Житието на Мария Египетска показва дълбочината на Милостта Божия върху грешното човешко битие. Тя живяла в голям грях и мислила, че това е смисълът на живота. Всичките ѝ житейски радости се съсредоточвали около плътските удоволствия.

Макар, светицата, да била чувала за Христовата вяра още по времето на разпътния си живот, тя не се стремяла към Бога. Но веднъж била вблизост до голяма светиня и неочаквано в нея се появило силно желание да влезе в храма, заедно с другите богомолци. Но не могла да премине по-далеч от притвора. Така Господ изобличил бездната на нейния грях. Преподобна Мария веднага се обърнала за покровителство към Пресвета Богородица. Божията Майка незабавно се отзовала на молитвите на каещата се грешница.

   Богородица завела преподобната Мария в пустинята, където се подвизавала в продължение на 47 години, като 17 от тях прекарала в големи скърби, в които неотлъчно ѝ помагала Милостивата Владичица.

   Когато наближило времето преподобната да се представи пред Господ, в пустинята дошъл старецът Зосима, който видял как преподобна Мария в молитвено вдъхновение се издигала на лакът над земята. Старецът бил изпратен от Господ за да бъде свидетел на великия подвиг на пустиножителката, която, въпреки, че в миналото, живяла в тежки блудни грехове, успяла да види пътя на спасението. Тя могла да намери сили да не се отклони от пътя на покаянието, да изтърпи всичко докрай.

Преподобна Мария помолила стареца да я причасти на следващата година. Когато изминала една година те се видяли отново, но светицата помолила стареца да дойде следващата година. Когато Зосима дошъл на третата година, заварил Мария починала. Над главата ѝ имало написана табела с молба да бъде погребана, а също така било посочено и името ѝ – Мария. Старецът нямал с какво да изкопае гроба и тогава от гората излязъл лъв, който с мощните си лапи изровил трап и отново изчезнал в гората. Старецът със сълзи и молитви погребал преподобна Мария. Когато се върнал в обителта споделил с братята, че срещнал в пустинята велика подвижница.