Чества се на 29 август

Светата Църква след Богородица почита най-много Йоан Предтеча.

    За мъченическата смърт  на Господния Предтеча повествуват Евангелията на Матей (Мт. 14:1–12) и Марка (Мрк. 6:14–29). Но Свещеното предание на Апостолската Църква е запазило някои подробности от тези събития, които произлезли незадълго преди Распятието и и Възнесението Христово.

   След смъртта на Ирод Велики римляните разделили Палестина на четири части и във всяка част поставили за управители свои протежета. Ирод Антипа получил от император Август Галилея. Той имал законна жена, дъщера на арабския цар Арефа. Ирод я оставил и съжителствал с Иродиада, жена на брат му. Пророк Йоан го разобличавал многократно, но царят не смеел да му причини злини, защото почитал Йоан Кръстител като пророк и се страхувал от народния гняв. Но все пак Йоан Кръстител бил затворен в тъмница от цар Ирод (Лк. 3:19–20).

В деня на своето рождение Ирод устроил богат пир, на който пред гостите танцувала Саломия, дъщеря на Иродиада. Тя толкова се харесала на Ирод, че той се заклел пред гостите да ѝ даде всичко, каквото и да поиска. Саломия отишла за съвет при майка си. Иродиада подучила дъщеря си да поиска главата на свети Йоан Кръстител. Ирод бил натъжен – той се страхувал от Божия гняв за убийството на пророка, но не можел да наруши неразумно дадената клетва.

   Отсекли главата на Йоан Кръстител и я дали на Саломия. Според преданието, главата продължила да изобличава Ирод и Иродиада. Необузданата Иродиада изпобучила езика на пророка с карфица и я закопала в нечисто място. Но Йоанна, жена на царския домоуправител Хуза, тайно взела светата глава, сложила я в съд и я погребала на Елеонската планина, в едно от именията на Ирод. Тялото на свети Йоан Кръстител взели неговите ученици и го погребали.

Божият гняв се стоварил върху тези, които се решили да погубят пророка. Саломия преминавала през зимата река Сикорис и се провалила под леда. Тялото ѝ се намирало под леда във водата, а главата ѝ стърчала над леда. Подобно на това, както тя някога танцувала с краката си по земята, сега тя, подобно на танцуваща правила безпомощни движения в ледената вода. Тя висяла така, докато остър къс лед не прерязал  шията ѝ. Главата ѝ, отрязана от острия лед, донесли на Ирод и Иродиада, както някога донесли главата на Йоан Предтеча, а тялото ѝ така и не намерили. Арабският цар Арефа за да отмъсти за безчестието  на своята дъщеря, жената на Ирод четвъртовластника, потеглил със своите войски срещу нечестивия цар и му нанесъл поражение. Римският император Гай Юлий Цезар Калигула (37–41) в гнева си изпратил Ирод заедно с Иродиада на заточение в Галия, а след това в Испания. Там те били погълнати от разтворилата се земя.

   Много годин след екзекуцията на Йоан Кръстител, когато земята, в която се намал съдът с главата на Предтечата, преминала в собственост на благочестивия велможа Инокентий, този съд бил открит при строителство на църква. Инокентий разбрал за величието на тази светиня от ставащите при това чудеса и знамения. Но преди своята кончина, страхувайки се да не би светинята да бъде поругана от иноверци, той отново скрил главата на същото място.

   Минали много години и църквата построена от Инокентий запустяла. По времето на управлението на император Константин Велики, на двама монаси, дошли в Йерусалим на поклонение, два пъти им се явил Йоан Кръстител и им посочил мястото, където се намирала светата глава. След като откопали светинята те я сложили в торба от камилска вълна и тръгнали за манасира, но по пътя срещнали непознат грънчар на когото доверили да носи ценния товар. Тогава на грънчара се явил самият Предтеча и му наредил да бяга от немарливите монаси заедно с товара. В семейството на грънчара главата се пазила и предавала от поколение на поколение в запечатания съд, докато не я завладял свещеникът Еавстафий, заразен от ереста на арианството. Използвайки чудодейната сила, която призлизала от главата, той съблазнил много хора към ереста. Когато неговото конщунство се разкрило, той избягал, като закопал светинята в пещера близо до Емеса, надявайки се впоследствие отново да я вземе. Но Бог не допуснал това. В пещерата се заселили благочестиви монаси и възникнал манастир.

   През 452 г. свети Йоан показал във видение на архимандрита на манастира Маркилий мястото, където е скрита главата и тя била отново открита. Светинята била пренесена в Емеса, а след това в Константинопол. Празникът на първото и второто намиране на главата на Йоан Кръстител се отбелязва от Църквата на 24 февруари.