17 февруари

    В Амасия, град в Понтийска област, по време на гоненията при император Максимиян (286 - 305) воинът Теодор, заедно с други християни бил принуждаван да се отрече от Христос и да принесе жертва на идолите (наименованието „тирон“ на латински език означава „новобранец“).

   Когато нечестивите служители водели християни към тъмницата, свети Теодор вървял след тях и ги напътствал по пътя на спасението и укрепвал в тях търпение, да не би да се откажат от Христос. Възползвайки се от нощта, свети Теодор подпалил капище на езическа богиня. Някои го видяли и докладвали на градоначалника.

Той довел светеца при игемона (управител на областта) Публий с думите: „Господине! Този човек е пагубен за нас, защото обезчести нашите богове и изгори наш храм“. Игемонът се обърнал към свети Теодор: „На тебе ти бе заповядано да принесеш жертва и да прикъдиш на нашите богове, а ти принесе огън на нашата богиня.“ „Не се отказвам, - отговорил светецът – аз запалих храма за да видя, че огънят докосва богинята и я обгаря, защото е камък.“

Разгневеният съдия заповядал да бият свети Тирон с думите: „Дръзко отговаряш на моите кротки думи, не ми се подчиняваш, затова те чакат жестоки мъки.“ „Не се страхувам нито от теб, нито от твоите мъки, дори и от най-жестоките, прави с мен каквото искаш. Надеждата за бъдещото благо от Бога ме укрепва, дръзвам да се надявам на венец от моя Господ. Непосилните побоища за мен не са мъки. Пред моето лице е моят Господ и мой Цар Иисус Христос. Той ме избавя, а ти не Го виждаш, защото не можеш да гледаш с умни очи.“ Съдията изпълнен с ярост заповядал да хвърлят светеца в затвора, да запечатат вратата и да го уморят с глад. В тъмницата свети Теодор се хранил от Светия Дух. През нощта Самият Господ се явил при него и му казал: „Аз Съм с тебе, дерзай Теодоре, не приемай нито храна, нито земно питие и ще получиш живот вечен заедно с Мен на Небето.“ С тези думи Господ се отдалечил, а свети Теодор започнал да пее и да се радва обкръжен от Ангели.

   Стражата чула чудно пеене и като открила, че вратата е заключена, видяла от прозорците много юноши в белоснежни ризи, които пеели заедно със свети Теодор. Те докладвали за това на игемона. Публий се убедил, че тъмницата е заключена и чул пеенето. Решил, че при Теодор са проникнали християни, заповядал на войниците да обкръжат затвора, а самият отворил вратата и влязъл при светеца, но не намерил никого, освен вързания Христов мъченик. Тогава игемонът и всички, които били с него ги обзел ужас.

   След като излязъл от тъмницата Публий наредил да дадат на затворника малко хляб и вода, но светецът не се докоснал до тях. Сутринта светият мъченик бил доведен в съда и съдията отново му казал: „Послушай ме, без мъчения и наказания вкуси от жертвите на идола и ще бъдеш с нас.“ Свети Теодор погледнал мъчителя, прекръстил се и казал: „Ако ти изгориш моето тяло, разкъсаш го на парчета, насечеш с мечове, хвърлиш на зверове, докато в мен има дух, аз няма да се отвърна от Името на моя Христос.“

   Мъчителят заповядал да окачат светеца на едно дърво и да стържат тялото му с железни нокти, докато не се появят костите му. Светецът оставал твърд и възнасял хвалебствия на Господ. На новия призив на игемона да принесе жертва, светият мъченик отговорил: „Нечестиви сине на дяволите, не се ли страхуваш от Господ, като ме принуждаваш да оставя Живия Бог и да се поклоня на камък?“ Съдията дълго мълчал, след това попитал светеца: „Какво искаш, да бъдеш с нас или с твоя Христос?“ „С моя Христос съм и ще бъда, а за всичко друго прави както си искаш!“ – възкликнал радостно свети Теодор. Тогава игемонът заповядал да го предадат на огъня.

   Когато довели светеца на мястото на екзекуцията, той се прекръстил. Около него запалили огромен огън, но Светият Дух охлаждал мъченика. Свети Теодор хвалил и славославил Господа и мирно предал духа си на Него. Хората видяли как душата му, подобно на мълния, се възнесла на Небесата. Някоя си благочестива жена Евсевия взела тялото на мъченика, помазала го с благовонно миро, обвила с чиста плащеница и погребала в град Евхаита, Амасийска. Това станало на 17 февруари около 306 година.

   50 години след кончината на свети Теодор императорът Юлиан Отстъпник (361 - 363), желаейки да оскверни християнския Велик пост, заповядал на Константинополския епарх (градоначалник) всеки ден, в продължение на първата седмица на поста, тайно да поръсва с кръв от идолски жертви храните, които се продавали на пазарите. Свети Теодор във видение през нощта се явил на Константинополския архиепископ Евдоксий и му заповядал да обяви на християните да не купуват от пазарите осквернената храна, а да използват за храна коливо, т. е. варена пшеница с мед.

   В памет на това събитие Православната Църква и до ден днешен ежегодно отбелязва паметта на свети великомъченик Теодор Тирон в първата събота на Великия пост.