Warning: A non-numeric value encountered in /home/r1lsk1b/public_html/templates/as002040free/includes/includes.php on line 79
СЛОВО ТРЕТО - Храм Свети Йоан Рилски Бургас

СЛОВО ТРЕТО

Епископ Теофан Затворник

Накратко ви обясних два вида или две степени на молитвата, а иманно: молитва, която четем, когато се молим на Бог с чужди молитви, и своя молитва, мисловна, когато с ума си се възнасяме към Бог, чрез мисъл за Него, като посвещаваме всичко на Бог и от сърце издигаме чести възвания към Него.

   Но това все още не е всичко. Има трети вид, или степен на молитвата, която представлява истинската молитва, към която първите две служат само за подготовка. Именно: непрекъснато насочване на ума и сърцето към Бог, съпроводено с вътрешна топлина и пламък на духа. Това е пределът, до който трябва да достигне молитвата и цел към която трябвда да се стреми всеки молитвен труженик, за да не се труди безполезно в молитвеното дело.

   Припомнете си, какво се казва за молитвата в Божието слово: „бъдете будни и се молете”, казва Господ /Мат.26:41/. „Бъдете трезви, бъдете бодри”, учи апостол Петър /1Пет.5:8/. „Постоянствувайте в молитвата, като бодърствувате в нея с благодарност”/Кол.4:2/; „Непрестанно се молете” /1Сол.5:17/; „с всяка молитва и просба молете се духом” /Еф. 6:18/, - заповядва апостол Павел, обяснявайки в други места причината, защо е необходимо да бъде така, защото, казва той, че „вашият живот е скрит с Христа в Бога” /Кол. 3:3/, и че „Духът Божий живее във вас”/1Кор.3:16/, „чрез Когото викаме:Авва, Отче”/ Рим.8:15/. От тези указания и заповеди не може да не видите, че молитвата не е някакво еднократно, прекъсвано действие, а е състояние на духа - постоянно и непрекъсваемо, подобно на това, което е дишането и биенето на сърцето за тялото.

    Ще ви обясня това с пример. Слънцето си стои в средата, а около него обикалят всички наши планети, всички са привлечени от него и непрекъснато са обърнати с някоя от страните си към него. Каквото е слънцето за материалния свят, за духовния свят това е Бог – умно слънце. Пренесете се мислено на небето, какво ще видите там? Ангели, които, по думите на Господ, непрекъснато гледат лицето на своя небесен Отец. Всички безплътни духове и всички светии на небето са обърнати към Бог, към Него устремяват своите умни очи и не искат да ги откъснат от Него, заради неизказаното блаженство, изхождащо от това съзерцаване на лицето Божие. Но това, което правят ангелите и светците на небето, ние трябва да се научим да правим тук, на земята, да привикваме на непрестанното ангелоподобно молитвено стоене пред Бог в своето сърце. Който достигне до това, той ще се превърне в истински молитвеник. Как да се удостоим с това велико благо?!

   Ще отговоря на това кратко така: трябва да се трудим над молитвата неуморно, ревностно, убедително, домогвайки се да достигнем, като обетована земя, горене на духа, като запазим трезво вниманието си към Бог. Труди се в молитвата и като се молиш за всичко, най-много се моли за този предел на молитвата – въодушевяването на духа – и наистина ще получиш търсеното. Това удостоверява св. Макарий Египетски, който с дела е понасял труда и е вкусвал от плодовете на молитвата. „Ако нямаш молитва, то труди се в молитвата и Господ, като види твоя труд, и по търпеливия труд в нея, колко усърдно желаеш това благо ще ти подаде тази молитва”/Беседа 19/. Трудът е само до този предел. Но когато се възпламени огънят, за който казва Господ: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!”/Лк. 12:49/ - тогава се прекратява трудът, започва лека, свободна, радостно разливаща се молитва.

   Не мислете, че се подразбира някакво много високо, недостижимо за хората, които живееят в светския свят, състояние. Не. То наистина е високо състояние, но достижимо за всички. Нали понякога всеки изпитва по време на молитва прилив на топлина и усърдие, когато душата се отрича от всичко, дълбоко навлиза в себе си и горещо се моли на Бог. Ето, това временно появяващо се състояние, като повей на молитвен дух, трябва да се доведе до постоянно – и ще бъде достигнат пределът на молитвата.

   Както казах, средството за това е  - молитвеният труд. Когато се търкат дърво в дърво те се нагряват и дават огън. Така и душата, когато се трие с молитвен труд, накрая дава молитвен огън. Молитвеният труд е съставен от задължителното извършване на онези два вида молитви, за които вече говорих, а именно – благоговейно, с внимание и чувство да се извършват обикновените наши молитвени последования, след това да се обучи душата често да се издига към Бог - чрез мисъл за Него, обръщане на всичко за слава Божия и чести възвания към Бог от цяло сърце. Молим се сутрин и вечер, което е голямо разстояние във времето. Ако само по време на молитва се обръщаме към Бог, даже и усърдно да се молим, то през деня или през нощта, всичко ще се разсее и с наближаването на времето за молитва душата отново ще бъде студена и празна, както и преди. Макар отново да се молим усърдно, но след като  охладнеем или се разсеем, каква полза?! Това ще бъде – съзиждане и разграждане, съзиждане и разграждане – само труд. Ако си наложим да извършваме молитвеното си правило с внимание и чувство, да се упражняваме всеки ден в Богомислие, да правим всичко за слава Божия и често да се обръщаме към Бог с кратки молитвени думи, то този дълъг интервал от утренната до вечерната молитва, и обратно, ние ще изпълваме с чести молитвени действия. Макар, това да не е непрекъсната молитва, но ще е много често повторяема молитва, която, колкото по-често се повтаря, толкова повече ще заприличва на непрекъсната. Целият този труд е преход към последната, необходимата стъпка - непрекъсната молитва. Защото ако предположим, че вие изпълнявате това всеки ден, без прекъсване, постоянно, то погледнете какво ще се случи с вашата душа?

   От мисълта за Бог ще се роди страх Божий. Защото страх Божий, сам по себе си, е постижение на благоговейната мисъл за възприемане с чувство на безкрайните Божии съвършенства и действия. От насочването на всяко наше дело за слава Божия ще се роди памет за Бог или пребиваване пред Бог, защото пребиваване пред Бог значи – че каквото и да правиш да помниш, че ти си пред Бог. И накрая, от честите възвания към Бог, или по друг начин казано, от честите изтръгнати от сърцето благоговейни чувства към Бог ще се роди постоянно с любов топло призоваване на името Божие. Когато душата бъде посетена тези три чувства – страх от  Бог, памет за Бог или пребиваване пред Бог, с любов обърнато сърце към Бог или с любов в сърцето  произнасяне на най-сладостното име на Господа, тогава непременно ще се разгори в сърцето и този духовен огън, за когото говорих в началото, и ще донесе със себе си дълбок мир, непрекъснато отрезвяване, животодействаща бодрост. Тогава човек ще встъпи в това състояние, от което по-високо не му е необходимо да желае на земята и, което е истинското начало на блаженното състояние, което ни очаква в бъдеще. Тук на практика се изпълнява това, което е казал апостолът: „вашият живот е скрит с Христа в Бога”/Кол. 3:3/.

    Към тези три начина се домогвайте във вашия молитвен труд. Самите те са награда за вашия труд и заедно са ключ от съкровения храм на Небесното Царство. Като отвориш с тях вратата, те влизат вътре, достигат до подножието на Божия престол и получават от небесния Отец одобрителна дума, допир и обятия, заради което всички кости казват: Господи, Господи! Кой е подобен на Тебе? За това всички се молят в молитвения си труд и въздишат: кога да дойда и да се явя пред Твоето лице, Господи? Като откри моето лице, Твоето лице, Господи, ще открия.

   За желаещите да знаят, как да се усъвършенстват в тези три начина: страх Божи, памет за Бога и непрекъснато с любов призоваване на името Божие, ще отговоря накратко: започни да търсиш – самото дело ще те научи как да намериш. Придържай се само към един закон - отстранявай всичко, което ти пречи, придържай се усърдно към всичко, което е благоприятно. За това разграничаване ще те научи самото дело. Ще приложа към това наставление следващото:

   Когато започнете да чувствате в сърцето си това, което чувства  обгърнато от топлина тяло, или, когато започнете да се държите като някои  пред големец - със страх и внимание за да не го оскърби с нещо, независимо от позволението да ходи и да действа свободно или, забележите, че вашата душа започва да се отнася към Господ така, както  невеста към възлюбения си годеник, то тогава знайте, че е наблизо, пред вратите стои съкровенният Посетител на нашите души, и ще влезе, и ще вечеря във вас с вас.

   Мисля, че тези няколоко признака са достатъчни като ръководство за ревностните търсачи. Всичко казано до тук е с цел, тези от вас, които са усърдни да научат последния предел на молитвата, и ако са се потрудили малко, и малко са достигнали, да не си помислят, че са достигнали всичко. Това да не ги накара да се отпуснат и с това да сложат преграда пред по-нататъшното изкачване по степените на молитвата. Както по големите пътища поставят стълбове, за да знаят минаващите, колко са извървели и пропътували, и колко още остава, така и в нашия духовен живот има своеобразни указания, които определят степента на съвършен живот, които затова са поставени, за да знаят търсещите съвършенство докъде са достигнали и колко още е необходимо да изминат, да не се спрат по средата на  пътя и така да се лишат от плодовете на своя труд, които може би вече се намират пред тях, оставайки им да направят само още два-три завоя.

   Ще приключа това слово с усърдна молитва, да ви дари Господ с разум за всичко, с което да достигнете до достойно съвършенство в границите на израстването ви  за живот в Христос. Амин.