СВЕТИ АРХИДЯКОН СТЕФАН

Посещения: 636

ЧЕСТВА СЕ НА 27 ДЕКЕМВРИ

 

   Свети Стефан бил от евреите, които живеели извън границите на Светата Земя. Тези евреи се наричали елинисти, тъй като при тях се чувствало влиянието на гръцката култура, която доминирала в Римската империя. След слизането на Светия Дух върху апостолите, Църквата започнала бързо да нараства и се наложило някой да се грижи за сираците, вдовиците, бедните и изобщо за всички, приели свето кръщение. Апостолите предложили на християните да определят седем достойни мъже, които да се грижат за нуждаещите се. След като произвели тези седем човека за дякони (което означава помощник, служител), апостолите ги направили свои най-близки помощници. Сред дяконите, със своята силна вяра и дар слово се отличавал младият Стефан, който станал архидякон, т. е. първи дякон. Скоро дяконите, освен да помагат на бедните, започнали да участват в молитвите и богослужението.

СВЕТИ АРХИДЯКОН СТЕФАН

 

   Стефан проповядвал в Иерусалим Божието слово, като подкрепял истиността на своите думи със знамения и чудеса. Успехът му бил много голям и това предизвикало ненавист сред ревностните привърженици на Моисеевия закон – фарисеите. Те го хванали и отвели в синендриона – висшия съд на евреите. Там фарисеите довели лъжливи свидетели, които твърдели, че той в проповедите си оскърбявал Бог и пророка Моисей. За да докаже правотата си свети Стефан изложил пред синендриона историята на еврейския народ, като показал с примери, как евреите винаги са се противопоставяли на Бог и са убивали изпратените от Него пророци. Членовете на синендриона колкото повече го слушали, толкова повече ги обземал гняв.

   Тогава Стефан видял как над него се разтворило Небето и възкликнал: „ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“.(Деян. 7:56) Като чули това, членовете на синендриона изпаднали в ярост. Запушвайки си ушите, нахвърлили се върху Стефан и го завлекли извън града. Там, както повелява законът, свидетелите, които първи обвинили Стефан, първи започнали да го замерват с камъни. На екзекуцията присъствал и един юноша, Савел, комуто било поръчано да пази дрехите на хвърлящите камъни. Той одобрявал убийството на Стефан. Всличайки се под градушката от камъни, Стефан възкликнал: „Господи, приеми духа ми! Господи, не зачитай им този грях!“ Това събитие и речта на Стефан в синендриона е описал евангелист Лука в книгата Деяния на светите Апостоли в главите 6-8.

   Така архидякон Стефан през 34 г. след Рождество Христово станал първият мъченик. След това в Иерусалим започнало преследване на християните, което ги принудило да избягат в различни краища на Светата Земя и в съседни страни. Така Християнската вяра започнала да се разпостранява из Римската империя. Кръвта на първомъченик Стефан не била пролята напразно. Скоро след това Савел, който одобрявал това убийство, повярвал, кръстил се и станал известния Павел – един от най-успешните проповедници на Евангелието. След много години, когато посетил Иерусалим, също бил хванат от разярена тълпа иудеи, които искали да го убият с камъни. В беседата си с тях той си спомнил за невинната смърт на Стефан и за своето участие в нея. (Деян. 22)