Аз, смиреният и грешният Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята - постеля и тревите - храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и човеколюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? (Пс.115:3) Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение (ср. Пс.101:20; Пс.30:8), и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а силата Христова, която е в мене (ср. І Кор.15:10; ІІ Кор.12:9), защото от Него е всяко добро дарование, и всеки съвършен дар идва отгоре (Иак.1:17) 341.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане (ср. ІІ Тим.4:6) от тукашния ми живот, настоящето мое отеческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие, като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се показва съвършена (ІІ Кор.12:9). Тъкмо поради това намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, че след моето заминаване тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: Чадата на напустеницата са много повече, отколкото на тази, която има мъж (Гал.4:27; Ис.54:1).

Руско народно предание говори, че в съдбоносни за България дни десницата на св. Иван Рилски била отнесена в Русия. В това ни уверява и с най-новия си крупен труд от 385 страници съвременният руски историк Николай Николаевич Чалих под заглавие "Рыльск. История с древнейших времен до конца ХХ века", Курск, 2006.

Според неговите изследвания, сред голямата българска емигрантска вълна по време на византийското владичество (972-1014) имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на Рилския светец и български книги. Заселили се по десния бряг на река Сейм в Черниговската земя на Киевска Русия, където пребивавало славянското езическо племе северяни. Двете племена заживели дружно. Българите построили храм "Свети Иван Рилски" и станали първите тукашни християнски просветители-мисионери.

Животът на Св. Йоан Рилски

 Произход на Св. Йоан Рилски

Според най-древните жития Св. Йоан е роден в с. СКРИНО. Трябва да предполага, че това е същото село, което и сега се намира на десния бряг на р. Струма, недалеч от с. Бобошево ( Дупнипко).
За датата на раждането му приблизитено се определя 876 год., понеже се знае точно датата на смъртта му, също че е живял около 70 години. Родителите му - селяни, освен него са имали още един син, името на когото е неизвестно.
Възпитан от благочестиви родители, той живеел един целомъдрен живот. Не обичал да се събира на приказки и да прекарва живота си в празност и необузданост. Напротив, обичал да посещава църквите и свободното си време прекарвал в четене на книги.