1 СЕПТЕМВРИ – НАЧАЛО НА ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА

Посещения: 997

1 СЕПТЕМВРИ – НАЧАЛО НА ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА

ПРАЗНУВАНЕ НА НАЧАЛОТО НА ИНДИКТА –

ЦЪРКОВНОТО НОВОЛЕТИЕ

Михаил Бернацки

 

На 1-ви септември Православната Църква празнува църковното новолетие (началото на църковната година), наричано още Начало на индикта.

   През VI в., при император Юстиниан I (527-565), в християнската църква се въвежда календарно изчисляване по индикти или индиктиони ( от лат. Indictio - обявление), 15-годишни периоди на наложени данъци. Под indictio в Римската империя се е разбирало обозначение на цифрата на данъците, които е следвало да бъдат събрани в дадената година. По този начин финансовата година в империята започвала с указ (indictio) на императора, колко данъци трябва да бъдат събрани, при това на всеки 15 години се извършвала преоценка на именията (според В. В. Болотов индиктионите имали египетски произход). Официалното византийско изчисляване, така наречените индиктиони на Константин Велики или Константинополското изчисляване, започва от 1 септември 312 г.

   Във Византия църковната година не винаги е започвала на 1 септември – и на латинския Запад и на Изтока е било известно мартенското летоизчисление (за началото на годината се приемал 1 март или 25 март(датата на празника Благовещение)). Като цяло, тържественото празнуване на новолетието на 1 септември може да се приеме, че е късновизантийско явление.

   В този ден Църквата припомня, как Господ Иисус Христос прочел в синагогата в град Назарет пророчеството на Исаия (Ис. 61:1-2) благоприятната Господня година (Лук. 4:16-22). В това четене византийците видяли Неговото указание за празнуването на новата църковна година. Предание свързва това събитие с 1 септември. В Менологията на Василий II (X в.) се казва: „От това време Той е дарил на нас, християните, този свят празник“ (PG.117.CoI.21).И до днес в Православната Църква на 1 септември на литургия се чете Евангелието за проповедта на Спасителя.

   Това Евангелие се чело от Патриарха в особен чин летопроводство – празнична служба, която се извършва на 1 септимври. Показателно е, че Евангелието го е чел самият Патриарх – в практиката на Константинополската църква в късновизантийския период Патриархът е четял Евангелието, освен в този случай, само три пъти в годината – на утренята на Велики петък (първото от 12-те Страстни Евангелия) и на литургията и вечернята на първия ден на Великден.

   Според Типикона на Великата църква и на византийски служебни Евангелия, чинът на летопроводство има следната последователност – след утренята архиерей с процесия и пение на „большое“ Трисвятое тръгват към градския площад. Когато процесията достигне площада, дяконът възгласява ектение е се пеят 3 антифона. След антифоните архиереят провъзнася възглас, благославя три пъти народа и сяда на стол. После следват прокимен и Апостол. След Апостола архиереят благославя отново три пъти народа и започва да чете Евангилието, произнася литийни прошения и главопреклонна молитва, певците започват да пеят тропар 2 глас: „Всея твари Содетелю ...“. След това процесията се връща в храма за отслужване на Божествена литургия.