Притча за птицата

Една птичка дълго време живяла в клетка. Често гледала през решетките към прозореца, а оттам се виждали дърветата. Гледала другите птици, които весело летели на свобода, и често мислела, какво ли е това да чувстваш, как слънцето топли гърба ти, вятърът вее в крилата ти, и летейки нагоре и надолу на воля да ловиш мушички...
Когато птичката мислела за всичко това, сърцето й започвало учестено да бие. Тя заставала на по-високо място в клетката и дишайки дълбоко почти усещала трепета от възможния полет.
Понякога друга птица кацала на перваза на прозореца, отдъхвала си малко и с почуда гледала птичката в клетката: нима е възможно такова нещо? Птица в клетка! Немислимо!
В такива моменти птичката се чувствата още по-нещастна. Крилцата й се отпускали, в гърлото й засядал камък, а сърцето й го обземала печал.

Един път собственикът на птичката оставил вратата на клетката отворена. Птичката стояла и гледала през открехнатата врата. Видяла птиците, пърхащи там, на свобода, видяла как слънцето играе по гърбовете им, а вятърът роши перата им, и почувствала вълнение. Птичката забелязала, че и прозорецът е отворен и сърцето й забило още по-бързо.

Опитала се да реши какво да прави.

Тя все още мислела, мислела, когато привечер се върнал господарят й и затворил вратата на клетката.

И така, независимо от мотивите си, тя предпочела сигурността пред свободата.