Св. Иоан Предтеча се чества няколко пъти в годината:

 7 януари - Събор на св. пророк Иоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)

РОЖДЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАН КРЪСТИТЕЛ

 (ЕНЬОВДЕН)

24 ЮНИ

   Както повествува Евангелието (Лук. 1:57-80), праведните родители на свети Иоан Кръстител – свещеникът Захария и Елисавета, които живели в древния град Хеврон, поостарели без да имат деца, защото Елисавета била безплодна. Веднъж свети Захария, докато извършвал богослужение в Иерусалимския храм, видял архангел Гавриил да стои от дясната страна на кадилния жертвеник. Той му предсказал, че на Захария ще се роди син, който ще бъде предвестник на очаквания от Старозаветната Църква Спасител – Месия. Захария се притеснил, почувствал страх. Усъмнил се, че на неговата възраст може да има син и поискал знамение. То му било дадено, като едновременно било и наказание за неговото неверие – Захария онемял докато се изпълнят думите на Архангела.

   Света Елисавета заченала и, страхувайки се от подигравки за късната си бременност се крила пет месеца, докато не я посетила нейната далечна роднина Преблагословената Дева Мария, за да раздели Своята и нейната радост. Елисавета, изпълнена със Светия Дух, първа приветствала Дева Мария като Майка Божия. Заедно с нея Пресвета Дева Мария и въплътилия  се в Нея Син Божи били приветствани и от свети Иоан, който още се намирал в утробата на своята майка, праведната Елисавета.

   Настъпило времето и света Елисавета родила син. Всички роднини и приятели се радвали заедно с нея. На осмия ден, според Моисеевия закон, се извършило неговото обрязване. Майка му го нарекла Иоан. Всички били учудени, защото в техния род никой не носил това име. Когато попитали за това свети Захария, той поискал дъска и на нея написал: „Иоан му е името” и веднага завързващите неговата реч възли, според предсказанието на Архангела, се развързали и свети Захария, като се изпълнил със Светия Дух, прославил Бог и произнесъл пророческите слова за Явилия се в света Месия и за своя син Иоан – Предтеча Господен.

   След Рождеството на нашия Господ Иисус Христос и поклонението на пастирите и влъхвите, нечестивият цар Ирод заповядал да се избият всички младенци. Като чула за това, светата Елисавета избягала със своя син в пустинята и се скрила в пещера. Свети Захария, като свещеник, се намирал в Иерусалим и изпълнявал своето свещеническо служение в храма. Ирод изпратил при него воини със заповед да разкрие местопребиваването на младенеца Иоан и неговата майка. Захария отговорил, че това му е неизвестно и бил убит направо в храма. Праведната Елисавета продължила да живее в пустинята, където и починала. Отрокът Иоан, пазен от Ангел, живял в пустинята до времето, когато излязъл от нея и започнал да проповядва покаяние и се удостоил да кръсти пришедшия в света Господ.

Превод от days.pravoslavie.ru

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 1:57-80

„А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток

свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”