8 февруари

    Великомъченик Теодор Стратилат произхождал от град Евхаит. Бил дарен с множество способности и прекрасна външност. За милосърдието му Бог го дарил със съвършено познание на християнската истина. Храбростта на светия воин станала известна за мнозина, след като той с помощта Божия, убил огромен змей, който живеел в пропаст в околностите на град Евхаита. Змеят изяждал много хора и животни, като държал в страх цялата околност.

Свети Теодор, въоръжен с меч и молитва към Господ, го победил, като прославил Името Господне сред хората. За смелостта свети Теодор бил назначен за военачалник (стратилат) в град Хераклия, където носил двойно послушание – съчетавал отговорното си воинско служение с апостолската проповед на Евангелието сред подчинените му езичници. Неговата гореща убедителност, подкрепяна с личния му пример на християнски живот, отвратила мнозина от пагубните „лъжи на безбожието“. Скоро почти цяла Ираклия приела християнството. В това време император Ликиний (307-324) започнал жестоко гонение на християните. Желаейки да обезглави новата вяра, той започнал гонения на просветените защитници на християнството, в които, не без основание, виждал основната заплаха за умиращото езичество. Сред тях се оказал и свети Теодор. Светецът сам поканил Ликиний в Ираклия, като му обещал да принесе жертва на езическите богове. За тази пищна церемония той пожелал в дома му да бъдат събрани всички златни и сребърни фигури на боговете, които имало в Хераклия.

   Ослепен от ненавист срещу християнството, Ликиний повярвал на думите на светеца. Но неговите очаквания били излъгани – след като получил истуканите, свети Теодор ги разбил на парчета и раздал на бедняците. Така той посрамил суетната вяра в бездушните идоли и буквално на отломъците на езичеството утвърдил закона на християнското милосърдие. Свети Теодор бил хванат и подложен на жестоки и изтънчени изтезания. Свидетел на мъченията бил негивият слуга свети Уар, който едва намирал в себе си сили да описва нечовешките мъки на своя господар. Предчувствайки близката си смърт, свети Теодор вече се обръщал към Бога с последни молитви, като казвал: „Господи, казал си ми още преди, Аз съм с тебе! Сега защо си ме оставил? Виж Господи, разкъсаха ме целия за Тебе, като диви зверове, прободоха зениците на очите ми, тялото ми се превърна в рани, лицето ми е в язви, разбиха зъбите ми, само голи кости на кръста висят. Помени ме, Господи, който изтърпявам за Теб кръст, желязо, и огън, и гвоздеи. Приеми духа ми, защото отхождам от този живот“.

Но Бог, по великата Си милост, пожелал кончината на свети Теодор да бъде така плодотворна за неговите ближни, както и целият му живот – Той изцелил изтерзаното тяло на светеца и го свалил от кръста, на който бил оставен за през цялата нощ. Сутринта царските воини намерили мъченика жив и невредим. Лично убедени в безпределното могъщество на християнския Бог, те, недалеч от мястото на несъстоялата се екзекуция, приели свето Кръщение. Така свети Теодор се явил „като светозарен ден“ за пребиваващите в тъмата на идолопоклоничеството езичници и просветил душите им „с лъчите на светлината на своето страдание“.

   Свети Теодор не желаел да избегне мъченическата смърт за Христос и затова доброволно се предал в ръцете на Ликиний, като спрял възропталиа се срещу мъчителите народ, повярвал в Христос, с думите: „Престанете възлюбени! Моят Господ Иисус Христос, висейки на Кръста, удържл Ангелите да не би да отмъстят на човешкия род“. Отивайки към мястото на екзекуцията, светият мъченик с една дума отварял тъмничните двери и освобождавал затворниците от веригите им. Хората, които се докосвали до дрехите му и по Божие чудо обновено тяло, веднага се изцелявали от болести и се освобождавали от бесове. По заповед на царя свети Теодор бил посечен с меч. Преди смъртта си той казал на Уар: „Не се лени да запишеш деня на моята кончина, а тялото ми положи в Евхаити“. С тези думи той поискал ежегодно поменуване. След като казал „Амин“ преклонил глава под меча. Това се случило на 8 февруари 319 година в събота, в третия час на деня.

pravoslavie.ru