Празникът Благовещение е спомен за явяването пред Пресвета Дева Мария на Архангел Гавраил, който и явил тайната за въплъщението от Нея на Иисус Христос, Спасителя на света. Според обичая, който имал сила на закон, когато достигнала пълнолетие, макар и без желание, Пресветата Дева напуснала Йерусалимския храм и била връчена на престарелия дърводелец Йосиф-Обручник.
Йосиф произлизал от едно коляно с Нея и Я взел като съпруга, за да бъде Неин защитник. Живели в галилейския град Назарет в дома на Йосиф. По-голямата част от времето Си прекарвала в уединение и безмълвие, занимала се с богомислие и молитви, с четене на Свещеното Писание и ръкоделие.
Четири месеца след Нейната венчавка с Йосиф, по време на молитвени размисли, а според друго предание, докато четяла книгата на пророк Исая, пред Нея се явил Архангел Гавраил и произнесъл: „Радвай се Благодатна! Господ е с Тебе, благословена си Ти между жените!” Явяването на Архангела не смутило Мария, но неговото приветствие Я озадачило необикновено. Като желаел да успокои Мария и да Я увери в истинността на своя поздрав, Архангел Гавраил И съобщил, че със Своето дълбоко смирение Тя е придобила величайшата Божия благодат – да бъде Майка на Сина Божи.
За по-голяма убедителност Архангелът възвестил на Пречистата Дева тайната на въплъщението на Сина Божи с думите, с които пророк Исая предсказал това събитие: „и вот зачнешь, во чреве, и родишь Сына, и наречешь Ему имя: Иисус. Он будет велик, и наречется Сыном Всевышнего, и даст Ему Господь Бог престол Давида, отца Его; и будет царствовать над домом Иакова во веки, и Царству Его не будет конца”.
Мария не се усъмнила в думите на Божия посланик, но недоумявала, как може да се роди син от Тази, която се е обрекла на девство. Архангелът, виждайки Нейното смирено недоумение И открил истината: „Дух Святый найдет на Тебя, и сила Всевышего осенит Тебя; посему рождаемое Святое неречется Сыном Божиим”. Като разбрала Божията воля и като всецяло предала Себе Си на нея, Пресветата Дева отговорила: „Се раба Господня; да будет Мне по слову твоему”.
Църквата възпява този празник с думите: „Днес спасения нашего главизна, и еже от века таинства явление; Сын Божий Сын Девы бывает, и Гавриил благодать благовествует. Темже и мы с ним Богородице возопиим: радуйся, Благодатная, Господь с Тобою” /Тропар, глас 4/.
Празникът Благовещение, посветен на спомена и прославата на това събитие, което е описано в Евангелието /Лук. 1:26-38/ е носил различно наименование през вековете: „Зачятието на Христос”, „Благовещение за Христа”, „Началото на изкуплението”, „Благовещението на Мария от Ангела” и едва от VІІв. му било дадено сегашното наименование – „Благовещение на Пресвета Богородица”.
Установяването на празника се крие в дълбока древност. Св. Атанасий /ІVв./ в своята беседа за празника го нарича първи от редицата празници и особено почитан, тъй като той напомня за началото на пътя за спасението на хората. В V и VІ в. ереси, които унищожавали изображението на Богородица и преиначавали догмата за въплъщението на Иисус Христос дали подтик на Църквата да възвеличи този празник. От тогава последованието се обогатило с много песнопения, в които е разкрито тайнството на въплъщението на Сина Божий и величието на Богородица.