Warning: A non-numeric value encountered in /home/r1lsk1b/public_html/templates/as002040free/includes/includes.php on line 79
ЛАЗАРОВА СЪБОТА - Храм Свети Йоан Рилски Бургас

ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Посещения: 1364

             Юрий Рубан

    От Лазаровден църковните песнопения започват да водят вярващите по стъпките на Господ. Остава му по-малко от седмица земен живот. Наближала часът на великия Исход. „Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя, из мертвых воздвиг еси Лазаря, Христе Боже…” – слушаме думите на празничния тропар.

 

ЛАЗАРОВА СЪБОТА   „Възкресението на Лазар е последното велико чудо на Христос, последният блясък на неговата Слава преди нощта на страстите. Евангелист Йоан отбелязва това събитие като очевидец, с поразителна, с почти осезаема достоверност. Буквално виждаш всеки щрих – плахостта на учениците, техните колебания и, накрая, решимостта да вървят срещу опасностите. Иисус с очи изпълнени със сълзи пред гробницата; сестрите подтиснати от мъка; объркването на Марта, отместеният камък и властната заповед, чута в другите светове: „Лазаре, излез вън!” Безмълвната фигура обвита със саван на прага на криптата … Този, Който скоро Самият трябва да мине през вратата на смъртта, обявява Себе Си за неин победител.”

  ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Християнското богословие разглежда това чудо като видим символ на Христовата власт над живота и смъртта, като потвърждаване пред учениците си Своето Възкресение и бъдещото възкресение на мъртвите. Затова съботата на шестата седмица на Великия пост е посветена на това събитие – Възкресението на Лазар /Лазаровден/, непосредствено преди празника Вход Господен в Йерусалим – Връбница, Цветница. За да бъдем точни трябва да отбележим, че богослужебното време не съвпада с историческото – възкресението на Лазар се е случило месец или два преди Входа Господен в Йерусалим. /Вж. Иоан. 11:54/ Самият „Четиридневен Лазар” или „приятел Божий” е бил гостоприемен жител на Витания /предградие на Йерусалим/, брат на Марта и Мария, в чийто дом се е отбивал Иисус Христос. /Лук. 10:38-42; Иоан. 12:1-2/ Неговото възкресение от мъртвите на четвъртия ден /оттук и четиридневен/, извършено от Христос под формата на публично месианско „знамение”, станало за иудейските власти последен аргумент за незабавна разправа над Него, защото се опасявали от религиозни вълнения. /Иоан. 11:47-53/

   Според църковното предание след възкресението Лазар е живял още 30 години и умрял като епископ на Китион /о. Кипър/. В края на ІХ век, неговите мощи били пренесени в Константинопол.

ЛАЗАРОВА СЪБОТА

 

Лит.: Кассиан (Безобразов), еп. Воскрешение Лазаря и Воскресение Иисуса Христа // Путь. Париж, 1929. № 16; Раин А. П. Воскресение Лазаря // Странник. 1904. № 3.

 

azbuka.ru

 

Иоан. 11:54

„Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.”

 

 

Лук. 10:38-42

 „И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.”

 

 

Иоан. 12:1-2

„Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.”

 

 

Иоан. 11:47-53

 

„Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.”