Първата събота на Великия пост

    Свети мъченик свети Теодор Тирон бил воин в град Амасия, Понтийска област (северо–източна област на Мала Азия, която се намирала на брега на Евксински Пойнт, т. е. Черно море), под командването на някой си Вринк. Опитали се да го принудят да принесе дарове на езически идоли, но свети Теодор на всеослушание твърдо изявил своята вяра в Спасителя Христос. Командващият войсковата част му дал няколко дни за размисъл, през което време светецът усърдно се молил.

Тогава бил обвинен в подпалването на езически храм и бил затворен в тъмница, където се опитвали да го уморят чрез глад. Там му се явил Господ Иисус Христос, Който го подкрепил и утешил. Когато отново бил изправен пред управителя на областта, свети Теодор решително и без страх потвърдил своята вяра и за това бил измъчван и осъден да бъде изгорен на клада. Мъченикът Теодор се изкачил на лобното място без всякакъв трепет и предал светата си душа на Бог с молитви и славословия.

   Това събитие се случило някъде около 306 г. при римския император Галерий (305–311). Тялото, което останало незасегнато от огъня, било погребано в град Евхаит, близо до Амасия. Впоследствие мощите на свети Теодор били пренесени в Цариград в посветен на него храм. По–късно главата му била отделена и се намира в мощехранителница в гр. Гаета, Италия.

   50 г. след мъченическата смърт на свети Теодор Тирон император Юлиян Отстъпник (361–363), в желанието си да унижи християните, заповядал на градоначалника на Константинопол да поръси през първата седмица на Великия пост с жертвоприношеническа идолопоклонническа кръв цялата храна, която се продавала по пазарите на града. Свети Теодор се явил в съня на архиепископ Евдоксий и му казал да съобщи на всички християни да не купуват нищо от пазарите, а да се хранят само с варена пшеница с мед (коливо). В памет на това събитие Православната Църква всяка година почита паметта на свети мъченик Теодор Тирон в първата събота в първата седмица на Великия пост. Това събитие е описано от Константинополския патриарх Нектарий (381–397), а молебственият канон в негова памет бил написан от преподобни Иоан Дамаскин.