СЛОВО ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Посещения: 949

ЕПИСКОП ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

 

СБОРНИК СЛОВА ЗА ГОСПОДНИ, БОГОРОДИЧНИ И ТЪРЖЕСТВЕНИ ДНИ

 

 СЛОВО ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (РАДОСТТА НА ЦЪРКАВАТА, КОЯТО ПРАЗНУВА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ – НАЙ-ВЕЛИКАТА НЕГОВА ПРОСЛАВА. КАКВО ОЗНАЧАВА ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ГОСПОД ЗА ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ СВЯТ?)

 

 

„Те” (Апостолите) „Му се поклониха” (на възнасящия се Господ) „и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.” (Лук. 24:52)

 ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ   Когато се разделяме с тези, които искрено обичаме, ние не можем да не скърбим, не можем да не чувстваме тъга, а апостолите, след Елинойската планина, след раздялата с Господ, се завръщали обзети от радост. Обичаният Учител, Който им откривал всяка истина и Който прогонвал мрака на съмненията, понякога налягал техните души, Който сякаш ги оставял сами на себе си, а те били радостни. Единственият им Покровител и Защитник ги оставял сред иудеите, народ, враждебен на Христос и всичко Христово, а те били радостни. Господ Христос, Който чрез беседите си изпълвал техните сърца с жива радост, ги оставял в свят пълен с недоволство, с мъки породени от различни изпитания, а те били радостни. Неразбираемо чувство. И ние няма да го разберем, братя, ако гледаме на апостолите като на обикновени хора, ако гледаме на тях по човешки. До Христовото Възнесение, те били  в своите мисли и чувства по близо до нас и тяхното сърце, подобно на нашето, се изпълнило със скръб, след като Господ им известил, че трябва да си отиде от тях, но когато възкръсналият Господ, чрез съединения с Него Дух, четиридесет дни им говорил за устройството на Своето Царство на земята, Който изчистил и просветил техните мисли и чувства, и вероятно им е разкрил тайната на  Възнесението – те вече не възприемали възнасящия се Христос по плът и затова не изпитвали, подобно на нас, скръбни чувства от раздялата, те вече ясно разбирали, че е по-добре Господ да си отиде от тях. Увереността, че с Възнесението на Господ се свързват висши блага, не само прогонвала от душите им дори и сянка от тъга, но напротив, изпълвала ги с голяма радост. В наше време, братя, не е необходимо да се разкриват големите плодове на Христовото Възнесение с цел да се засити мъката от това, че Господ е напуснал земята, мъка, която може да затъмни светлостта на настоящето тържество. Святата радост на Апостолите от Възнесението Христово е наследена от Църквата и се чува днес в хвалебствените песни за Възнеслия се. Но толкова повече трябва да знаем силата на Възнесението Господне, толкова повече сме длъжни благоговейно да проникваме с мисълта си в тайната на Възнесението и значението му за нашето спасение. Трябва да възвисим и закриляме, а може би и да възбудим чувството на искрена радост, с което празнува Възкресението Господне нашата Света Църква. С размисли за това велико знамение и силата на Възнесението ми позволете да заема вашето благочестиво внимание.

 

КАКВО ОЗНАЧАВА ВЪЗНЕСЕНИЕ ЗА САМИЯ ВЪЗНЕСЪЛ СЕ СПАСИТЕЛ?

 

   За Самия Спасител Възнесението, според учението на отците на Църквата, е Неговата най-велика прослава и обличане в одеждите на Царствената Божествена власт.

 

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ    Това е най-висшата прослава. Нашият Господ Иисус Христос е Богочовек – съвършен Бог и съвършен човек. Съвършеният човек сам по себе си е висш и славен. Колко по-висш и славен трябва да е, когато в човешката природа се превъплъщава Бог, Който се съединява с човека с най-здрави вътрешни връзки? С това съединение неговата слава от творение се възвисява до Творческа, Божествена. Господ Спасител, според неговото естество, трябва винаги да е облечен с неувяхваща слава и безкрайно величие. Но защото по непостижимия Съвет Божи трябва „чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.” (Евр. 2:10), то за известно време Господ скрил Своята Божествена слава в дълбока неизвестност, Божеството – в уязвим човек, господството – в смирено, немощно състояние на човешката природа, с една дума смалил  Себе Си във всичко за да не премине в славния си вид мъките на кръстното разпятие. Сега, когато кръстът е вече вдигнат, когато с мъките на него са изцелени язвите на човечеството, свалено е наказанието над този свят, смъртта е победена, адът изпразнен – сега какво е могло да възпрепятства Господ да се облече в славата, която е имал в Отца, когато светът още не е съществувал? Уязвимостта е изпълнила своето дело – защо да остава повече уязвим? Името Божие е явено, остава по закона на Божията Правда да бъде прославен и Този, от Когото е явено. И сега „виждаме, че Иисус,…биде увенчан със слава и чест” (Евр.2:9). „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име” (Филип. 2:9)… „ постави от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия” (Ефес. 1:20-21)

   Чрез Възнесението Спасителят се облякъл в Царствена, Божествена власт и сила. Божието Царство, основано на земята от Спасителя било още съвсем малко, колкото грахово зърно. Трябвало да се разпострани по всички краища на земята, да се украси и възвеличи в съответствие с неговото достойнство, да се укрепи и огради от всичко враждебно, да се изгради и управлява до изпълнението на всичко, което е предначертано за това Царство във Вечния Божи Съвет. Но за това, за Основателя и Учредителя на това Царство, било необходимо да има власт не само над човешкия род, от което то се състояло, но и над Ангелите, за да бъдат изпращани да служат на тези, които искат да наследят спасението. Над злите духове, за да бъдат защитени хората от тяхното коварство, злоба и насилие, над природата, за да бъдат направлявани нейните течения за обръщане, укрепване и прослава на синовете на Царството, въобще над целия свят, за да му бъде даден такъв тласък, че хората да могат да идват при Него леко, а чрез Него и при Бог, по този начин Божието Царство да нараства, укрепва и се прославя. Затова възнеслият се Господ, като седнал от дясно на престола на величието, възприел „всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18). Бог Го помазал за „Цар на царете” (Откр. 19:16), „покори всичко под нозете Му” (Ефес. 1:22), накарал пред Него „да преклони колене всичко небесно, земно и подземно” (Филип. 2:10), така че нищо непокорено не останало пред Него, „защото "всичко покори под нозете Му" (1Кор.15:27). С тази Царствена сила, с това мъдро запазване на Църквата и като я насочва към нейната предначертана слава, Господ винаги пребивава в нея и ще пребъде във всички дни до „нареждане изпълнението на времената” (Ефес. 1:10).  „Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички” (1Кор. 15:28).

 ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ   Какво значи Възнесението на Господ за целия видим и невидим свят? За значението на Възнесението на Господ в неговото обширно значение ние не бихме могли и да помислим със своя слаб, ограничен и късоглед кръгозор, ако не ни ръководеше по пътя на благоговейното съзерцание на славата на възнасящия се Господ апостол Павел, който, имайки ум Христов, е измерил цялата дълбочина, висота и широта на силата на Възнесението Христово. „Слезлият” казва той „е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко” (Ефес. 4:10)... „понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота,
 и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му”
(Кол. 1:19-20), благоизволи „да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа” (Ефес. 1:10).То ест, според учението та Апостола, със Своето Възнесение, Господ е изпълнил вселената и възглавил в Себе Си всичко, което е на небето и всичко, което е на земята. Това е висше и тайнствено учение. В пълнота може да го разбере и обясни само този, който има ум, подобен на ума на апостол Павел. От своя страна се осмелявам да добавя следните мисли, с които се надявам поне малко да се приближа до Божественото апостолско учение.

   Природата е непрекъсната верига от същества, която започва от низшите класове и се простира до самото Царство на чистите духове. Целостта на тази верига, следователно, и целостта на цялата природа, изисква съществата от всеки клас да живеят и действат съобразно своето място – своята природа и своето предназначение. Защото само в такъв случай може да остане ненарушен нейният ред. Когато човекът паднал, станал престъпник, започнал да не живее така, както е следвало да живее и затова, как да кажа, се изместил от своето място, на което го поставила премъдрата десница на Твореца, тогава стройният ред на природата се нарушил, едно звено от нейната непрекъсната верига изпаднало и във вселената се отворила някаква празнота. Синът Божи слязъл от небето, преобразил се в човек, снишил се до дълбините на неговото падение, изчистил го, осветил го и в Самия Себе Си го възнесъл на това място, на което е стоял и е длъжен да стои по своята природа. С това действие на безкрайната Божия благост, чрез падението отворилата се празнота във вселената отново била запълнена, нарушеният ред възстановен, прекъсната верига отново съединена. Именно тази съкровена сила на Възнесението открива Апостолът, като казва: „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко” (Ефес. 4:10)

 

КАКВО, В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ОЗНАЧАВА ЗА ЧОВЕШКИЯ РОД ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ЗА САМИТЕ НАС, БРАТЯ?

 

   За нас Възнесението на Господ е всичко. В Него е нашата слава и величие, в Него е, без съмнение, надеждата за спасение, от Него за нас са Божествените сили за живот и благочестие, то е твърдината за нашата надежда. Господ Иисус Христос е нашият Господ. Затова цялата сила, целият плод на Неговото Възнесение принадлежи единствено на нас. „Като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове” предимно на нас „човеците" (Ефес. 4:8).

   Славата на Възнесението Господне е наша слава. Възнеслият се Господ приел Божествена чест и слава без съмнение за човечеството, защото Неговото Божество винаги е сияло с неизменна Божествена слава. Но за кого Той е възприел това човечество, ако не за нас? – За нас Той се е родил, за нас е страдал, за нас е възкръснал и се възнесъл. Ние сме се родили в Него за нов живот, в Него сме страдали, в Него сме възкръснали, възнесли сме се на небето и сме седнали отдясно на Бог. Това ни учи Апостолът, Бог „възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса” (Ефес. 2:6). Човекът е паднал дълбоко, толкова дълбоко, колкото високо е искал да се издигне. Неизречената благост Божия, като го спасява в Христос, го издига толкова високо, колкото дълбоко е паднал, понеже ще бъдете като Бог – ето какво адската хитрост е поставила като препъни камък! Сега истинските християни действително са като Бог в Иисус Христос, нашият Господ. „Пейте всички хора победна песен на Христос, възнесъл се със слава на небето и ни поставил  от дясно на Бог Отец (Виж 1-ва песен на Канона на Възнесение).

   Славата на Възнесението на Господ е несъмненото наше упование за спасение. Човекът чрез престъпление е станал враг на Бог, отделил се от Него, блуждал е в мрака и не могъл, а и не искал отново да пристъпи до Божия Престол. Господ го намерил, и както е бил заблуден, взел го на Себе Си и го съединил с Бог. Сега виждаме човека на небето пред Божия Престол, примирен с Бог и осиновен от Него. Единородния Син Божи, казва Епифаний, архиепископ Критски, като добър пастир е оставил в небесните висини деветдесет и девет овце – Ангели, за да намери една заблудена и след като я намерил, взел я на своите рамене и като я връчил на Своя Отец, Му казал: „Отче! Аз намерих заблудената овца, която лукавата змия, след като коварно я съблазни и поведе по греховен път, помрачи с идолослужение чистотата на Богопознанието. Като я видях затънала в тинята на безчестието, Аз бързо я похитих със Своето Всемогъщество, умих я в йорданските струи, помазах я с благоуханието на Моя Свети Дух и сега чрез Възкресението дойдох при Теб, като нося достоен за Твоето Божество дар – тази духовна овца.” (Слово на Възкресение. Възкресно четене. 1839.№7) Слава на Господ, възнеслия се и със Своето Възнесение примирил нас с Бог и ни е съединил отново с Него.

   Чрез Възнесението Господне са ни подадени всички Божествени сили, за живот и благочестие. Със Своето Възнесение Господ е възвеличил човека, примирил го с Бог и го всиновил с Него. Но първоначално тези високи блага се съвместявали само и единствено в Него – в Неговото ходатайствено, изкупително Лице. Така, че всеки човек, който се облече в Неговата слава да встъпи в мир с Бог и да възприеме синовното осиновяване, за което е необходимо преди това да се облече в Христовата смърт, да усвои силата на заслугите на Изкупителя и във всичко да се уподоби на Него. Но кой е доволен от това? Първо – необходимо е да се оживяваме чрез спасителна вяра, но вярата не идва от нас – необходимо е да разпалим твърда любов, да поселим в сърцето си кротост, смирение, благосърдечие, покорност. Но не само е необходимо да искаме тези добродетели, но е необходимо и да ги възбудим, иначе няма да ги придобием. Цялата ни надежда за придобиването им е в Божествената сила и благодатта на Светия Дух. И тази спасителна благодат, така необходима за нас,  не я е имало на земята до тогава, докато Господ не се възнесъл на небето. „защото Дух Светий още не бе даден” свидетелства евангелист Иоан, „понеже Иисус още не бе прославен”(Иоан 7:39). Сам Господ тясно свързва слизането на Светия Дух със Своето Възнесение, като казва, че без Неговото Възнесение нямало да слезе при нас Светия Дух. „за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”  (Иоан 16:7).

   Защо Възнесението на Господ е необходимо за слизането на Светия Дух – това за нас е тайна. Без съмнение – това е било изискване на установения ред за нашето спасение, според който е било необходимо Светият Дух да освещава човешкия род облечен в заслугите Христови, което Той не могъл да започне, докато Иисус Христос не завършел своето дело със сядането си от дясно на Отца. От друга страна – състоянието на нашето отежнено и загрубяло естество, което не можело да вмести в себе си Духа, докато Господ не Го осветил в Себе Си и не направил така, че да стане възможно преминаването на Духа чрез Него върху целия човешки род, който чрез вяра се е съединил с Него. Но как всичко това се съчетава с предписанието за нашето спасение? Това ние не можем да постигнем. Знаем само, че Духът не е бил на земята, докато Иисус Христос още не е бил прославен. Сега, след като се е възнесъл, Той се облякъл в Божествена слава и Светият Дух е слязъл на земята. Знаем, че Утешителят е нямало да слезе, ако Господ не се е възкачил. Сега Господ се е възнесъл и Утешителят обитава с нас, действа в нас, живототвори и въздига към Бог – по стъпките на Христос. Слава на възнеслия се Господ, който чрез Своето Възнесение ни дари деянията на Всесветия Дух.

   Възнесението на Господ е основата на нашата надежда. Който е ревностен за славата на възнеслия се Господ, започва да търси във висините  „дето Христос седи отдясно на Бога”, започва да мисли за небесното.., а не за земното” и свързва своя живот с Христос в Бог (Кол. 3:1), той в това славно дело среща по необходимост две главни изкушения, които могат силно да разтърсят душата, да поколебаят твърдостта на нейните намерения, да поколебаят решимостта от постоянно следване на Христос. Това са вътрешни и външни изкушения, неизбежни грехопадения, но във всички тези случай твърд щит за душата е съзерцанието на възнеслия се Господ. Нека сега всички бедствия да се струпат върху главата на християнина, нека срещу него се въоръжи целия свят и ад, нека вътрешната борба да възникне със своята злоба от дълбините на неочистеното сърце, той няма да се поколебае – мъжествената твърдост ще възникне по непоколебима, решимостта на неговата воля ще укрепне. Той е убеден, че неговият живот е на небесата (Филип. 3:20), там, където е Христос, убеден е „че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви” (Рим.8:18) в него, слава, в която вижда облечения с нея Христос, убеден, че този, който побеждава ще приеме честта – да седне на Престола на славата, както е победил и седнал и Христос. Затова, като забравя всичко, се стреми към почестите на висшното звание, сякаш течението на външните обстоятелства и временните смущения в душата му не се отнасят до него, които са значително по-чувствителни и опасни от бедите и скърбите от грехопадението, на които се подлага  човек по своята слабост или недоглеждане. Те стесняват свободата на неговите благи мисли и чувства, спират хода на неговите добри намерения, покриват го със срам пред самия себе си, отслабват дръзновението му пред Господ, а при по-голямо напрежение намаляват светата решителност, подтикват към равнодушие, безгрижие и приближават към отчаянието. Близка и ужасна опасност. Но този, който съзерцава с умно око възнеслия се Господ, може да се каже, че даже не знае за тази опасност, там „отдясно на престола на величието в небесата”, му се открива „Първосвещеник” , Който „със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление”,  влиза  „в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас” (Евр. 8:1; 9:12,24), там вижда „велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата” (Евр. 4:14), Който „принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу” (Евр. 10:12) … „понеже е всякога жив, за да ходатайствува” (Евр. 7:25)за нас. А оттук в душата се влива непоколебимото убеждение, че вече няма решително, неотвратимо, неизменно осъждане, убеждение, което го въодушевява да изповяда гласно дръзновеното си упование за спасение в Иисус Христос: кой може да обвини Божиите избраници? – Бог ще ги оправдае. Кой ще дръзне да ги осъди? – Христос е умрял, но и възкръснал, Той е от дясно на Бог и ходатайства за нас (Рим. 8:33-34). Затова „ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника” (1Иоан 2:1).

   И така, братя, прослава и възцаряване на Господ, изпълнение и възглавяване на горния и долния свят, възвисяване и примирение, освещаване и укрепване на търсещите спасение хора – ето това са славните плодове на Възнесението Господне, които сега въздигат и небето и земята, Ангелите и хората за прослава и благодарност на Господ, който се възнесъл и подтикват към изразяване на взаимна радост с Него. ”И така, да въздадем величие на Бог, да Му възнесем победна песен, да ликуваме, да Го възпяваме, да Му ръкопляскаме! Нашият Бог се възкачва от земята на небето, Ангелите и Архангелите Го приветстват, като свой Създател и Владика” (виж 8-а песен на Канона на Възнесение). Но като се взираме с откровено лице в славата Божия, да се въодушевим заради тази слава към ревност така, че самите да се преобразим в този образ „от слава в слава” (2Кор. 3:18). Възвърнати в Христос на небесата, колко по-естествено е да пребиваваме и с мисъл, и с чувство, и с желание, там, където е възнеслият се и приел ни в Себе Си нашият Господ Иисус Христос. Амин.

 

1840г.