Пресветата Дева Мария се родила в епоха, когато хората достигнали до такъв предел на нравствен упадък, при който възстановяването изглеждало вече невъзможно. Великите умове на епохата съзнавали и често открито говорили, че Бог трябва да слезе в света за да изправи вярата и да не допусне гибелта на човечеството. Синът Божи поискал за спасението на хората да приеме човешко естество и избрал за Майка Пречистата Дева Мария, която е единствено достойна да приеме в Себе Си и да въплъти Източника на чистотата и светостта.
Рождеството на нашата Пресвета Владичица Богородица Приснодева Мария се празнува от Църквата, като ден на всемирна радост. В този светъл ден на границата на Стария и Новия Завет, се е родила Преблагословената Дева Мария, предопределена от вековете от Божествения промисъл да послужи за въплъщението на Бога Слово – да стане Майка на Спасителя на света, на нашия Господ Иисус Христос.
Пресветата Дева Мария се родила в неголемия Галилейски град Назарет. Родителите ѝ били праведните Иоаким от рода на пророк и цар Давид и Анна от рода на първосвещеника Аарон. Съпрузите били бездетни, тъй като света Анна била безплодна. Когато достигнали преклонни години, Иоаким и Анна не губели надежда в Божията милост, като твърдо вярвали, че за Бог всичко е възможно и Той може да разреши безплодието на Анна даже в старостта, както някога е разрешил безплодието на Сара, съпругата на патриарха Авраам. Светите Иоаким и Анна дали обет детето, което Господ ще им изпрати, да бъде посветено на Бог в служение в храма. В еврейския народ бездетството се считало за Божие наказание заради грехове, затова светите праведни Иоаким и Анна търпели несправедливо отношение от своите съотечественици. На един празник старецът Иоаким донесъл в Иерусалимския храм своята жертва в дар на Бог, но първосевещеникът не я приел, като нарекъл Иоаким недостоен, имайки предвид, не няма деца. Свети Иоаким дълбоко покрусен се оттеглил в пустинята и там със сълзи се молил на Господ да му дари дете. Света Анна, след като узнала какво се случило в Иерусалимския храм, плакала, но не роптала срещу Господ, а се молила, призовавайки Божието милосърдие за своето семейство. Господ изпълнил тяхната молба, когато светите съпрузи достигнали преклонна възраст и подготвили себе си чрез добродетелен живот за високото звание – да бъдат родители на Пресвета Дева Мария, бъдеща Майка на Господ Иисус Христос. Архангел Гавраил донесъл на Иоаким и Анна радостната вест – молитвите им са чути от Бог и ще им се роди Преблагословена Дъщеря Мария, чрез Която ще бъде дарено спасението на целия свят. Пресветата Дева Мария със Своята чистота и добродетели надминала не само всички хора, но и Ангелите, явила се жив храм Божи и, както възпява Църквата в празничните песнопения, „Небесной Дверью, вводящей Христа во Вселенную во спасение душ наших” (2-ра стихира на „Господи, воззвах”, глас 6).
Рождеството на Божията Майка отбелязва настъпването на времето, когато започнали да се изпълняват великите и утешителни Божии обещания за спасението на човечеството от робството на дявола. Това събитие приближило до земята благодатното Божие Царство, царството на истината, благочестието, добродетелта и безсмъртния живот. Майката на Първородния на всички творения се явява и на всички нас по благодат Майка и милосърдна застъпница, към която ние постоянно прибягваме със синовно дръзновение.
История на празника: Събитието, което се възпоменава на този ден, се е съхранило единствено в древните църковни предания (напр., в творенията на блаж. Йероним, Епифаний Кипърски и др).
Св. Андрей Критски в своето слово за деня на Рождество на Пресветата Богородица казва: „Настоящият празник за нас е начало на празниците. Той служи за врата към благодатта и истината. Сега за Създателя на всичко се създаде одушевен храм, и тварта (в лицето на Дева Мария) се подготвя за ново жилище на Твореца.“ По думите на св. Йоан Дамаскин „денят на Рождество Богородично е празник на всемирната радост, защото чрез Богородица целият човешки род се обнови и скръбта на прамайката Ева се превърна в радост“. „Рождается убо (Дева), и мир с нею обновляется“. (Наистина се ражда (Дева), и светът с нея се обновява)
Празникът и възпоменаването на Рождеството на Пресветата Дева е установен от Църквата още в древността. Сведения за него имаме от IV в. Св. равноапостолна Елена в началото на века, според древното предание, построила в Палестина храм в чест и памет на Рождество Богородично. Други сведения могат да бъдат намерени в писанията на св. Иоан Златоуст, св. Прокъл, св. Епифаний и блаж. Августин. В чест на празнка са създадени много песнопения от светите песнотворци: V в. – Анатолий, архиеп. Константинополски; VI в. – Стефан Святогорски; VII в. – св. Андрей Критски; VIII в. – св. Иоан Дамаскин и Герман, патриарх Константинополски; IX в. – Иосиф Студит. Техните песнопения се пеят и днес на този празник. И така, от древни времена езикът на всички православни хвали, възвеличава и слави Пречистото Рождество на Дева Мария, Богородица.
Иконографията на празника. Устойчивата и разпостранена иконография на празника коствено свидетелства за това, че до иконоборческия период, иконите на Рождество Богородично вече са били в Църквата. Могат да се приведът за примери иконописите на грузинската църква: например храм в Атени в началото на VII в., посветен на Пресвета Богоридаца и макар стенописите да са от XI в., трудно е да си представим, че храмът е останал неизографисан за няколко столетия – изглежда, че старите рисунки (икони) са били обновени.
При съпоставяне на иконите на Божията Майка с другите икони от дванадесетте празника прави впечатление земният характер, на изображението на Пресвета Богородица.
Иконата не притежава догматическото съдържание на празника, а съдържа много интимни черти, тя не е лишена от подробности от бита.
Иконата на Рождество на Божията Майка сякаш въвежда в семейството на Иоаким и Анна, прави ни съпричастни на изключителното радостно събитие, което осветява дома на Иоаким и цялата вселена. Сбъднали са се многогодишните очаквания, съпрузите са се сдобили с дългоочакваното дете и сигурно са разбирали, чувствали са, че това дете не е обикновено, след като самият Бог, чрез Ангели, им е съобщил за раждането на детето.
На по-ранни иконографии праведната Анна е изобразена полулежаща или седяща на високо ложе (приет тип за раждане без страдание), като нейното изобразяване е по-едро от другите. До нея в нетърпеливо очакване стоят жени с дарове, пред нея бабата-акушерка и прислужници, които мият Богомайката в купел или преподнасят Богородица на Нейната майка вече изкъпана, а много често Пресветата е изобразена в люлка.
На иконите от по-късно време е изобразен и праведният Иоаким. Тези иконографии съдържат повече подробности – маса с дарени дарове, угощения, водоем и птици.
Особено интересни са ранните стенописи, които представляват самостоятелни сюжети. В тяхното съдържание праведният Иоаким принася своята жертва в Иерусалимския храм; първоначално свещеникът отказва да приеме жертвата от бездетния, за когото предполага, че има тайни грехове и пороци; Иоаким укорява Анна (не се среща често); Плачът на Иоаким в пустинята; Плачът на Анна в градината; Молитвите на Иоаким; Молитвите на Анна; благовестието на Иоаким и благовестието на Анна; срещата на съпрузите при Златните двери на Иерусалимския храм; беседата на Иоаким и Анна; раждането на Богородица; милувките на св. Дева Мария (Иоаким и Анна седят един до друг и придържат новородената).
През VI в., при император Юстиниан I (527-565), в християнската църква се въвежда календарно изчисляване по индикти или индиктиони ( от лат. Indictio - обявление), 15-годишни периоди на наложени данъци. Под indictio в Римската империя се е разбирало обозначение на цифрата на данъците, които е следвало да бъдат събрани в дадената година. По този начин финансовата година в империята започвала с указ (indictio) на императора, колко данъци трябва да бъдат събрани, при това на всеки 15 години се извършвала преоценка на именията (според В. В. Болотов индиктионите имали египетски произход). Официалното византийско изчисляване, така наречените индиктиони на Константин Велики или Константинополското изчисляване, започва от 1 септември 312 г.