Warning: A non-numeric value encountered in /home/r1lsk1b/public_html/templates/as002040free/includes/includes.php on line 79
СЛОВО ПЪРВО - Храм Свети Йоан Рилски Бургас

СЛОВО ПЪРВО

Епископ Теофан ЗатворникМисля, че e подходящо по времето, когато се чества празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица, да ви предложа поучение за молитвата – главното предназначение на храма. Храмът е място за молитва, поле за нейното развитие. За нас въвеждане в храма е въвеждане в молитвен дух. Господ благоволи да нарече сърцето Свой храм, където ако се влезе умно, заставме пред Него, възбуждаме своя стремеж към Него като благовонен аромат от тамян. Нека започнем да се учим, как да постигнем това?!

   Когато се готвите да посетите храм вие, разбира се, се молите. И след като се помолите в храма, вероятно, когато се приберете вкъщи не преставате да се  молите. Затова е излишно да говорим за вашето задължение да се молите, след като вие се молите, но мисля, че не е излишно да ви посоча две – три правила как да се извършват молитвите, ако ли не за поука, то поне за напомняне. Молитвата е първото дело в християнския живот. Ако по отношение на обикновените неща в живота е вярна поговорката – век живей, век се учи, то толкова повече е приложима към молитвата, чието действие не трябва да прекъсва и чиито степени нямат предел.

   Припомням мъдрия обичай на ранните свети отци, според който, поздравявайки се при среща, не са се питали за здравето или за нещо друго, а за молитвата, като са си казвали: как върви, или как действа молитвата? Действитето на молитвата за тях е било признак на духовен живот, и те са я наричали дъх на душата. Има ли дъх в тялото – тялото живее, прекрати ли се дъхът – тялото умира. Така е и в духа. Има ли молитва – духът живее, няма ли молитва – няма живот в духа.

   Обаче, не всяко извършване на молитва или молитвено правило е молитва. Да застанеш пред икона вкъщи или тук, в храма, и да правиш поклони, това все още не е молитва, а само принадлежност към молитвата. Да казваш молитви по памет или да ги четеш от молитвеник, или да слушаш някой, който ги чете – това все още не е молитва, а само оръдие или начин за нейното откриване и възбуждане. Самата молитва е - възникване на благоговейни чувства към Бога в нашето сърце, чувства на самопрезрение, на преданост, на благодарност, на славословие, на прошка, на усърдно преклонение, на печал, на покорност пред Божията воля и прочие. Цялата ни грижа трябва да се съсредоточи върху това, по време  на молитива, тези и подобни на тях чувства да изпълват душа ни, за да може докато езикът чете молитви или ухото ги слуша, а тялото изпълнява поклони, сърцето да не бъде празно, а в него да се настани каквото и да е чувство устремено към Бога. Когато ги има тези чувства, нашият молитвослов е молитва, а когато ги няма – все още не е молитва.

   Струва ни се, че за нас няма нищо по-просто и по-естествено от това да се помолим или да усетим сърцето си устремено към Бог? А, между другото, молитвеното чувство не се проявява при всеки и не винаги. То трябва да се възбуди и възбудено да се укрепи, или което е същото, трябва да възпитаваме в себе си молитвен дух. Първият начин за това е да четем или слушаме думите на молитвите. Моли се както трябва и непременно ще възбудиш и укрепиш в сърцето си възхождане към Бога, което значи, че влизаш в молитвен дух.

   В нашите молитвеници са поместени молитвите на светите отци – Ефрем Сирин, Макарий Египетски, Василий Велики, Йоан Златоуст и на други велики молитвеници. Когато са били изпълвани с молитвен дух, внушеното им този дух, те са го изложили с думи и са ги предали на нас. В техните молитви се движи велика молитвена сила, и който прониква в тях с цялото си внимание и усърдие, той, по силата на закона за взаимодействието, непременно ще вкуси молитвената сила, според степента на сближаване на своето настроенеие със съдържанието на молитвата. За да направим нашето молитвено правило действено средство за възпитание в молитва, трябва да постъпваме така, че мисълта и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите. Ще посоча само три най-прости похвати: не престъпвай към молитвеното последование без предварителна, макар и кратка, подготовка; не го извършвай как да е, а с внимание и чувство; след края на молитвите не започвай веднага обичайните си занимания.

   Нека, молитвеното последование да е най-обикновено дело за нас, но не може без подготовка. Какво по-обикновено нещо от четенето и писането за тези, които могат да четат и пишат? Между другото, когато сядаме да четем и или пишем не започваме веднага, а  известно време се бавим, в края на краищата толкова, че да се подготвим. Още повече преди молитва е необходимо да се подготвим за молитвени действия, особено тогава, когато предхождащото ни занимание е било от съвсем друга област, която не се отнася до молитва.

   И така, пристъпвайки към правилото, сутрин или вечер, постой малко, или поседи, или повърви, постарай се през това време да освободиш мисълта си, като я изчистиш от всички земни дела. След това помисли, кой е Този към Когото се обръщаш в молитвите си и кой си ти, който се каниш да започнеш това молитвено обръщение към Него. В съответствие с тези мисли възбуди в душата си настроение на самопрезрение и благоговеен страх, които да проникнат в сърцето от заставането ти пред Бог. В това се състои цялата подготовка – благоговейно да застанеш пред Бог – малко е, но не и малозначно. Така се полага началото на молитвата – доброто начало е на половина свършена работа.

    Като се подговиш вътре в себе си по този начин, застани пред иконата и след като се поклониш няколко пъти, започни с обичайните молитвени думи: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!; Царю Небесни, Утешителю, Дух на истината, дойди и се всели в нас и така нататък. Чети бавно, без да бързаш, вниквай във всяка дума, и довеждай до сърцето си смисъла на всяка дума, като съпровождаш четенето с поклони. В това се състои четенето на молитвите - плодоносно и приятно на Бог. Вниквай във всяка дума и довеждай до сърцето си смисъла на всяка дума,  с други думи – разбирай каквото четеш, а разбраното чувствай. Други правила не са необходими. Тези две – разбирай и чувствай, изпълнени както трябва, украсяват всяка молитва с пълно достойнство и й предават цялото плодотворно действие. Четеш: „очисти ни от всяка сквернота” – почуствай своята скверност, пожелай чистота и с надежда я потърси в Господа. Четеш: „и прости нам дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си” – и в душата си прости на всички, и със сърце простило всичко на всички, проси прошка за себе си от Бог. Четеш: „да бъде Твоята воля” – и  в сърцето си предай своята участ напълно на Господ и прояви безпрекословна готовност да посрещнеш всичко, което е угодно да ти изпрати. Ако действаш така при всеки стих на своята молитва, то ще имаш подходящ молитвослов.

За да можеш по-успешно да достигнеш до него, прави така:

1) Имай молитвено правило, благословено от твоя духовен отец, не много голямо, а такова, което би могъл да изпълниш без да бързаш при всекидневните си задължения.

2)  Преди да започнеш да се молиш внимателно вникни в молитвите, които влизат в твоето правило, напълно разбери и почувствай всяка дума, за да знаеш предварително какво да чувстваш в душата си, а е още по-добре, ако научиш наизуст необходимите ти молитви.  Ако постъпиш по този начин, то по време на молитвослова си ще ти бъде по-лесно да разбираш и чувстваш. Но ще остане една трудност – бягащата мисъл, която все ще прескача някъде другаде. Затова е необходимо:

3)  Да се използва концентрация за запазване на вниманието, като се знае предварително, че мисълта ти ще бяга. И така, когато по време на молитва мисълта ти избяга, върни я, ако тя отново избяга – пак я върни и така всеки път. Но всеки път, прочетеното по време, в което мисълта ти е бягала, следователно без внимание и чувство, не забравяй да прочетеш отново и макар мисълта ти да е бягала няколко пъти на едно и също място, прочети го няколко пъти, докато не го прочетеш с внимание и чувство. Преодолееш ли веднъж това затруднение, възможно е то повече да не се повтори, а повтори ли се, то няма да бъде с такава сила. Така трябва да се постъпва, когато мисълта бяга и се разсейва. Но може да се случи и това - някоя дума толкова силно да въздейства на душата ти, че на нея да не и се иска да продължи молитвослова, и макар езикът да чете молитвите, мисълта постоянно да се връща назад към мястото, което така й е подействало.

         В такъв случай:

4)  Спри и не чети по-нататък. Насочи цялото си внимание и чувство върху това място, подхрани душата си с него или с размислите, към които то подтиква. Не бързай да се откъсваш от това състояние. Така че, ако времето те притиска, по-добре остави правилото недовършено, но не прекъсвай това състояние. То ще те озарява, може би, през целия ден като Ангел – Пазител. Такъв род благодатно въздействие върху душата по време на молитва означава, че духът на молитвата започва да се настанява. Запазването на това състояние е най-сигурното средство за възпитаване и укрепване на молитвен дух.

   Накрая, свършиш ли с молитвеното си правило не бързай да се захващаш с някаква друга дейност, а постой малко и помисли върху случилото се с теб, към какво те задължава това, като се страеш, ако е дадено да почувстваш нещо по време на молитвата, да запазиш това чувство и след молитвата. Впрочем, ако някой точно изпълни молитвослова си както трябва,  самият той няма да бърза да се завърне към грижите си. Такова е свойството на молитвата! Какво са казвали предците ни, когато са се завръщали от Цариград: „Който вкуси от сладкото, няма да поиска от горчивото”. Това се случва с всеки, който хубаво се помоли по време на своето правило. Изглежда, че вкусването на тези сладости на молитвата е и целта на молитвословията и ако молитвослова възпитава молитвен дух, то това става именно чрез това вкусване.

   Ако изпълнявате тези малки правила, то скоро ще съзрете плодовете на молитвения труд. А който ги изпълнява и без тази препоръка, то той вече е вкусил от този плод. Всеки молитвослов оставя следа от молитвата в душата и непрекъснатото продължаване в същия ред ще я вкорени, а търпението в тази дейност ще доведе и молитвения дух.

   Него да ви дари Господ, по молитвите на Пречистата Владичица нашата Богородица!

   Сега ви показах първия, началния начин за възпитаване на молитвен дух, т.е. съобразно предназначетиего на молитвословите – сутрин и вечер, в къщи и тук – в храма. Но това още не е всичко. Ако Бог помогне, утре ще ви посоча друг начин. Амин.