ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА
НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

   Застанал на границата на една отиваща си и на друга – настъпваща година, вярващият човек преди всичко въздава благодарност на Този, Когото свети цар и пророк Давид нарича дълготърпелив и многомилостив (Пс.102:8), на Този, Който със Своята любов и милост обема цялата вселена и насочва пътищата на всеки човек.

   За какво трябва да благодарим на Бога? Да благодарим за всичко, защото „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Да благодарим не само за онова, което, както ни се струва, е било добро за нас, но и за скърбите и изпитанията, чрез които Господ ни е напомнял, че живеем временно на земята и трябва непрестанно да се стремим към небесното ни отечество.

   Изминалата 2014 г. ще запомним със значими за Българската православна църква събития. Светият Синод прие в състава си нови членове, бяха въздигнати нови епархийси митрополити. Взехме участие в синаксиса на предстоятелите на поместните православни църкви, проведен във Фенер, Истанбул, през месец март, във връзка с подготовката на Велик всеправославен събор. Състоя се и мирното ни посещение в Руската православна църква.

   Годината, белязана с разделение, противопоставяне и несигурност, не беше лека и спокойна. Мнозина бяха сполетени от скърби, несгоди и страдания.

   Но ние вярваме, че Господ е допуснал това, за да ни направи по-човечни, по-добри и по-отзивчиви към болките и скърбите на другите, за да можем по-добре да оценим скъпоценните дарове, с които Бог ни дарява и да се постараем да изправим своите пътища. Провидението ни е водело по пътя на живота с мъдрост и благост, макар и не винаги да сме осъзнавали това.

Милоствият Бог ни дарува благодат и всичко потребно за нашето земно добруване и за спасението ни. Той благославя нашите трудове и ги увенчава