Warning: A non-numeric value encountered in /home/r1lsk1b/public_html/templates/as002040free/includes/includes.php on line 79
СЛОВО ЧЕТВЪРТО - Храм Свети Йоан Рилски Бургас

СЛОВО ЧЕТВЪРТО

Епископ Теофан Затворник

   За молитвата ви говорих вече три пъти: за тези, които се четат с внимание, за тези, които сами се възнася към Бога с ума и сърцето и за тези,  които   постоянно, изгарящи духа, стоят пред Бога. Господ ни е посочил различни степени и родове на молитвата, за да може всеки, според силите си, да бъде участник в молитвеното благо. Защото делото на молитвата е велико. Тя, както вече казвах, е свидетелство за духовен живот и е като храна за него. Затова, преди всичко, е необходимо да се грижим за съвършенство в нея.

    Как да успеем в молитвите, аз отчасти ви споменах. Сега искам да ви напомня, за да ви  предпазя, защото е трудно, а и едва ли възможно да успеем в молитвите, ако в същото време не се грижим за другите добродетели.

    Ако сравним молитвата с ароматна смес, а душата със съд за нея, то разбираме, че както в разпробит съд не може да се задържа аромат, така и в душа, в която липсата на някаква добродетел нарушава нейната цялост, молитвата не може да стои. Ако приравним молещия се с тяло, то ще открием следващия пример – както безкракият не може да ходи, макар всичко друго да му е здраво, така чрез молитва не може да пристъпи към Бог или да достигне до Бог този, който няма дейни добродетели. Вникнете в апостолските напътствия и ще видите, че молитвата при тях никога не е сама, а е придружена от множество добродетели.

   Ето, апостол Павел подготвя християнина за духовна бран и го облича с всички Божии оръжия. Вижте кои са те - слабините са опасани с истина, броня е правдата, обувки са благовестието на света, щит е вярата, шлем е надеждата, меч е словото Божие. Това са оръжията! И сред тях, като в някаква крепост, той поставя своя воин – молитвата, като казва: „с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време” /Еф.6:18/. И с едната молитва, разбира се, могат да бъдат преодолени всички врагове, но за да бъдеш силен в молитвата, трябва да преуспееш във вярата, надеждата, в знанието на истината, в правдата и във всичко останало. В друго място, същият Апостол, като невеста Христова, украсявайки душата с брачни одежди казва: „облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един друг и си прощавате взаимно, … А над всичко това облечете в любовта, … мир Божий да цари в сърцата ви;”. И след това, като венец, възлага върху главата молитвата: „… вразумявайте се един друг с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.” /Кол. 3:12-16/.

   И в много други места словата на Божията молитва се поставят в неразделима връзка с всички добродетели, като тяхна царица, след която всички се устремяват и която ги повлича след себе си, или още по-добре казано, като техен благоухаен цвят. Както цветът, за да се появи и привлече внимание, трябва да бъде предхождан от листа, стъбло с клони и корени, така и молитвата за да може да ръзцъфти като цвят в душата, трябва да бъде предхождана и съпътствана от добри духовни желания и практики, съществени за нея: корен - е вярата, стъблото с клони – е многодейната любов, листа - са всичките духовно-телесни подвизи. Когато в душата е посадено такова свято дърво, тогава върху него ту сутрин, ту вечер, ту през деня, ще разцъфва цветът на молитвата и ще изпълва с благовония целия наш вътрешен храм.

   Всичко това ви изреждам за да помните, да не би някой от вас да си помисли: е, моля се редовно и стига толкова. Не, за всичко трябва да се грижим и да имаме ревност, трябва да се молим и да преуспяваме във всички добродетели. Наистина, да се успява в добродетелите не може без молитва, но трябва да се трудим в добродетелите и чрез молитва, за да има в какво молитвата да ни окаже своето съдействие. За да се успее в молитвата трябва да се молим, но молитвения труд трябва да бъде използаван и за добродетелен труд. За всичко трябва да имаме грижа и във всичко да бъдем изрядни. Случва се същото, каквото и при часовниковите механизми. Кога часовниците вървят добре и вярно показват времето? Когато в тях всяко колелце и всяка част е здрава и стои на своето място и е във взаимовръзка с останалите. Така и във вътрешния, в нашия душевен механизъм - устремът на духа, като часовникова стрелка, е верен, т. е. насочен е право към Бог, когато всички други части на душата са здрави и стоят на своето място.

   С какви добродетели трябва да се огради молитвата, или какъв молитвено-добродетелен живот трябва да изгради в себе си християнинът, ще ви посоча не със свои думи, а с думите на епископ Димитри Ростовски, които накратко излагат всичко това в следващото наставление – „Богодухновенное наставление християнское”. (Част 1, стр. 288). Моля ви да внимавате!

   1. Когато станеш от сън, първата ти мисъл да бъде за Бог, първата ти дума и молитва да бъде към Бог, Създателя и Съдържателя на твоя живот, който може винаги да съживява и умъртвява, да поразява и изцелява, да спасява и погубва.

   2. Поклони се и въздай благодарност към Бога, който те е вдигнал от сън, не те е погубил с твоите беззакония, но дълготърпеливо чака твоето обръщане.

   3. Положи началото към по-добро заедно с псалмопевеца – казах и веднага започнах. Никой не извървява право пътя към небесата, който не започва право всеки ден.

   4. От сутринта бъди в молитвата Серафим, в делата Херувим, в обожанието Ангел.

   5. От сега нататък не си губи времето, освен необходимото за изправяне.

   6. Във всички дела, думи, мисли, умът ти да бъде обърнат към Бога, не допускай в ума си нищо друго освен Христос, никакъв образ да не се докосне до чистото сърце, освен чистият образ на Бога Христос и Спасител.

   7. По всякакъв начин, доколкото можеш,  възбуждай в себе си любов към Бога и най-вече, като си повтаряш думите на псалмопевеца: „огън се разгоря в мислите ми” (Пс. 38:4).

   8. Пожелай си непрекъснато да обичаш Бога, винаги Него да съзерцаваш с вътрешните си очи и тогава ще престанат всяко зло дело, слово, помисъл. Тогава чисто, смирено, със синовна боязън ще твориш, говориш и помисляш.

   9. Събуждай едновременно кротост съчетана с похвала, смирение с честност.

   10. Събуждай слово тихо, смирено, честно и полезно: с мълчанието си да говориш така, сякаш с думи. А празно и гнило слово никога да не излизат от твоята уста.

   11. Ако се случи нещо много смешно, то нека да събужда в теб само усмивка, и то не винаги.

   12. Пази се от ярост, раздразнителност и кавга, в гнева си винаги бъди умерен.

   13. Винаги пази умереност в яденето и пиенето.

   14. За всичко винаги бъди снисходителен и Бог ще те възнагради, а също и хората ще те похвалят.

   15. Смъртта е краят на всичко, за която винаги трябва да се молиш.

   Виждате ли, какъв благолепен живот се посочва на християнина-молитвеник. Наистина, повече се говори за молитвата, т.е. за разумно и сърдечно обръщане към Бог, но са обозначени и различни добродетели, и всички са такива, че без тях не може да се състои молитвата: нещо, което всеки сам ще изпита в хода на работата – само започни да се упражняваш в молитва както трябва. Как ще започнеш да се молиш, когато си обременен от невъздържание или си обзет от гняв и досада, или не си в добри отношения с някого, или си погълнат от грижи, разсеяност и прочие? Ако не си обладан от тези страсти, то трябва да притежаваш техните противоположности, т.е. добродетелите. Защо св. Йоан Лествичник казва за молитвата, че тя е майка и дъщеря на добродетелите?

   Като слуша това, някой ще си каже: „Какви големи изисквания! Какво тежко и страшно бреме! Къде да намеря и сили, и време за това”? Но въодушевете се братя! Необходимо е съвсем малко, само трябва да събудите в себе си  ревност към Бог и спасение на душата си в Него. По своята природа душата съдържа много добродетели, но тя е покрита с всякакви нечистотии. Когато в душата се възродят ревност за спасение и стремеж да угодиш във всичко на Бог, в същия този миг всички добродетели ще се съберат около тази ревност, и в душата вече ще се появят много от добродетелите. След това ревността, укрепвана от Божията благодат, с помощта на тези начални добродетели, ще започне да придобива и много други, ще се обогатява с тях, и постепенно ще започне да нараства. Самата ревност съдържа и зародиша на молитвата. Естествено отначало тя ще започне да се храни с добротата, а после ще продължи с придобитите чрез труд добродетели и да расте, и да укрепва, и ще нарастне, и ще започне да пее и възпява Бог в сърцето си с благогласна и многосъставна молитвена песен.

   Господ да ви помогне да успеете в това. Амин.