ПРЕНАСЯНЕ НА СВЕТИЯ УБРУС

Посещения: 1485

(ПРЕНАСЯНЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ОТ ЕДЕСА В КОНСТАНТИНОПОЛ)

ПРЕНАСЯНЕ НА СВЕТИЯ УБРУС
 

   На 16 август се отбелязва Пренасянето на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол, което е станало през 944 година.

   Преданието свидетелства, че по време на проповедите на Спасителя, в сирийския град Едеса е управлявал Авгар. Цялото му тяло било поразено от проказа. Слухът за големите чудеса, правени от Господ, се разпостранили из цяла Сирия („И пръсна се слух за Него по цяла Сирия„ /Мат. 4:24/), достигнал и до Авгар. Без да е виждал Спасителя, Авгар повярвал в Него, че е Син Божи, и Му написал писмо с молба да дойде и да го изцели. С това писмо изпратил в Палестина своя живописец Ананий, като му поръчал да направи портрет с изображението на Божествения Учител. Ананий пристигнал в Йерусалим и видял Господ, обкръжен от хора. Той не могъл да го приближи, заради голямото скупчване на народ, който слушал проповед на Спасителя. Тогава се качил на голям камък и оттам се опитал да нарисува образа на Господ Иисус Христос, но това не му се удавало. Спасителят Сам го повикал, назовал го по име и предал за Авгар кратко писмо, в което облажавал вярата на управителя и му обещавал да изпрати Свой ученик, който да го изцели от проказата и да го насочи по пътя на спасението. След това помолил да му донесат вода и убрус (парче плат, кърпа). Измил лицето Си, изтрил го с убруса и на него се отпечатал Неговия Божествен Лик. Убруса и писмото на Спасителя Ананий донесъл в Едеса. Управителят приел с благоговение светинята и получил изцеление. До пристигането на обещания от Господ ученик на неговото лице останали едва забележими следи от страшната болест. Той бил един от седемдесетте апостоли Тадей (21август), който проповядвал Евангелието и кръстил повярвалия Авгар и всички жители на Едеса. След като написал на Неръкотворния Образ  думите „Христе Боже, всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами”, Авгар го украсил и поставил в ниша над градските врати.  

 (ПРЕНАСЯНЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ОТ ЕДЕСА В КОНСТАНТИНОПОЛ)

   Много години жителите пазели благочестивия обичай да се покланят на Неръкотворния Образ, когато преминавали през дверите. Но един от правнуците на Авгар, който управлявал Едеса, изпаднал в идолопоклоничество. Решил да свали Образа от градските стени. Господ, във видение, заповядал на едеския епископ  да скрие Неговото изображение. Епископът и неговия клир дошли през нощта, запалили кандило, закрили Образа с глинена плоча и зазидали мястото с тухли. Изминали много години и жителите забравили за светинята.

   Но когато през 545 година персийския цар Хозрой І обсадил Едеса и положението на града изглеждало безнадеждно, на епископ Евлавий се явила Пресвета Богородица и заповядала да се извади от зазиданата ниша Образът, който ще спаси града от неприятеля. След като развалили зидарията пред нишата, епископът открил Неръкотворния Образ – пред него горяло кандилото, а на глинената плоча, която закривала нишата, било се отпечатало същото изображение. След като крепостните стени били обиколени с Неръкотворния Образ, персийската войска се оттеглила.

   През 630 година Едеса била овладяна от араби, но те не възпрепятствали поклоненията пред Светия Лик, чиято слава се разпостранила из целия Изток. През 944 година император Константин Багрянородни (912-959) пожелал да пренесе Образа в тогавашната столица на Православието и го откупил емира – управител на града.

   С големи почести Неръкотворният Образ на Спасителя и писмото, което Той написал на Авгар, били пренесени от духовенството в Константинопол. На 16 август Ликът бил поставен във Фароската църква Пресвета Богородица.   

   Всеки видял Неръкотворния Образ Господен, неволно бивал обзет от благоговение.

   Всеки видял Неръкотворния Образ Господен, неволно бивал обзет от благоговение.

   В иконата силно поразявали очите на Спасителя – живи, блестящи, те пронизвали всеки, който се приближавал до нея. Изглеждало, че очите на Господ изпускат светли лъчи. Където и да застанел гледащият, създавало се усещането, че Спасителят гледал именно него с някакъв особено приятен и нежен поглед.

   Този Образ имал нещо свръхестествено. Много художници и иконописци, които видели този Лик, свидетелствали, че с никакво умение не можело да се постигне този ефект, че на земята няма бои, които могат да предадат цветовете на Светия Образ.

   За по-нататъшната съдба на Неръкотворния Образ съществуват няколко предания. Според едно, той бил похитен от кръстоносците по време на тяхното владичество в Константинопол (1204-1261), но корабът, на който била превозвана светинята, потънал в Мраморно море.

   Друго предание твърди, че Неръкотворния Образ през 1362 година бил предаден в Генуа, където се пази в манастир в чест на апостол Вартоломей.

   Известно е, че неръкотворния образ нееднократно е давал от себе си точни отпечатъци. Единият от тях, така нареченият „на керамика”, се отпечатал, когато Ананий е криел Образа до стената по пътя за Едеса. Друг, който се е отпечатал на плащ е попаднал в Грузия.

   По времето на иконоборческата ерес, защитниците на иконопочитането, проливайки кръвта си за светите икони, пеели тропар на Неръкотворния Образ. Като доказателство за истинността на иконопочитането папа Григорий ІІ (715-731) изпратил писмо до източния император, в което се позовавал на изцелението на Авгар и пребиваването на Неръкотворния Образ в Едеса като на общоизвестен факт.

 

azbuka.ru