Христовото повеление настъпвам на тях!

И понеже царят, ревящ като звяр, не можеше повече да търпи непобедимото и храбро мъжество на мъченика, заповяда да хванат страдалеца и да го мъчат с онези горчиви мъки, изреждайки ги последователно.

И така, търпеливо понасяйки, духовният войн като злато се валяше в недрата на пещта.

О, непобедимо мъжество! О, претвърда вяра!

И като премина през всичките видове мъки, яви се цял и светъл, съхранен от силата свише. И невъзможно беше да не се посрамят тварите, от тялото на мъченика, както от пророка лъвовете в рова и от юношите някога в пещта - огънят.

Но вбесен, игемонтът ходеше насам и натам, победен от голямото посрамване. И какво прочее? Преславното спасение на тоя славен мъж, царят приписваше на влъхвование и магии.

И как така, казваше, е възможно да се допре до силно нагорещените съсъди, чужди на всякаква хладина, от които и железните остриета някои веднага се топят като восък, а други се огъват като злак тревист, ако не благодарение на галилейските вълшебства и обаяния? Понеже никой друг от тоя простосмъртен род не може да върши такива работи.

- Не влъхвования и магии са нашите, о, царю - отговаряше Георги, - но явления на нашата в Христос вяра и чудеса на Неговата непобедима сила. Понеже Той Сам е казал: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: вдигни се и се хвърли в морето, и ще бъде така. И още: който вярва в Мене, делата що Аз върша и той ще върши, и по-големи от тях ще върши.

И когато царят поиска да види някое чудо, на възкресяване на мъртвец, светият с една молитва много чудеса извърши, укрепяван от Бога на чудесата.

И мъртви, които бяха умрели преди 300 и повече години и бяха станали на прах възкръснаха; и проповядваха Христовата сила и изповядваха немощта и мъката на идолската прелест; и боговете падаха и не само се разбиваха, но и ставаха на прах. Затова и царица Александра, като видя тяхната немощ, при доброто Георгиево изповедание и чудотворения, повярва в Христос. И множество верни възклицаваха благодарствени песни с веселие. А елините викаха: Георгиевият Христос победи! Наистина Той е Бог, Който единствен има власт над живота и смъртта. И се прекланяха пред светията, оплаквайки предишната си суета и просеха да се помоли за тях и да ги причисли към числото на Христовите раби.

А окаяният цар, какво правеше? Стоеше в недоумение, скърбеше, въздишаше и люто се гневеше, като лъв. Имаше вид на без малко побъркан. Искрено съжаляваше, понеже мислеше да изкара Георги виновен, а сам повече се посрами. И така елинското нечестие бе победено и почитанието на боговете намаля и обедня.

Затова, като отиде в храма и видя падналите и разтрошени на малки части свои идоли, започна да си скубе брадата с ръце и говореше:

- О, богове, къде е вашата непобедима сила, къде е светлината на вашите очи, къде са красотата и обаянието на вашите лица, къде е вашето наказание, къде е огънят, мълниите? Къде са и другите неща, чрез които досега се проявяваше вашата сила? Защо с тях не наказахте тоя лош момък, а го оставихте да ви обезчести със своите вълхвования? О, милостиви! Защо не помилвахте и себе си, и нас? Защо не се разгневихте някак на нас и себе си оставихте безпомощни, а Христовите възвисихте мъдрувания? Ето царица Александра, вече се отвърна от вас и стана рабиня на Разпнатия. Но, пощадете елински богове, пощадете! Възстанете и се смилете над нас. Станете и ни покажете вашата първа красота...

И когато едва се успокои малко от плача, връщайки се, намери мъченикът да поучава с голямо дръзновение, и тая безчовечна и сурова душа искаше да измисли и други мъки, но не можеше да изобрети нищо, понеже се свършиха всички негови наказания. Затова накрая прибягна към ласкателство, придавайки си вид на приветливост и дружелюбност, като се надяваше да надделее повече с лицемерие, а не с истина и мъжество, говорейки на Георги:

- Понеже не е по силите на човешкото естество, не поради твоите влъхвования ли ти стоиш сега жив пред нас?! Защото кой би могъл поне един час да понесе толкова страшните мъки? Но боговете са живи и не злопаметни и ти простиха твоето горделиво многословие, досади и потрошването им и те освободиха, та като познаеш тяхната всемогъща сила да не се отмяташ вече от тях, но като изпиташ тяхната кротост и незлобие да се присъединиш към тях и както преди си бягал от тях по неведение, така чрез изпитването да ги възлюбиш. Понеже когато изповядваше Разпнатия, като те мъчихме ние, те те избавиха от смъртта. И те избавиха не просто така, или полужив, но те съхраниха съвсем невредим, знаейки, че ти точно позна и оцени тяхното благодеяние и ще бъдеш най-усърден техен служител. И още повече ти прилича да бъдеш жрец, заради цветущата красота на лицето ти. Затова и ние, подобно на тях, те помилваме и желаем да те видим в блясъка на нашата знаменитост, а не в това безчестие, в което си сега.

И мъченикът, като прекъсна речта на царя, рече:

- Остави, царю, остави, защото се гнуся дори да слушам. Никога не съм чувал за някакви богове от боговдъхновените писания. Но само за Единия Бог, Който заради нас стана човек и чрез Кръста умъртви смъртта. С този Негов Кръст се и хвалим и се противопоставяме на вас - враговете на истината. Не се бави повече, беззаконнико, но направи едно от двете: или бъди предаден на тъмнината от лъжливите твои богове, а чрез мене да се прояви Христовата светлина, или ми нанеси полезен край на моето изповядване, за да не слушам повече за богове, нито да гледам безсрамното ти лице!

- Не се ли боиш от смъртта? - каза мъчителят.

- Защо да се боя - отвръщаше Георги, - както съм влязъл в тоя свят, така и ще изляза; както съм приел, така и ще отдам. Така че съм готов да отдам това, което съм приел. Не съм нито първият, нито последният. Всички, които бяха преди мене, напуснаха. И тия, които са сега, и бъдещите ще ме последват. Да не би поради младостта си да се уплаша? По-скоро ще се помоля да умра, преди да бъда прелъстен от злините на тоя свят, преди от добрите дела на старостта да се явя непотребен!

О, младежка премъдрост! О, непобедимо мъжество!

- За мен смъртта за Христос е много ценна златна огърлица!

А мъчителят съвършено се отчая вече и като разбра, че напразно удря диаманта, произнесе присъда: отсичане на главата. А той с каква радост слушаше това! С колко желание! С колко веселие! И отиваше доблестният победител, победил скверния цар и неговите бесове, да предстане вече пред небесния Цар и от Неговите ръце да приеме венец. С него отиваше и неизброимо множество хора, които го изпращаха със сълзи, както някога изпращаха Павел, не надявайки се повече да го видят. А той шестваше със светло и радостно лице. И колкото повече се приближаваше до мястото за посичане, толкова по-светъл изглеждаше. И преподаваше мир, и поучаваше; а народното въстание срещу мъчителя укротяваше, като казваше:

- Аз, братя, бързам да стигна на брака на Великия Цар, за да не би други да ме предварят и аз да се явя последен. Потрудих се - искам да не бъде напразно; тичах - да достигна; орах - искам да посея. Сее е се в тление, възкръсва се в нетление. Сее се в тяло телесно, възкръсва се в тяло духовно. Желая да вляза с Жениха, докато вратите не са се затворили и чуя оня болезнен глас: не те познавам! И понеже не знам какво ще роди ходещият, искам да съблека кожената риза, за да се облека в брачна одежда.

Това говореше и призоваваше палачите:

- Радвай се - казваше - приятелю палачо! Ти с меча ще ми устроиш стълба, та скоро да се изкача при моя Владика. И обременяващата ме плът като някоя железна верига, скоро ще отсечеш. Ти си за мен благодетел, а не палач. Помощник, а не противник. Освободител, а не убиец. Извеждаш ме от това зрелище, което сега се вижда, а след малко се разрушава и ме изпращаш в небесното зрелище - вечното и неразрушимо. И не мисля, че народа, който излезе от Египет и преминаха Червено море имаха толкова усърден стремеж към обетованата земя, какъвто имам аз към обещаните в Евангелието блага.

Това говореше и със сладост простираше шия, приемащ по-блажена кончина на настоящия труд, от живота. И предавайки душата си на Бога приемаше нескончаемия живот, който сега е скрит в Христос, а отпосле се открива.

Как прочее, да нарека този непобедим?! На неговото търпение се удивиха и самите ангели, а бесовете се уплашиха, хората похвалиха и се разпалиха за подвиг, неверните се посрамиха и познаха своето безумие. На кое от неговите качества по-напред да се удивим?! На мъжеството ли, или на търпението, на съпротивата, или на премъдростта? Всичко по подобаващ начин показваше.

Съпротиви се на фараона Мойсей, но много повече Георги на Диоклетиан с по-велики неща. Нали оня пресече морето и преведе народа? Но там водата отново се възвърна към дъното. А тук този пресече прелъстяването и не се възвърна назад. Но според пророка като дим изчезнаха лукавите дела.

Разори стените на Иерихон сина на Навин Иисус, Но Георги повали и съкруши самата дяволска сила в идолите. Похвален е Илия като мъж ревнител и като изобличител на Ахава, и небето заключи, и сред водата жертва принесе и гнусните пророци закла. Но след толкова чудеса, се уплаши от жената царица и бягаше на много стадий разстояние. А този, царя - по-лют от оня - изобличи, и прелестта заключи, като я предаде на вечна тъмнина, и с проповедта на обезглавяването си, като с меч изсече всичките бесовски действия.

И със своята кръв сам себе си принесе в жертва и не само не избяга от тези заплашвания на мъчителя, но и сам отиде на смърт и застана, показвайки своята ревност. И толкова дълбоко проникна в сърцето на злочестивия цар, че извлече с Христовата мрежа от дълбините на нечестието, скрита преди това в неговите сласти царицата. Угасиха огъня отроците и го превърнаха преславно на роса. А тоя и огъня угаси и гнева на нечестивия, разпален по-силно от огън угаси и направи така, че да не може повече да се разпали. Даниил затвори ли устата на несмислените лъвове? Но на мислените лъвове, Георги, не само устата затвори, но и челюстите им разби.' И от Сампсона се показа по-силен! Саул победи хиляди, а Давид десетки хиляди? Но Георги легиони победи и бесовски, и мъчителски и не хиляди, но десетки хиляди приведе към Христа.

И просто казано по времето на Георги Бог допусна онова гонение и гнусните идолски служби. И именно в такова време беше достойно да се яви той, и яви се. Когато настана началото на лютите гонения, когато никой нямаше блага надежда, както някой войвода крие изкусен и мъжествен войн, и не пуска от начало на битката първенеца, а когато види своята чета вече побеждавана и готова за бягство, тогава го пуска и с него побеждава противника, така беше и с Георги. В такова време го изкара Бог, когато беше потребно, и чрез него победи цялата сила на заблудата.

Той стана най-голям сред мъчениците и предел на мъчениците! С неговата кръв изцяло се освети Никомидийския град и се уми с неговите струи от идолските мерзости. С неговото страдание се и украси.

Струва ми се, че нито Соломон не се облече така в своята слава, както тоя красив юноша с багреницата кръв. С неговите подвизи като с някой царски венец се увенча Кападокийската страна и не е толкова въжделен Египет заради многоплодния Нил, колкото тази е ублажавана заради този многострадален!

С неговото търпение се утвърди вярата! С неговото всесъжение въздухът се изпълни с благоговение и се очисти от идолските скверноти!

По-блажена беше кончината му! С това само ни лиши мъчителят от многострадалното тяло. Завидя мерзкият, на нашата към светията любов.

Недоумявам как да го нарека! Чудя се на кого да го уподобя. Дали на апостолите? И най-добре. Богословства на съдилището свободно като сина на гръма Йоан.

Утвърди църквата по цялата вселена като Павел и повече от всички се утвърди! Стана ловец на хора като Петър! Възкреси мъртъв като Илия и като Елисей! Но онези деца скоро умряха, така да се каже още топли и живи. А тоя - преди колко години, преди колко родове, вече на прах превърнал се, показа, че има възкресение на мъртви.

Чрез възкресението на оня мъртвец изобличи елинската суета и безобразие. На дело ни научи, че е силна като смърт любовта и жестока като ад ревността. Станете вие от века оратори и поети и изплетете със своята премъдрост венци за главата на непобедимия войн! Той е събрал и носи на себе си раните на всички мъченици и на своето тяло е разпрострял раните на нашия Господ Иисус Христос, на Когото Слава и власт сега и всякога и во веки веков. Амин!

Sveta – gora – zograph.com