1 ноември
Светите мъченици–безсребреници Козма и Дамян живяли в III в. след Рождество Христово в Рим, в период на гонения на християните, повдигнато от императори–езичници. Чрез подвига на своя живот светите показали истинското християнско използване на човешкия талант – талантът е дар Божи, който трябва да се използва не с користни цели, а за служение на Бог и хората.
Светите Козма и Дамян рано останали сираци. Останала млада вдовица, Теодотия възпитавала синовете си в християнско благочестие. Основното занимание на братята било да лекуват, в което те значително преуспели. Светите братя Козма и Дамян считали себе си за Божии служители, които лекували хората според вярата им. Те не взимали за своя труд никакви пари. Безсребрениците Козма и Дамян съчетавали лекуването с проповядване на Божието слово, обяснявали на болните, че те лекуват чрез благодатната сила на Христос, като ги призовавали да повярват в Иисус Христос, чрез Когото се открива път към истинското оздравяване – спасение на душата.
Светите Козма и Дамян били оклеветени от завистници и били привикани в Рим при император Карин (283–284 г.). Императорът поискал от тях да се откажат от Христос и да признаят езическите богове. Светите братя категорично отказали. Когато императорът започнал да ги заплашва с мъчения, светците, за да го вразумят, призовали Бог. Внезапно шията на императора се изкривила така, че той не можел да обръща главата си. Тогава Карин и мнозината свидетели били обзети от страх пред Бога. Императорът се покаял пред братята и изповядал пред всички своята вяра в Христос и веднага веднага получил изцеление. Светите Козма и Дамян били пуснати на свобода. След завръщането си в селището близо до Рим, те продължили предишното си богоугодно дело.
Подвигът на светите целители бил голям, но на Бог било угодно да ги възвеси още повече чрез невинно мъченичество. Те пострадали от лекар, който някога бил техен учител. Този лекар ги подмамил в гората, уж да събират билки и там ги убил. След смъртта на братята, светостта на лекарите–безсребреници Козма и Дамян (+284 г.) била подтвърдена от многото чудеса, които ставали на гоба им, по Божия милост.