ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Посещения: 964

ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО 

Неделя Православна се чества през първата Неделя на Великия пост. Този празник е установен във Византия през ІХв., като спомен за победата над враговете на Православието – иконоборците. Учението за почит на светите икони е обосновано от светото писание и утвърдено от обичаите на първите християни. До VІІІв. е било неприкосновено. Иконоборческата ерес се появила във Византия и се разпостранила в много държави. Божията Църква била подложена на по-голямо гонение, отколкото от езичниците. Повече от 100 години са се лели сълзите и невинната кръв на истинските християни, които са се борили за правото да изобразяват на икони Господ Иисус Христос, Божията Майка и светците, а също и да им се молят пред иконите. Тези православни християни били затваряни в тъмници, подлагани на мъчения и екзекуции. Иконите и мощите на светците били изгаряни.

ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО   След VІІ Вселенски Събор /787г./, на който било възстановено иконопочитането, настъпило отслабване на гоненията, но едва в средата на ІХв. иконопочитателите били освободени от затворите и от местата на заточение и били върнати на предишните си длъжности. На иконоборците било предложено, или да се откажат от заблудата си, или да се откажат от църковно служение. Христолюбивата империатрица Теодора обявила: „Който не почита изображението на нашия Господ, на Неговата Пресвета Майка и на всички светии да бъде проклет!”

   Избраният Константинополски Патриарх Методий установил особено празнично богослужение. Православието било тържествено реабилитирано на служба в събора св. София през първата Неделя на Великия пост, която през 843г. била на 19 февруари. Така се появило честването и особеното последование наречено Тържество на Православието. През ХІІв. и ХІVв. тази служба била значително допълнена с други текстове, които представляват основните догмати на християнството. Последованието представлява тържество на Църквата над всички съществуващи във времето ереси и разколи. В службата е утвърдено не само православното учение за иконопочитането, но и всички догмати и постановления на седемте Вселенски Събори. Благославят се не само иконопочитателите, но и всички починали отци, които приживе живели с вяра и в благочестие. Особено място в тази служба заема чинът на анатемосване. Анатема съборно се провъзгласява не само на иконоборците, но и на всички, които са извършили тежки прегрешения пред Църквата.

 

  

ЗА КАКВО ЦЪРКВАТА ПРОВЪЗГЛАСЯВА АНАТЕМА

 

На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни/достойни за постоянно споменаване/ отци – анатема.

 

 

На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.

 

На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът, или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.

 

На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен / с еднаква същност; напр. в Символът на Вярата четем: „Единосущна Отцу” т.е. Синът Божи, който с Отец имат една същност/ и не е равночестен /достоен за еднакво почитане/ на Отца, и казват същото и за Дух Свети, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.

 

На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.

 

На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.

 

На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.

 

На ония, които не вярват, че Духът Свети умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.

 

На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздеяние /получаване на това, което е заслужено/ за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.

 

На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.

 

На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.

 

На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.

 

На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната /според св. Григорий тварна – човешка/ божествена благодат и Таворската светлина – анатема.

 

На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.

 

На окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.

 

На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.

 

На всички еретици – анатема.