24 февруари
След отсичане на главата на Пророка, Предтечата и Кръстителя Господен Иоан, тялото му било погребано от неговите ученици в самарийския град Севастия, а честната му глава била закопана от Иродиада в безчестно място. Благочестивата Иоана, жена на царския домакин Хуза (за нея споменава свети евангелист Лука 8:3), тайно взела светата глава, положила я в съд и я погребала на Еленойската планина – в едно от именията на Ирод.
След много години имението преминало във владение на благочестивия велможа Инокентий, който започнал да строи там църква. Когато копали изкопи за фундамента бил открит съдът с честната глава на Иоан Кръстител. Инокентий разбрал за величието на светинята от станалите благодатни знамения и по откровение от Бога. Така станало първото откриване на главата. Инокентий я съхранявал с най-голямо благоговение, но преди смъртта си, страхувайки се да не би светинята да бъде поругана от неверници, той отново я скрил на същото място, където я е бил открил. След неговата кончина църквата била запусната и се превърнала в руини.
В дните на равноапостолния цар Константин Велики (+337, чества се на 21 май), когато християнската вяра започнала да процъфтява, двама монаси, които дошли в Иерусалим на поклонение по светите места. На два пъти им се явявал светият Предтеча и им открил мястото, където се намирала честната глава. Монасите открили светинята, сложили я в торба от камилска вълна и тръгнали обратно за дома си. По пътя срещнали непознат грънчар и му дали да носи драгоценния товар. Без да знае какво носи, грънчарят спокойно вървял по пътя си, но му се явил самият свят Предтеча и му заповядал да бяга от нехайните и мързеливи монаси заедно с това, което било в ръцете му. Грънчарят се скрил от монасите и в дома си с почести пазел честната глава. Преди смъртта си я запечатал във водоносен съд и я предал на сестра си. Оттогава честната глава приемствено се съхранявала от благоговейните християни, докато неин притежател не станал свещеникът Евстафий, заразен от арианската ерес. Той прелъстил мнозина немощни, изцелени от светата глава, като приписвал на еретичеството благодат. Когато неговото кощунство се открило, той бил принуден да бяга. Закопал светинята в пещера в близост до Емеса, еретикът се надявал впоследствие да се върне и отново да я овладее за да разпостранява лъжеучението. Но Бог не допуснал това. В пещерата се поселили благочестиви монаси, а по-късно на това място възникнал манастир. В 452 г. на архимандрита на тази обител Маркел във видение му се явил свети Иоан Кръстител и му посочил мястото, където се намирала главата му. Това намиране започнало да се отбелязва като второ. Светинята била пренесена в Емеса, а по-късно в Константинопол.
pravoslavie.ru