Паметта му се чества на 8 май, 20 юни, 30 юни /12 ап./,
26 септември /представяне/
Свети апостол и Евангелист Йоан Богослов заема особено място сред избраните ученици на Спасителя Христос. Често в иконографията апостол Йоан е изобразен като кротък, величествен и духовен старец, с черти на девствена нежност подчертана с печата на пълно спокойствие върху челото му и с дълбок взор на съзерцател на неизречените откровения. Друга главна особеност на духовния облик на апостола се открива чрез неговото учение за любовта, заради което го наричат Апостол на любовта. Наистина, всичките му писания са пропити с любов и основната им мисъл се свежда до разбирането, че Бог по Своята същност е Любов. „Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“ (1 Иоан. 4:8). В тях той се спира на проявите на неизречената любов на Бог към света и човека, на любовта, която изпитва неговият учител към цялото творение. Той постоянно увещава учениците си към взаимна любов.
В служба на любовта – това е бил целият жизнен път на апостол Йоан Богослов.
Присъщи му били спокойствие и дълбочина на съзерцанието съчетани с гореща вярност, нежна и безкрайна пламенна любов, която понякога се проявявала с голяма сила. От кратките споменавания на Евангелистите, той е притежавал пламенна натура, чиито сърдечни пориви понякога избивали в силна ревност и Иисус Христос се принуждавал да го усмирява, като несъответстващи на духа на Неговото учение. „Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас.“ (Марк. 9:38–40). „А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той за вас.“ (Лук. 9:49–50). „Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да паднe огън от небето и да го изтреби, както Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човечески дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ (Лук. 9:54–56). В същото време той проявявал рядка скромност и независимо от своето по особено положение сред апостолите като ученик, обичан от Иисус, той не се опитвал да се отличава от другите ученици на Спасителя. Отличителни черти на характера му били наблюдателност и възприемчивост към събитията, пропити с тънко чувство на послушание на Божията воля. Получените външни впечатления много рядко се проявявали в неговите думи или действия, но дълбоко и силно прониквали във вътрешния живот на светия Апостол. Винаги чувствителен към другите, той със сърдечна болезненост приемал тяхната гибел. Апостол Йоан с благоговейна трепет вниквал в Боговдъхновеното учение на своя Учител, изпълнено с благодат и истина и с чиста и възвишена любов съзерцавал Славата на Сина Божи. Нито една черта от земния живот на Спасителя Христос не се била изплъзнала от проницателния взор на апостол Йоан, не преминало нито едно събитие, без да остави дълбока следа в неговата памет, затова в него се е съсредоточила цялата пълнота и цялост на човешката личност. Такава цялост притежавали и мислите на апостол Йоан Богослов. За него не съществувала раздвоеността. Според неговото убеждение, където няма пълна преданост, там няма нищо. Избирайки пътя да служи на Христос, той до края на живота си го следвал с пълна и всеотдайна последователност. Апостол Йоан говорил за всецяла преданост към Христос, за пълнота на живот в Него, затова и разглеждал греха не като слабост и повредена човешка природа, а като зло, като отрицателно начало, напълно противоположно на доброто. „Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.“ (Иоан. 8:34). „Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.“ (1 Иоан. 3:4). „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.“ (1 Иоан. 3:8–9). Според него можеш да принадлежиш или на Христос или на дявола, среден, неопределен път не може да има. „Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.“ (1 Иоан. 2:22). „Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел“ (1 Иоан 14:3). Затова той служил на Господ с безразделна любов и самоотверженост, отхвърлял всичко, което принадлежи на изконния човешки враг, врагът на истината и родоначалник на лъжата. „Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината..“ (1 Иоан. 2:21). Колкото по–силно обичал Христос, толкова по–силно намразвал антихриста, колкото по–силно обичал истината, толкова повече намразвал тъмнината. „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“ (Иоан. 8:12). „Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.“ (Иоан. 12:35–36). С тази пламенна проява на вътрешна любов той с особена сила на духа си свидетелствал за Божествеността на Иисус Христос. „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе... Бога никой никога не е видял. Единородният Син, който е в недрата на Отца, Той го обясни.“ (Иоан. 1:1–18). „Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него... Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот.“ (1 Иоан. 5:1–12).
Апостол Йоан бил определен да разкрие последната дума на Божественото Откровение, което въвежда в най–съкровените тайни на вътрешния Божествен живот, известен само на вечното Слово, Единородния Син.
Истината е отразена в неговия ум и слово, защото той я чувстваЛ и я постигал със сърцето си. Той съзерцавал вечната Истина и както я виждал, така я и предавал на своите възлюбени чеда. Апостол Йоан винаги просто утвърждавал или отричал и винаги говорил с абсолютна точност. „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота“ (1 Иоан. 1:1). Той чувал гласа на Господ, Който му разкивал това, което Самият Той е чул от Своя Отец.
Богословието на апостол Йоан унищожава границата между настояще и бъдеще. Наблюдавайки настоящето, временното, той не се спира на него, а пренася своя взор към вечното в миналото и към вечното в бъдещето. И затова той призовавайки към свят живот, тържествено провъзгласява, че „знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.“ (1 Иоан. 5:18). „Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.“ (1 Йоан. 3:9). В общуването си с Бог истинският християнин е съпричастен с Божествения живот, затова бъдещето на човечеството се извършва още на земята. В изложението и разкриването на учението за Домостроителството на спасението апостол Йоан Богослов преминава в областта на вечното настояще, в което Небето е слязло на земята и обновяването на земята се осъществява чрез Светлината на Небесната Слава.
Така галилейският рибар, синът на Заведей, станал Богослов, който възвестил чрез Откровението тайната на световното битие и съдбата на човечеството.
Църквата е определила честването на свети апостол Йоан Богослов на 8 май в чест на чудото, което се случва всяка година на този ден – от мястото на неговото погребение се появявал ефирен розов прашец, който вярващите събират за лекуване на различни болести