Великият пост

Посещения: 861

ПРАВОСЛАВНА ПАСХАЛИЯПасхалия – това е система за разчет, който позволява по специални таблици да се определят датите за празнува на Пасха и подвижните църковни празници. Чрез особени изчисления се съставя календар на празниците. За изчисляване на дата за празнуване на Възкресение и подвижните църковни празници, православната Църква използва традиционния юлиански календар, създаден при Юлий Цезар през 45 до Р. Хр. Този календар, често пъти се нарича „стар стил”. Западните християни използват григорианския календар, въведен от папа Григорий ХІІІ през 1582г. Наричат го „нов стил”.

 

   Съгласно правилата на Първия Вселенски събор в Никея през 325г., православната пасха се чества през първата неделя след пролетното пълнолуние, което настъпва или след и в деня на пролетното равноденствие, ако тази неделя се случи след празнуването на еврейската Пасха. В противен случай, честването на православната Пасха, се пренася в първата неделя след еврейската Пасха.

Read More: ПРАВОСЛАВНА ПАСХАЛИЯ
Посещения: 546

Задушница 

 

 Настъпва часът, когато останките на починалия се предават на земята, където ще бъдат до всеобщото възкресение. Но любовта на майката Църква към своите чада, напуснали този живот, не престава. В определени дни тя извършва молебени за починалите и принася безкръвна жертва за упокой на техните души. Възпоменаването в тези дни е осветено от древни църковни обичаи. То е съгласувано с учението на Църквата за състоянието на душата след смъртта. Затова са въведени особени дни за тържествено, всеобщо, всеселенско възпоминание на всички представили се през вековете братя и сестри по вяра, които са се удостоили с християнска кончина, както и тези, които са били застигнати  от внезапна смърт и не са били напътствани в задгробния живота от молитвите на Църкавата.

Read More: ЗАДУШНИЦА
Посещения: 759

НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА 

  Андрей Десницки

Обредът на всеобща прошка кара дори и невярващите да се замислят, какво значи да простиш и да бъдеш простен и защо изобщо е необходимо това.

   В края на деня на Сирни заговезни в православните храмове се служи вечерня, на която в края настоятелят и всички клирици излизат от олтара и просят от миряните прошка за всички волни или неволни обиди и огорчения. В изпълнението на певците звучи пронизителния плач на Адам за изгубения рай, а миряните един след друг минават покрай свещениците и просят прошка от тях. По обратния път всеки може да каже на познати, на малко познати или на напълно непознати: „Простено, прости”.

Read More: НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА
Посещения: 542

НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

 /НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА/

 НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА 

   В този ден на литургия в църквите се чете Евангелие с част от Проповедта изнесена на планината /Нагорна проповед/ /Мт. 6:14-21/, в която се говори за прощаване на обиди нанесени от ближните, без какво не можем да получим опрощаване на греховете от Небесния Отец, за поста и за събиране на Небесни съкровища.

   В съответствие с това Евангелско четене християните имат благочестивия обичай в този ден на вечерня  да изпросват един от друг прощаване на греховете, явни и неявни обиди и да вземат всички мерки за помирение с тези, с които са във вражда. След вечерното богослужение се извършва особено  последование на прошката и свещеници и миряни молят един друг за прошка. Така могат да започнат поста с чиста душа. Това е първата стъпка по пътя на Великия пост. Затова тази неделя е известна и като Неделя на прошката.

Read More: НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА
Посещения: 1059

свети Андрей КритскиНа Великото повечерие в понеделник, вторник, сряда и четвъртък се чете на части Великият покаен канон, известен още и като умилителен. Целият канон се чете на утренната служба в четвъртък, през петата седмица на поста. Вече 1200 г. на великопостното богослужение вярващите го възприемат така, както и когато е бил написан  от преподобния песнотворец. „Мистагог покаяния”, т. е. този, който грижливо учи, който открива тайните на покаянието, така Православната Църква нарича създателя на канона свети Андрей Критски.

Read More: ВЕЛИКИЯТ ПОКАЕН КАНОН И НЕГОВИЯ ТВОРЕЦ ПРЕПОДОБНИЯТ АНДРЕЙ АРХИЕПИСКОП КРИТСКИ