11 февруари

    Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, е известен със своя праведен, благочестив живот. Бил е единодушно избран от жителите и ръкоположен за епископ на град Севастия. Това станало при управлението на императорите Диоклетиан (284-305) и Ликиний (307-324) – жестоки гонители на християните. На свети Власий се налагало да подкрепя своите епархийски чада, да посещава затворниците, да поддържа мъчениците.

   Мнозина се криели от преследвачите в пустинни и усамотени места. На Власий също се наложило да се оттегли в планината Аргеос, където се подвизавал в пещера. При него идвали диви животни, които кротко чакали светецът да завърши своите молитви и да ги благослови. Светителят лекувал болни животни, като възлагал върху тях ръцете си. Убежището на светеца било открито от слугите на управащия областта Агриколай, които дошли да ловят диви зверове, с които да терзаят християните – мъченици. Слугите съобщили на господаря си, че в планината се крият християни и той заповядал да ги хванат. Преследвачите открили само севастийския епископ. Прославяйки Бога, като Го молил да му помогне за подвиг, свети Власий последвал воините.

   По пътя светецът изцелявал болни и извършвал чудеса. Една бедна вдовица изплакала мъката си – вълк отмъкнал единственото ѝ достояние – прасенце. Епископът се усмихнал и ѝ казал: „Не плачи, твоето прасенце ще ти бъде върнато...“ И, действително, за всеобщо учудване, вълкът дотичал обратно и донесъл плячката си невредима.

   Агриколай посрещнал епископа с ласкателни думи, наричайки го приятел на боговете. Светецът отговорил на приветствията, но езическите богове нарекъл бесове. Тогава жестоко го пребили и отвели в тъмница.

   На другия ден отново подложили светеца на мъчения. Когато го връщали в тъмницата седем жени вървели след него и събирали къпките кръв. Хванали ги и се опитали да ги накарат да се поклонят на идолите. Жените привидно се съгласили и казали, че искат преди това да се очистят във водите на езерото. Те взели със себе си идолите и ги потопили в най-дълбокото място, след което християнките били жестоко изтезавани. Светиците мъжествено понесли мъченията, укрепвани от Божията благодат телата им се преобразили, станали бели като сняг и вместо кръв от раните им потекло мляко. Едната жена имала двама малки синове, които молели майка си да им помогне да достигнат Небесното Царство. Тя ги поверила под попечителството на епископ Власий. И на седемте свети жени отсекли главите.

   Свети Власий отново бил доведен при Агриколай и отново непреклонно изповядал вярата си в Христос. Управникът заповядал да хвърлят мъченика в езерото. Светецът като дошъл до водата, прекръстил я и тръгнал като по суша. Обърнал се към стоящите на брега езичници и им предложил да тръгнат към него, като призоват на помощ своите богове. Дръзнали 68 приближени на управника и всички, след като влезли във водата веднага потънали. Светецът, послушен на заповедите на явилия му се Ангел, се върнал на брега.

   Агриколай, яростен, че изгубил най-добрите си слуги, заповядал да обезглавят свети Власий, а заедно с него и двете, поверени на неговото попечителство, деца, синове на мъченицата. Преди смъртта си свещеномъченикът се молил за целия свят, особено за тези, които ще почитат неговата памет. Това станало около 316 година. Мощите на свещеномъченик Власий били пренесени на Запад по време на кръстоносните походи и днес частици от тях се пазят в много страни на Европа.

pravoslavie.ru