РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Отново този велик празник поражда духовни трепети в нашите сърца. Отново душите ни изживяват неповторима радост от това дивно събитие. Отоново мислите ни са насочени към Витлеем Иудейски – там, дето се роди Господ Иисус Христос. „По благодатта на Бог – Отец –казва свети Йоан Дамаскин – Единородният Син и божествено Слово Божие, Който е в недрата на Отца, единосъщен с Отца и Светия Дух, предвечният и съвършен Бог, Който е безначален, снизхожда към нас като Негови раби, ставайки напълно човек, и извършва онова, което по–ново от всичко ново, единственото ново нещо под слънцето“ /точно изложение на Православната вяра/.
Пред това велико ново чудо ние се прекланяме, възхваляваме го и го величаем. „Древното премина: ето, всичко стана ново /2 Кор. 5:17/.
Слънцето на Правдата огрява душите на повярвалите, за да бъдат нова твар /Гал. 6:15/. То посочва правилния път към спасението.
Дойдете, братя и сестри, дойдете в храма Божий, това неизменно училище на благочестието. Тук вие ще чуете благи вести на Божествения Учител, ще чуете за небесните съкровища, ще чуете за истинския мир, Който ни донесе Родилият се Богомладенец.
Ангалската песен „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение“, изпята преди повече от 2000 години, многократно звучи в нашите православни храмове,За да слушаме не само с нашите телесните си уши, но да отворим и духовните си уши, за да чуем и се насладим благодатно.
Днес много се пише за мира, говори се за справедливост, възхвалява се разбирателството. Мирът, донесен от небето, само той е истинският.
Тези, които не са почуствали спокойствието на мира, радостта от Богообщението, утехата на благочестието, те не ценят мира. А без мира настъпва „тъмнина, облак и мрак“ /Второзаконие 4:11/.
Колко актуално звучат думите на свети Атанасий Велики: „Той стана човек, за да можем ние да станем богове“. Какво велико призвание имат човеците!...
Както в целия Православен свят и в храм „Св. Йоан Рилски“ бе отслужена Света Рождественска Литургия. Църквата бе препълнена от християни, които желаеха да съпреживеят чудото на Христовото раждане. Светата Литургия бе отслужена от ст. ик. Николай.
Началото на този празник се отнася към времената на ранното християнство. В Апостолските постановления са казва: „Пазете, братя, празничните дни и, първо, денят на Рождество Христово, което да се празнува от вас в 25-я ден на десетия месец.” /desembri/. Там също е казано: „Денят на Рождество Христово да се празнува, в него е дадена на хората ненадейната благодат с раждането на Божието Слово от Мария Дева за спасението на света.”
В трети век за празника на Рождество Христово споменава св. Еполит.
По време на гоненията на християните при Диоклетиан, в началото на четвърти век, през 303г., 20 000 никомидийски християни били изгорени в храм на самия празник Рождество Христово.
От времето, когато Църквата получава свобода и става господстваща религия в Римската империя, откриваме множество сведения за честването на този празник. За това свидетелстват множеството поучения на отците на Църкавата от четвърти век – св. Ефрем Сирин, св. Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски, св. Амвросий, Йоан Златоуст и много други отци.