Рождественският пост, както и другите многодневни пости, се отнася към ранните християнски дни. Още в ІVв. Амвросий Медиодалански, Филастрий, блажени Августин споменават в своите творби Рождественския пост. За древността на поста, също така е писал и Лъв Велики още в Vв.

   Първоначално, Рождественският пост при някои християни е продължавал седем дни, а при други по-дълго. На Църковен събор през 1166 г., при Константинополския патриарх Лука и византийския император Мануил, било решено всички християни да съблюдават пост, преди великия празник Рождество Христово, в продължение на четиридесет дни.

   Антиохийският патриарх Теодор ІV Валсамон е писал, че „самият светейши патриарх е казал, че макар дните на тези пости /Успение Богородично и Рождественски / не са определени от правилото, принуждаваме се, обаче, да последваме неписаното църковно предание и задължително да постим…  от 15 ден на ноември /стар стил/.”

Рождественският пост - е зимен пост. Той ни служи за освещаване  на последната част на годината чрез тайнствено обновление и духовно единение с Бога и подготовка за празника Рождество Христово.

    Лъв Велики пише: „Самото въздържание е представено в четирите годишни времена и чрез тях трябва да разберем, че непрекъснато са нуждаем от очистване. При нашия невнимателен живот, винаги трябва да се стараем чрез пост и милостиня да унищожаваме греха, който се приумножава от тленността на плътта и нечистота на пожеланията ни.” Според него, Рождественският пост е жертва Богу за събраните от нас плодове.

    „Както Господ щедро ни е дарил с плодовете на земята, - пише  светителят – така и ние по време на този пост сме длъжни да бъдем щедри към бедните.”

    По думите на Симеон Тесалоникийски, „постът на Рождественската Четиридесетница изобразява поста на Мойсей, който, след като постил четиридесет дни и нощи, е получил на каменни скрижали начертани словата Божи. А ние, като постим четиридесет дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Дева, начертано не на камъни, а словото, което се е въплътило и родило…”

    Рождественският пост е установен, за да можем в деня на Рождество Христово да се очистим чрез покаяние, молитва и пост. С чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнем явилия се в света Син Божи, и освен обикновените дарове и жертви, да му принесем  нашето чисто сърце и нашия страмеж да следваме Неговото учение. 

Началото на този празник се отнася към времената на ранното християнство. В Апостолските постановления са казва: „Пазете, братя, празничните дни и, първо, денят на Рождество Христово, което да се празнува от вас в 25-я ден на десетия месец.” /desembri/. Там също е казано: „Денят на Рождество Христово да се празнува, в него е дадена на хората ненадейната благодат с раждането на Божието Слово от Мария Дева за спасението на света.”

   В трети век за празника на Рождество Христово споменава св. Еполит.

   По време на гоненията на християните при Диоклетиан, в началото на четвърти век, през 303г., 20 000 никомидийски християни били изгорени в храм на самия празник Рождество Христово.

   От времето, когато Църквата получава свобода и става господстваща религия в Римската империя, откриваме множество сведения за честването на този празник. За това свидетелстват множеството поучения на отците на Църкавата от четвърти век – св. Ефрем Сирин, св. Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски, св. Амвросий, Йоан Златоуст и много други отци.

По какъв принцип се избира храната по време на пост? За християните няма чиста и нечиста храна. Към блажната храна, освен месото, се отнасят яйцата и млечните продукти. На основата на отчетения  опит за въздействието на храната върху организма на човека, рибата и морските организми се отнасят към постната храна. Всяка растителна храна се счита за постна. На трапезата се разрешават ястия приготвени с растителна мазнина.

    Освен това, по време на пост се препоръчва броят  на храненията да се ограничи /например до два пъти на ден/, да се намали и количеството /например до две трети от обикновения прием/. Храната трябва да бъде проста, да не е изискана, но всичко това, разбира се, зависи от условията на живот и труд.

    Трябва да се има в предвид, че към нарушенията на поста спадат не само блажната храна, но също така и бързото хранене, празните разговори на трапезата, шеги и така нататък. Постът трябва да бъде строго съобразен със здравето и силите на човека. Св. Василий Велики пише, че е несправедливо за телесно силния и за слабия да бъде назначен един и същи пост: „при едни тялото е подобно на желязо, а при други – на слама”.

    Постът се облекчава за: бременни, родилки, кърмачки; за намиращи се на път или попаднали в екстремни условия; за деца и старци, особено, ако старостта е съпроводена с немощ и слабост; за хора които страдат от хронични или други болести. Постът се отменя и при условия, когато физически е невъзможно да се намери постна храна и човек е заплашен от болест или гладна смърт.