Въведението в храма на Пресвета Богородица – е един от великите църковни празници. Той е посветен на събитието – довеждането на Пресвета Богородица от Нейните родители в Иерусалимския храм за посвещаване на Бог.

   Събитието Въведение на се упоменава в каноничните Евангелия и е известно от по-късни апокрифни текстове – „Протоевангелие на Иаков” /втората половина на ІІв./, „Евангелие на Псевдо-Матей” /ІХв./, които отразяват устно предание, но допълнени с подробности от библейски книги, които имат образователно значение, а също така и от евангелската история за Сретение.

   Родителите на Пресвета Богородица Йоаким и Ана, ришили да изпълнят дадения от тях по-рано обет, да я посветят на Бог. Когато навършила три годишна възраст те се отправили към Иерусалим. Нейни приятелки-връстници я придружавали със запалени свещи.

   Пред входа на храма ги посрещнали свещеници, начело с първосвещеника. Тригодишната Мария Сама изкачила петнайсете стръмни стъпала към входа. Там била посрещната от първосвещеника, който я благословил, както винаги правил с всички посвещавани на Бог. След това по внушение на Свети Дух, Я въвел в Светая Светих. Това е най-свещеното място в храма. Там нямал право да влиза никой освен първосвещеника - и то един път в годината.

   Иоаким и Ана, след като изпълнили своя обет се завърнали у дома си. Мария заедно с другите девици се обучавала на Закон Божи и ръкоделие, много се молили, чели Свещеното Писание и строго спазвали постите.

   В храма Пресветата Мария живяла около 11 г. и израстнала благочестива, покорна на Бог, скромна и трудолюбива.

   Духът Божи и светите ангели охранявали Божествената Девица.

   Когато Мария достигнала четиринадесет годишна възраст тя трябвало да напусне храма и да се омъжи. Свещениците поискали да постъпи така, но тя споделила с тях своето желание да се посвети на Бог и да не встъпва в брак. По внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия Йосиф, далечен роднина на нейните родители. Той станал неин покровител, който уважавал дадения от нея обет.