СТРАДАНИЯТА НА СВЕТИТЕ 40 МЪЧЕНИЦИ ОТ СЕВАСТИЯ 9 март

Посещения: 2030

„който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25)

    В 313 година свети Константин Велики издал указ, с който на християнството се разрешава свобода на вероизповеданието и то се приравнява с правата на езичниците.

 

Но съупрявляващият с него Ликиний бил убеден езичник и решил да изкорени християнството в неговата част на империята, което значително се било разпостранило. Ликиний се готвел за война с Константин и, страхувайки се от измяна, решил да изчисти от християните своята войска.

   СВЕТИТЕ 40 МЪЧЕНИЦИ

В това време в арменския град Севастия един от военачалниците бил Агриколай, ревностен поддържник на езичеството. Под негово подчинение била дружина от четиридесет кападокийци, храбри воини, излезли победители в не едно сражение. Те всички били християни. Когато воините отказали да принесат жертва на езическите богове, Агриколай ги затворил в тъмница. Воините се отдали на усърдна молитва и през нощта чули глас: “Който издържи докрай, ще бъде спасен“.

   На следващата сутрин довели воините отново при Агриколай. Този път езичникът пуснал в ход ласкателствата. Започнал да възхвалява мъжествеността им, младостта и силата им и отново им предложил да се откажат от Христос и с това да предразположат към себе си самия император. След като отново получил отказ, Агриколай заповядал да оковат воините. Тогава старшият от тях Кирион казал: „Императорът не ти е давал право да ни оковаваш“. Военачалникът се смутил и заповядал да отведат воините в тъмницата без окови.

 СВЕТИТЕ 40 МЪЧЕНИЦИ 

След седем дни в Севастия пристигнал знатният сановник Лисий и организирал съд над воините. Светиите твърдо отговаряли: „Вземи не само воинското ни звание, но и нашия живот, за нас няма нищо по-скъпо от Бога Христос“. Тогава Лисий заповядал да бъдат пребити с камъни, но камъните летели покрай целта, а камъкът хвърлен от Лисий попаднал в лицето на Агриколай. Мъчителите разбрали, че Светиите ги опазва някаква невидима сила. В тъмницата воините прекарали нощта в молитви и отново чули утешаващия ги глас на Господ: „Вярващият в мен, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не се плашете, защото ще получите нетленни венци“.

   На следващия ден съдът и разпитът продължили, но воините оставали непреклонни.

   Била зима и силен студ сковавал земята. Съблекли светите воини и ги повели към езерото, което се намирало недалеч от града и под стража ги накарали да стоят на леда. За да сломят волята на мъчениците недалеч на брега разпалили баня. В първия час на нощта, когато студът станал нетърпим, един от воините не издържал и се втурнал към банята, но едва престъпил прага ѝ се строполил мъртъв. В третия час на нощта Господ изпратил радост на мъчениците – неочаквано станало светло, ледът се разтопил и водата станала топла. По това време цялата стража спяла, бодърствал единствено един страж, наричан Аглай. Поглеждайки към езерото видял, че над главата на всеки мъченик се появил светъл венец. Аглай преброил тридесет и девет венци и разбрал, че избягалият воин се е лишил от своя венец. Тогава събудил другите от стражата, съблякал се и им казал: „И аз съм християнин“ – и се присъединил към мъчениците. Стоейки във водата се молил: „Господи Боже, аз вярвам в Тебе, в Когото вярват тези воини. Присъедини и мен към тях за да се удостоя да пострадам заедно с Твоите раби“.

 СВЕТИТЕ 40 МЪЧЕНИЦИ

  На сутринта мъчителите с удивление видяли, че мъчениците са живи, а техният пазител Аглай прославя Христос заедно с тях. Тогава извели воините от водата и им пречупили пищялите. По време на тези мъчения майката на най-младия воин, Мелетон, убеждавала сина си да не се страхува и да изтърпи всичко докрай. Телата на мъчениците положили на колесница и ги отправили за изгаряне. Младият Мелетон още дишал, затова го оставили да лежи на земята. Тогава майката вдигнала сина си и на своите рамене го понесла след колесницата. Когато Мелетон изпуснал последен дъх, майка му го положила редом с телата на неговите свети сподвижници. Телата на светците били изгорени на клада, а обгорелите им кости хвърлени във водата, та християните да не могат да ги съберат.

   След три дни мъчениците се явили в съня на блажения Петър, епископ Севастийски, и му заповядали да погребе техните останки. Епископът заедно с няколко клирици събрал през нощта останките на светите мъченици и ги погребал с чест.

„Настольная книга священнослужителя“ т. 3

Pravoslavie.com