ПЕТДЕСЕТНИЦА

Посещения: 1049

БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА

 „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.” (Деян. 2:1-4)

 

ПЕТДЕСЕТНИЦА   На празника Петдесетница Светата Църква си спомня и прославя слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Наименованието Петдесетница произхожда от факта, че това събитие се случило на петдесетия ден след спасителното Възкресение Христово. Този празник се отбелязвал и от Старозаветната църква, но е бил свързан със спомена за даряването на Синайския закон, който бил получен от евреите на петдесетия ден след тяхното излизане от Египет. За юдеите Петдесетница била един от трите велики празници. На този тържествен и радостен празник те масово се стичали в Йерусалим за да принесат на Бог, в знак на благодарност, установената от закона жертва. Това считали за задължително и евреите, които живеели в други страни.

   В съвременната църковна практика този празник също така се нарича и Ден на Светата Троица. Последното название идва от факта, че със слизането на Светия Дух върху апостолите се открило освещаващото действие на третото Лице на Пресветата Троица и учението на Господ Иисус Христос за Триединния Бог и участието на Трите Лица на Бог в Домостроителството на спасението на човешкия род достигнало до съвършена яснота и пълнота.

   В третия час (сега – девети час сутринта) в Сионската горница (Деян. 1:13), където в постоянна молитва се намирали апостолите след Възнесение Христово, внезапно се дочул шум от небето, който изпълнил целия дом и се чувал далеч извън пределите на къщата. Във въздуха се появили множество огнени езици, които се спуснали над апостолите и само излъчвали светлина, но не изгаряли. Заедно с това външно явление последвало и вътрешно, което се извършило в душите на апостолите – „всички се изпълниха с Дух Светий” . Светият Дух завинаги изпълнил душите на апостолите със Себе Си.

   Тъй като е безтелесен, Светият Дух избрал материален знак, за да направи Своето присъствие по осезаемо. „Защото, - разсъждава св. Григорий Богослов, – както Синът Божи се явил на земята видимо, то и Светият Дух следвало да се яви видимо”. Но „да не си помисли някой, - поучава св. Лъв Велики, - че с видимото за телесните очи се е явила Самата Божествена същност на Светия Дух.” „Както човешкият взор не може да види Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух.”

   След като в душите на апостолите се запалил Божественият огън, те възнесли благодарности и възхвала на Великия в своите благодеяния към човешкия род Бог. И всеки от тях започнал да говори на някакъв неизвестен за него език – езици на народи, сред които никой от тях никога не е бил. Това знание било дар на Светия Дух за тях, необходим за разпостранението на Евангелските Истини по целия свят.

   Междувременно, шумът спуснал се от небето привлякъл към Сионската горница множество народ. Те били поразени от неочакваното за тях явление – Христовите ученици, по произход от Галилея, неуки и необразовани хора, изведнъж започнали да говорят чужди езици. И колкото и разнообразна по произход и език да била събралата се тълпа, всеки чувал някой от проповедниците да прославя Бога на родния му език. Учудването на мнозина преминало в ужас, но се намерили и такива, които се присмиваха и думаха”, че апостолите „със сладко вино са се напили” (Деян. 2:13). Тогава свети апостол Петър произнесъл първата проповед, в която посочил, че славното събитие станало в този ден, е изпълнение на древните пророчества и завършек на великото дело за спасението на хората, което изпълнил на земята разпънатият и възкръсналият Господ Иисус Христос. Проста и кратка била първата християнска проповед, но понеже чрез устата на апостол Петър говорил Свети Дух, неговите думи проникнали в сърцата на слушателите и победили тяхната упоритост. След като го изслушали „на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?” „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” – им отговорил Петър. След това „ които приеха на драго сърце думите му” веднага се покаяли, повярвали, кръстили се и към Христовата Църква „се присъединиха в оня ден около три хиляди души”(Деян. 2:37-41). И така, това събитие завършило с пълно тържество на Светия Дух над невярващите. Три пъти Иисус Христос е дарявал на своите ученици Светия Дух – преди страданията – неявно „защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас”(Мат. 10:20), след възкресението чрез духване – малко по-явно „И като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго” (Иоан. 20:22), а сега го изпратил за винаги.

   Слизането на Светия Дух над апостолите е проява на Неговата сила в тях, разкриване на Неговото особено присъствие в тях. Светият Дух и преди е присъствал в човешкия род. Той е пребивавал в патриарсите, в пророците, във всяка чиста душа. Без Него не се е извършило нито едно добро дело. Но проявата на Неговите сили в апостолите е било най-важното за човешкия род. Светият Дух дошъл за да завърши това, което е започнал Спасителят – да направи апостолите способни да проповядват Евангелието на целия свят, да дари на човешкия род тези Божествени дарове, които са били придобити за него чрез страданията на Сина Божи.

   Празнуването на Светата Троица е било учредено от апостолите. След слизането на Светия Дух те започнали всяка година да празнуват Петдесетница и заповядали на всички християни да си спомнят за това събитие: „в Ефес ще остана до Петдесетница” (1Кор. 16:8),   „да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница”  (Деян. 20:16). Светата Църква възнася общо славословие на Пресветата Троица и ни внушава да възпяваме „Безначального Отца, и Собезначального Сына, и Соприсносущнаго и Пресвятого Духа – Троицу Единосущную, Равносильную и Безначальную”.

   През ІVв. свети Василий Велики създал коленопреклонни молитви, които и до днес се четат на празничната вечерня. За да запази вярващите в благоговейно състояние и да ги направи способни, по примера на апостолите, за целомъдрени коленопреклонни молитви в чест на Светия Дух, за достойно приемане на даровете на Божията благодат, вечернята се отслужва веднага след Божествената Литургия. В първата молитва се отправя молба към Бог Отец да прости всички грехове, които сме сторили от младостта си в нашето незнание и да не ни изоставя и в немощта на нашата старост, да посети сърцата ни със Своята благодат и да ни утвърди в Своите свети закони, за да се удостоим да пребъдваме и в Небесната Му Църква. Във втората молитва, отправена към Второто Лице на Светата Троица - Бог Син изпросваме от Господ Иисус Христос да ни даде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота. С третата молитва измолваме от Бога милост за нашите починали предци и близки, да упокои по Своята милост всички починали с надежда за възкресение, да прости всичките им волни и неволни прегрешения и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.

   От древността, денят на Светата Петдесетница се е смятал за рожден ден на Църквата на Спасителя Иисус Христос, създадена не от човешко тщеславно тълкуване и умуване, но от Божествената благодат. На Троица е прието да се украсяват храмовете и домовете с разлистени клонки и цветя. Така е празнувала Петдесетница Старозаветната църква, сигурно така е била украсена и Сионската „горница” в онзи благословен ден. Върху този обичай може би е повлияло и явяването на Бог във  вид на трима странника на праотеца Авраам при Маврийския дъб, където била разположена шатрата на патриарха.

   Новозаветната Църква е съхранила този обичай и му дала ново значение – сега младата зеленина и цветята символизират не само приношението към Бог за възобновяващата се пролет, но и самата Христова Църква, която процъфтява, по думите на църковно песнопение, като цвят, а също така означава и обновяването на хората от Светия Дух.

xxc.ru