Юрий Рубан
От Лазаровден църковните песнопения започват да водят вярващите по стъпките на Господ. Остава му по-малко от седмица земен живот. Наближала часът на великия Исход. „Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя, из мертвых воздвиг еси Лазаря, Христе Боже…” – слушаме думите на празничния тропар.
„Възкресението на Лазар е последното велико чудо на Христос, последният блясък на неговата Слава преди нощта на страстите. Евангелист Йоан отбелязва това събитие като очевидец, с поразителна, с почти осезаема достоверност. Буквално виждаш всеки щрих – плахостта на учениците, техните колебания и, накрая, решимостта да вървят срещу опасностите. Иисус с очи изпълнени със сълзи пред гробницата; сестрите подтиснати от мъка; объркването на Марта, отместеният камък и властната заповед, чута в другите светове: „Лазаре, излез вън!” Безмълвната фигура обвита със саван на прага на криптата … Този, Който скоро Самият трябва да мине през вратата на смъртта, обявява Себе Си за неин победител.”
Християнското богословие разглежда това чудо като видим символ на Христовата власт над живота и смъртта, като потвърждаване пред учениците си Своето Възкресение и бъдещото възкресение на мъртвите. Затова съботата на шестата седмица на Великия пост е посветена на това събитие – Възкресението на Лазар /Лазаровден/, непосредствено преди празника Вход Господен в Йерусалим – Връбница, Цветница. За да бъдем точни трябва да отбележим, че богослужебното време не съвпада с историческото – възкресението на Лазар се е случило месец или два преди Входа Господен в Йерусалим. /Вж. Иоан. 11:54/ Самият „Четиридневен Лазар” или „приятел Божий” е бил гостоприемен жител на Витания /предградие на Йерусалим/, брат на Марта и Мария, в чийто дом се е отбивал Иисус Христос. /Лук. 10:38-42; Иоан. 12:1-2/ Неговото възкресение от мъртвите на четвъртия ден /оттук и четиридневен/, извършено от Христос под формата на публично месианско „знамение”, станало за иудейските власти последен аргумент за незабавна разправа над Него, защото се опасявали от религиозни вълнения. /Иоан. 11:47-53/
Според църковното предание след възкресението Лазар е живял още 30 години и умрял като епископ на Китион /о. Кипър/. В края на ІХ век, неговите мощи били пренесени в Константинопол.
Лит.: Кассиан (Безобразов), еп. Воскрешение Лазаря и Воскресение Иисуса Христа // Путь. Париж, 1929. № 16; Раин А. П. Воскресение Лазаря // Странник. 1904. № 3.
azbuka.ru
Иоан. 11:54
„Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.”
Лук. 10:38-42
„И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.”
Иоан. 12:1-2
„Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.”
Иоан. 11:47-53
„Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.”