РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Посещения: 436

    Пресветата Дева Мария се родила в епоха, когато хората достигнали до такъв предел на нравствен упадък, при който възстановяването изглеждало вече невъзможно. Великите умове на епохата съзнавали и често открито говорили, че Бог трябва да слезе в света за да изправи вярата и да не допусне гибелта на човечеството. Синът Божи поискал за спасението на хората да приеме човешко естество и избрал за Майка Пречистата Дева Мария, която е единствено достойна да приеме в Себе Си и да въплъти Източника на чистотата и светостта.

   Рождеството на нашата Пресвета Владичица Богородица Приснодева Мария се празнува от Църквата, като ден на всемирна радост. В този светъл ден на границата на Стария и Новия Завет, се е родила Преблагословената Дева Мария, предопределена от вековете от Божествения промисъл да послужи за въплъщението на Бога Слово – да стане Майка на Спасителя на света, на нашия Господ Иисус Христос.

   Пресветата Дева Мария се родила в неголемия Галилейски град Назарет. Родителите ѝ били праведните Иоаким от рода на пророк и цар Давид и Анна от рода на първосвещеника Аарон. Съпрузите били бездетни, тъй като света Анна била безплодна. Когато достигнали преклонни години, Иоаким и Анна не губели надежда в Божията милост, като твърдо вярвали, че за Бог всичко е възможно и Той може да разреши безплодието на Анна даже в старостта, както някога е разрешил безплодието на Сара, съпругата на патриарха Авраам. Светите Иоаким и Анна дали обет детето, което Господ ще им изпрати, да бъде  посветено на Бог в служение в храма. В еврейския народ бездетството се считало за Божие наказание заради грехове, затова светите праведни Иоаким и Анна търпели несправедливо отношение от своите съотечественици. На един празник старецът Иоаким донесъл в Иерусалимския храм своята жертва в дар на Бог, но първосевещеникът не я приел, като нарекъл Иоаким недостоен, имайки предвид, не няма деца. Свети Иоаким дълбоко покрусен се оттеглил в пустинята и там със  сълзи се молил на Господ да му дари дете. Света Анна, след като узнала какво се случило в Иерусалимския храм, плакала, но не роптала срещу Господ, а се молила, призовавайки Божието милосърдие за своето семейство. Господ изпълнил тяхната молба, когато светите съпрузи достигнали преклонна възраст и подготвили себе си чрез добродетелен живот за високото звание – да бъдат родители на Пресвета Дева Мария, бъдеща Майка на Господ Иисус Христос. Архангел Гавраил донесъл на Иоаким и Анна радостната вест – молитвите им са чути от Бог и ще им се роди Преблагословена Дъщеря Мария, чрез Която ще бъде дарено спасението на целия свят. Пресветата Дева Мария със Своята чистота и добродетели надминала не само всички хора, но и Ангелите, явила се жив храм Божи и, както възпява Църквата в празничните песнопения, „Небесной Дверью, вводящей Христа во Вселенную во спасение душ наших” (2-ра стихира на „Господи, воззвах”, глас 6).

Рождеството на Божията Майка отбелязва настъпването на времето, когато започнали да се изпълняват великите и утешителни Божии обещания за спасението на човечеството от робството на дявола. Това събитие приближило до земята благодатното Божие Царство, царството на истината, благочестието, добродетелта и безсмъртния живот. Майката на Първородния на всички творения се явява и на всички нас по благодат Майка и милосърдна застъпница, към която ние постоянно прибягваме със синовно дръзновение.

   История на празника: Събитието, което се възпоменава на този ден, се е съхранило единствено в древните църковни предания (напр., в творенията на блаж. Йероним, Епифаний Кипърски и др).

   Св. Андрей Критски в своето слово за деня на Рождество на  Пресветата Богородица казва: „Настоящият празник за нас е начало на празниците. Той служи за врата към благодатта и истината. Сега за Създателя на всичко се създаде одушевен храм, и тварта (в лицето на Дева Мария) се подготвя за ново жилище на Твореца.“ По думите на св. Йоан Дамаскин „денят на Рождество Богородично е празник на всемирната радост, защото чрез Богородица целият човешки род се обнови и скръбта на прамайката Ева се превърна в радост“. „Рождается убо (Дева), и мир с нею обновляется“. (Наистина се ражда (Дева), и светът с нея се обновява)

   Празникът и възпоменаването на Рождеството на Пресветата Дева е установен от Църквата още в древността. Сведения за него имаме от IV в. Св. равноапостолна Елена в началото на века, според древното предание, построила в Палестина храм в чест и памет на Рождество Богородично. Други сведения могат да бъдат намерени в писанията на св. Иоан Златоуст, св. Прокъл, св. Епифаний и блаж. Августин. В чест на празнка са създадени много песнопения от светите песнотворци: V в. – Анатолий, архиеп. Константинополски; VI в. – Стефан Святогорски; VII в. – св. Андрей Критски; VIII в. – св. Иоан Дамаскин и Герман, патриарх Константинополски; IX в. – Иосиф Студит. Техните песнопения се пеят и днес на този празник. И така, от древни времена езикът на всички православни хвали, възвеличава и слави Пречистото Рождество на Дева Мария, Богородица.

   Иконографията на празника. Устойчивата и разпостранена  иконография на празника коствено свидетелства за това, че до иконоборческия период, иконите на Рождество Богородично вече са били в Църквата. Могат да се приведът за примери иконописите на грузинската църква: например храм в Атени в началото на VII в., посветен на Пресвета Богоридаца и макар стенописите да са от XI в., трудно е да си представим, че храмът е останал неизографисан за няколко столетия – изглежда, че старите рисунки (икони) са били обновени.

   При съпоставяне на иконите на Божията Майка с другите икони от дванадесетте празника прави впечатление земният характер, на изображението на Пресвета Богородица.

   Иконата не притежава догматическото съдържание на празника, а съдържа много интимни черти, тя не е лишена от подробности от бита.

   Иконата на Рождество на Божията Майка сякаш въвежда в семейството на Иоаким и Анна, прави ни съпричастни на изключителното радостно събитие, което осветява дома на Иоаким и цялата вселена. Сбъднали са се многогодишните очаквания, съпрузите са се сдобили с дългоочакваното дете и сигурно са разбирали, чувствали са, че това дете не е обикновено, след като самият Бог, чрез Ангели, им е съобщил за раждането на детето.

   На по-ранни иконографии праведната Анна е изобразена полулежаща или седяща на високо ложе (приет тип за раждане без страдание), като нейното изобразяване е по-едро от другите. До нея в нетърпеливо очакване стоят жени с дарове, пред нея бабата-акушерка и прислужници, които мият Богомайката в купел или преподнасят Богородица на Нейната майка вече изкъпана, а много често Пресветата е изобразена в люлка.

   На иконите от по-късно време е изобразен и праведният Иоаким. Тези иконографии съдържат повече подробности – маса с дарени дарове, угощения, водоем и птици.

   Особено интересни са ранните стенописи, които представляват самостоятелни сюжети. В тяхното съдържание праведният Иоаким принася своята жертва в Иерусалимския храм; първоначално свещеникът отказва да приеме жертвата от бездетния, за когото предполага, че има тайни грехове и пороци; Иоаким укорява Анна (не се среща често); Плачът на Иоаким в пустинята; Плачът на Анна в градината; Молитвите на Иоаким; Молитвите на Анна; благовестието на Иоаким и благовестието на Анна; срещата на съпрузите при Златните двери на Иерусалимския храм; беседата на Иоаким и Анна; раждането на Богородица; милувките на св. Дева Мария (Иоаким и Анна седят един до друг и придържат новородената).