Възвръщане на честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец

    1 юли 1195 година

    Тропар за връщането на мощите от Търново в Рилския манастир

    Твоих мощей возвращением обитель твоя обогатися, 
    церковь же твоя, приемши я, просветися 
    и, красящися, верных созывает с веселием 
    светоносный твой светло праздновати день, 
    грядите, глаголющи, и приимите благодатей дарования.

     

    Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител

    Написано от очевидец, дякон Владислав Граматик, във "Великия панигирик" на Рилския манастир

    18 август

     СВЯТА СМЪРТ

     УСПЕНИЕ НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

       Петте години на самозатворнически подвиг протекли в невиждана концентрация на духовните сили на Светеца до най-високата възможна за човека степен: това било време на най-напрегнат духовен труд, на най-високо духовно напрежение, на земен живот чрез интензивността на вярата, молитвата и покаянието издигнат високо над облаците в областта на висшата Истина, Правда, Любов и Красота – на висшето Добро. Пустиножителят преживял възможното за земния човек най-пълно потопяване в бездната на божествената неизказана Действителност, в най-интензивно общение с Небето, със Светлината, с Бога, с Ангелите, със светиите! От него в някаква пределна степен било почувствано и съзнато духовното начало у човека, неговата богообразност и божествено достойнство от една страна, а от друга – небитийственото начало у него, действащо чрез греха и смъртта, - човешкото безсилие, унищожаваемост, нищожност! Оттук – сърдечното му съкрушение, покаяние и сълзи, но – и надежда на неизчерпаемото Божие милосърдие и любов към творението!

    По случай големият празник "УСПЕНИЕ НА ПРЕПОДОБНИ ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ", който празнуваме днес на 18 август в храм „Свети Иван Рилски” гр. Бургас от 17 до 20 август, ще бъде изложена за поклонение Чудотворната икона на Божията Майка "Одигитрия Байтальская"

    Руско народно предание говори, че в съдбоносни за България дни десницата на св. Иван Рилски била отнесена в Русия. В това ни уверява и с най-новия си крупен труд от 385 страници съвременният руски историк Николай Николаевич Чалих под заглавие "Рыльск. История с древнейших времен до конца ХХ века", Курск, 2006.

    Според неговите изследвания, сред голямата българска емигрантска вълна по време на византийското владичество (972-1014) имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на Рилския светец и български книги. Заселили се по десния бряг на река Сейм в Черниговската земя на Киевска Русия, където пребивавало славянското езическо племе северяни. Двете племена заживели дружно. Българите построили храм "Свети Иван Рилски" и станали първите тукашни християнски просветители-мисионери.

    Заветът на свети Йоан Рилски ЧудотворецАз, смиреният и грешният Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята - постеля и тревите - храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и човеколюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? (Пс.115:3) Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение (ср. Пс.101:20; Пс.30:8), и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а силата Христова, която е в мене (ср. І Кор.15:10; ІІ Кор.12:9), защото от Него е всяко добро дарование, и всеки съвършен дар идва отгоре (Иак.1:17) 341.

    И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане (ср. ІІ Тим.4:6) от тукашния ми живот, настоящето мое отеческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и неговото завещание.

    Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие, като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се показва съвършена (ІІ Кор.12:9). Тъкмо поради това намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, че след моето заминаване тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: Чадата на напустеницата са много повече, отколкото на тази, която има мъж (Гал.4:27; Ис.54:1).

    Животът на Св. Йоан РилскиЖивотът на Св. Йоан Рилски

     Произход на Св. Йоан Рилски

    Според най-древните жития Св. Йоан е роден в с. СКРИНО. Трябва да предполага, че това е същото село, което и сега се намира на десния бряг на р. Струма, недалеч от с. Бобошево ( Дупнипко).
    За датата на раждането му приблизитено се определя 876 год., понеже се знае точно датата на смъртта му, също че е живял около 70 години. Родителите му - селяни, освен него са имали още един син, името на когото е неизвестно.
    Възпитан от благочестиви родители, той живеел един целомъдрен живот. Не обичал да се събира на приказки и да прекарва живота си в празност и необузданост. Напротив, обичал да посещава църквите и свободното си време прекарвал в четене на книги.