Успение на Пресвета БогородицаСлед Възнесението на Господ Божията Майка останала под опеката на апостол Йоан Богослов, а в негово отсъствие живяла в дома на неговите родители в близост до Елионската планина. За апостолите и за всички вярващи Тя била утеха и назидание. Като беседвала с тях, Божията Майка споделяла за дивните събития на Благовещението, за безсеменното зачатие и нетленното раждане от Нея на Христос, за неговото детство и целия Му земен път. Подобно на апостолите, Тя насаждала и утвърждавала Християнската Църква със Своето присъствие, със слова и молитви. Благоговението на апостолите пред Пресветата Дева било изключително. След приемането на Светия Дух в паметния ден на Петдесетница те били в Йерусалим още около десет години, като служили за спасението на юдеите и защото желаели по-често да виждат и слушат от Нея Божествените слова. Мнозина от новопросветените във вярата дори идвали от далечни страни в Йерусалим, за да видят и чуят Пречистата Богородица.

 

   Успение на Пресвета Богородица

По време на гоненията, повдигнати от Ирод срещу младата Христова Църква (Деян. 12:1-3), Пресветата Дева заедно с апостол Йоан Богослов през 43 г. се оттеглили в Ефес, където жребият определил апостолът да проповядва Евангелието. Също така Тя била и в Кипър, където епископ бил свети Лазар Четиридневен, била и на Света Гора Атонска, за която, както споделя свети Стефан Светогорец, Божията Майка пророчески казала: „Това място ще бъде Мое според жребия, даден Ми от Моя Син и Бог. Аз ще бъда Застъпница за това място и пред Бог ще бъда Ходатайка за него.”

   Благоговението на ранните християни пред Божията Майка било толкова голямо, че те запазили всичко за Нейния живот, което могли да забележат от Нейните думи и деяния и дори ни предали как Тя е изглеждала.

Успение на Пресвета Богородица

   Според преданието, основано на думите на свещеномъчениците Дионисий Ареопагит (3октомври 96г.) и Игнатий Богоносец (20декамври 107г.), светител Амвросий Медиолански в творението „За девствениците” е писал за Божията Майка: „Тя била Дева не само по тяло, но и по душа, със смирено сърце, внимателна в думите, благоразумна, не говорела много, обичала да чете, трудолюбива, целомъдрена в речите. Нейно правило било – никого да не оскърбява, към всички да е добронамерена, да почита старшите, да не завижда на равните, да избягва хвалбите, да е здравомислена, да обича добродетелите. Кога Тя е обидила Своите родители дори със израз на лицето, когато е била несъгласна със роднините? Кога се е възгордявала пред скромен човек, да се е надсмивала над слаб, да се е отвръщала от нямащ? В Нейните очи не е имало никаква студенина, в думите не е имало нищо необмислено, в действията нищо неприлично – движенията на тялото били скромни, постъпките тихи, гласът равен – така, че външният Й вид е бил израз на Нейната душа, олицетворение на чистота. Всичките Си дни тя е прекарвала в пост – предавала се на съня само от необходимост, но и тогава, докато тялото Й било в покой, духът Й бил бодър, като повтаряла в съня Си прочетеното, или размишлявала как да приведе в изпълнение предложени намерения, или предначертавала нови. От къщи излизала само за да отиде в църква и то – съпровождана от роднини. Впрочем, макар че Тя се е появявала извън къщата Си съпровождана и от други, но най-добрата стража за Нея била Самата Тя. Другите пазели само Нейното тяло, но Своите навици Тя опазвала Сама.” Според преданието, запазено от църковния историк Никифор Калист (ХІV в.), Божията Майка „била средна на ръст или, както казват други, малко над средния; косите били златовидни, очите бистри със зеници като, че с цвят на маслина; веждите дъгообразни и умерено черни, носът продълговат, устните цветущи, изпълнени със сладки речи; лицето нито кръгло и нито остро, но донякъде продълговато; дланите на ръцете и пръстите дълги… В беседите си с други Тя запазвала благоприличие, не се смеела, не се възмущавала, не се е гневила особено; била съвършено естествена, обикновена, Тя ни най-малко не мислила за Себе Си и, далеч от изнеженост, се отличавала с пълно смирение. Относно дрехите, които носела, Тя се задоволявала с техните естествени цветове, което и сега доказва Нейният свещен покров на главата. Казано накратко, във всичките Й действия се откривала особена благодат”. (Никифор Калист е заимствал своето описание от светителя Епифаний Кипърски (12май 403г.); Писмо към Теофил за монасите. Преводът на текста на светителя Епифаний е поместен в Чети Минеи на митрополит Макарий. М., 1868, септември,с.363).

Успение на Пресвета Богородица

   Обстоятелствата около Успението на Божията Майка са известни в Православната Църква от апостолски времена. За Нейното Успение е писал в І в. свещеномъченик Дионисий Ареопагит. Във ІІ в. сказание за телесното преселване на Пресветата Дева Мария на Небето се намира в съчиненията на Мелитон, епископ Сардийски. През ІV в. в предание за Успение на Божията Майка съобщава светител Епифаний Кипърски. През V в. светител Ювеналий, Патриарх Йерусалимски, е разказвал на светата благоверна гръцка царица Пулхерия: „Макар в Свещеното Писание да няма повествование за обстоятелствата около Нейната кончина, впрочем, ние знаем за тях от най-древни и най-верни предания.” Това предание е събрано с подробности и изложено в църковната история на Никифор Калист през ХІV век.

   При наближаването на Своето блажено Успение Пресветата Дева Мария отново се прибрала в Йерусалим. Нейната слава като Божия Майка вече се била разпостранила по земята и въоръжила против Нея много горделивци и завистливци, които правили опити за покушение срещу Нея, но Бог Я пазил от враговете.

   Своите дни и нощи Тя е прекарвала в молитва. Често пъти Пресвета Богородица отивала до Светия Гроб Господен, кадила тамян и прекланяла колена. Не веднъж враговете на Спасителя се опитвали да възпрепятстват посещенията Й на святото място и затова изпросили от първосвещеника да постави стража за охрана на Гроба на Спасителя. Но Светата Дева, без да бъде виждана от никого, продължавала да се моли пред него. При едно такова посещение на Голгота пред Нея застанал Архангел Гавриил и Й известил за Нейното скорошно преселение от този живот в живот Небесен, вечно блажен. Като залог, Архангелът Й връчил палмова клонка. С Небесната вест се завърнала Божията Майка във Витлеем заедно със Своите три прислужващи Й деви (Сепфория, Евигея и Зоила).  След това Тя повикала праведния Йосиф от Ариматея и учениците на Господ, на които съобщила за скорошното Си Успение. Пресветата Дева се молила също така, Господ да изпрати при Нея и апостол Йоан. И Светия Дух го пренесъл от Ефес, поставил го до мястото, където била Божията Майка. След молитвата Пресветата Дева прикъдила с тамян и Йоан чул глас от Небето, който завършил Нейната молитва с думата „Амин”. Божията Майка отбелязала, че този глас означава, че скоро ще пристигнат апостолите и Светите Безплътни Сили. Апостолите, чиято численост не можела да бъде пресметната, долетяха, казва свети Йоан Дамаскин, подобно на облаци и орли, за да послужат на Божията Майка. Когато апостолите се срещнали се зарадвали, но в недоумение се питали: защо Господ ги е събрал на едно място? Свети Йоан Богослов, със сълзи на радост, след като ги приветствал, им казал, че за Божията Майка е настъпило времето да отиде при Господ. Като влезли при Божията Майка те Я видяли благолепно да седи в ложе, изпълнена с духовно веселие. Апостолите Я приветствали, а след това разказали за чудното пренасяне от местата на техните проповеди. Пресветата Дева, като прославяла Бога, че е чул Нейната молитва и е изпълнил желанието на сърцето Й, започнала беседа за Нейната предстояща кончина. По време на тази беседа по същия чудесен начин се явил и апостол Павел заедно със своите ученици – Дионисий Ареопагит, дивният Йерофим, Божественият Тимотей и други от числото на седемдесетте апостоли. Всички тях ги събрал Светият Дух, за да се сдобият със благословията на Пречистата Дева Мария и да устроят по-благолепно погребение на Майката на Господ. Тя привикала при Себе Си всеки един от тях по име, благославяла го и възхвалявала неговия труд в проповядването на Христовото Евангелие, пожелавала на всеки вечно блаженство и се молила с него за мир и благоденствие на целия свят.

   Настъпил третият час, когато трябвало да се извърши Успението на Божията Майка. Горели много свещи. Светите апостоли с песнопения обкръжили благолепно украсения одър, на който лежала Пречистата Дева Богородица. Тя се молила в очакване на Своя изход и пришествието на Своя силно желан Син и Господ. Внезапно засияла неизречената Светлина на Божествената Слава, пред Която угаснали горящите свещи. Тези, които видяли това се ужасили. Горният край на помещението сякаш изчезнал в лъчите на необятната Светлина и слязъл Самият Цар на Славата, Христос, обкръжен от множество Ангели, Архангели и други Небесни Сили заедно с праведните души на праотците и пророците, които някога са предвестявали за Пресветата Дева. Като видяла Своя Син, Божията Майка възкликнала: „Величае Моята душа Господа и се възрадва Моя дух в Бога, Моя Спасител, защото погледна на смирението на Своята робиня” – и, като се надигнала от ложето за да срещне Господ, Му се поклонила. Господ Я поканил в обителта на Вечния Живот. Без каквото и да било телесно страдание, като в приятен сън, Пресветата Дева предала душата Си в ръцете на Своя Син и Бог.

   Тогава започнало радостно Ангелско пеене. Като съпровождали чистата душа на Богоневестата с благоговеен страх като Царица Небесна, Ангелите възкликнали: „Радуйся, Благодатная, Господь с Тобою, благословена Ты в женах! Се Царица, Богоотроковица, прииде, возьмите врата, и Сию премирно подъимите Присносущую Матерь Света; Тоя бо ради всеродное человеком спасение бысть. На Нюже взирати не можем и Той достойную честь воздати немощно” (стихира за празника на „Господи, возвах”). Небесните врати се възвисили, като посрещнали душата на Пресветата Богородица, Херувимите и Серафимите с радост Я прославили. Благодатното лице на Богомайката сияло със славата на Божественото девство, а от тялото се разливали благоухания.

   Дивен бил животът на Пречистата Дева, дивно било и Нейното Успение, както възпява Светата Църква: „Бог вселеной показует на Тебе, Царица, чудеса, превышающие законы природы. И во время Рождения Он сохранил Твое девство, и во гробе соблюл от истления тело Твое” (канон 1, песен 6, тропар 1). Благоговейно и със страх целували апостолите пречистото тяло, освещавали се от Него и се изпълвали с благодат и духовна радост. За по-голяма слава на Пресветата Богородица всемогъщата сила на Бог изцелявала болни, които с вяра и любов се докосвали до свещения одър. След като оплакали своята раздяла на земята с Божията Майка, апостолите пристъпили към погребението на Нейното пречисто тяло. Светите апостоли Петър, Павел, Яков с другите от числото на дванадесетте апостоли понесли на своите плещи одъра, на който лежало тялото на Вечната Дева. Свети Йоан Богослов вървял отпред с райска светозарна клонка, а другите светци и множество верни съпровождали одъра със свещи и кадилници, пеейки свещени песни. Това тържествено шествие тръгнало от Сион и преминало през целия Йерусалим до Гетсимания.

   Още с потеглянето, над пречистото тяло на Богородица и над придружаващите Я внезапно се появил обширен и светозарен кръг подобен на венец и към апостолския лик (събрание с еднакво достойнство) се присъединил и Ангелски лик. Дочула се песен на Небесните Сили, които прославяли Божията Майка, допълвана от земни гласове. Този кръг с Небесните певци и сияние се движил по въздуха и съпровождал шествието до самото място на погребението. Невярващите жители на Йерусалим, поразени от необичайното величие на погребалното шествие и озлобени от почестите, които се отдавали на Майката на Иисус, съобщили за това на първосвещениците и книжниците. Изгаряни от завист и желание за мъст към всичко, което им напомняло за Христос, те изпратили своите слуги да разгонят съпровождащите, а тялото на Божията Майка да изгорят. Възбуденият народ и воините с ярост се нахвърлили върху християните, но облачният венец, който съпровождал шествието по въздух, се спуснал над земята и като със стена го обградил. Преследвачите чували крачките и пеенето, но не виждали никого от придружителите. Много от тях били поразени от слепота. Юдейският свещеник Атоний от завист и омраза към Майката на Иисус Назарянина искал да обърне одъра, на който лежало тялото на Пресветата Дева, но Божи Ангел невидимо му отсякъл ръцете, които се докоснали до него. Като видял това чудо Атоний се разкаял и с вяра изповядал величието на Богородица. Той получил изцеление и се присъединил към сонма от съпровождащите тялото на Пресветата Богородица и станал ревностен последовател на Христос. Когато шествието достигнало до Гетсимания, там с плач и ридания започнало последното прощаване с пречистото тяло. Едва привечер светите апостоли успели да го положат в гроба и да закрият пещерата с голям камък. Три дена не се отделяли от мястото на погребението, като непрекъснато извършвали молитви и пеели псалми. По премъдър Божи умисъл апостол Тома не присъствал на погребението на Майката на Господ. Когато дошъл на третия ден в Гетсимания, той с горчиви сълзи се повалил пред пещерата гроб и искрено изразявал съжалението си, че не се е удостоил с последна благословия от Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите със сърдечна жалост за него решили да отворят пещерата и да му доставят утеха – да се поклони на светите останки на Пресветата Дева. Но, след като отворили гроба, те намерили в него само Нейните погребални пелени и се убедили в дивното възнесение на Пресветата Дева на Небето заедно с Нейното тяло.

   Същият ден вечерта, когато апостолите се събрали в къщата за да се подкрепят с храна, им се явила Самата Божия Майка и им казала: „Радуйтесь! Я с вами – во все дни”. Това толкова зарадвало апостолите и всички, които били с тях, че те повдигнали част от хляба, който бил поставен на трапезата в чест на Спасителя („частта на Господа”) и възкликнали: „Пресветая Богородица, помогай нам”. (С това било положено началото на чина за възнасяне на панагия – обичаят за възнасяне на хляб в чест на Божията Майка, който и до днес се спазва в манастирите.)

   Поясът на Богородица, Нейните свети дрехи, пазени с благоговение и разделени на части по лицето на земята са творили и сега творят чудеса. Нейните многочислени икони навсякъде изливат потоци от изцеления и знамения, а Нейното свято тяло, взето на Небето, свидетелства за нашето бъдещо пребиваване с него. То не е оставено на случайните промени на преходния свят, а е още по-възвеличано от преславното възнесение на Небесата.

   Празникът Успение на Пресветата Богородица се извършва с особена тържественост в Гетсимания, на мястото на Нейното погребение. Никъде сърцето не е така печално при раздяла с Божията Майка и никъде не ликува така, убеждавайки се в нейното застъпничество за света.

   Светият град Йерусалим е отделен от Елеонската (Маслиновата) планина от долината Кедрон или на Иосафата. В подножието на Елеонската планина се намира Гетсиманската градина, на която маслиновите дървета дават плод и сега.

   Светият отец Йоаким се представил на осемдесет години, няколко години след Въведение в храма на Пресветата Дева. Света Анна, останала вдовица, се преселила от Назарет в Йерусалим и живяла в близост до храма. В Йерусалим тя придобила две имения – първото до Гетсиманските двери, а второто – в долината на Иосафата. Във второто тя построила гробница за починалите членове на семейството, където и била погребана заедно с Йоаким. Там, в Гетсиманската градина, Спасителят често се молил със Своите ученици.

   Пречистото тяло на Божията Майка било погребано в семейната гробница. Със самото Й погребение християните благоговейно почитали гроба на Богородица и построили на това място храм. В храма се пазели драгоценните пелени, с които било повито пречистото и благоуханното тяло.

   Светият Йерусалимски Патриарх Ювеналий (420-458) утвърждавал пред император Маркиан (450-457) достоверността на преданията за чудното възшествие на Майката на Господ на Небето и изпратил на неговата съпруга, света Пулхерия (453, 10 септември), погребалните пелени на Божията Майка, които взел от Нейния гроб. Света Пулхерия поставила тези пелени във Влахернския храм.

   Запазили са се сведения, че в края над VІІ век над подземния храм Успение на Пресвета Богородица е съществувала и надземна църква от чиято камбанария се виждал куполът на храма Възкресение Господне. Следите от тази църква сега не се виждат. През ІХ век в близост до подземния Гетсимански храм бил построен манастир, в който са се подвизавали повече от 30 монаси.

  Храмът е бил подложен на големи разрушения през 1009г. от гонителя на светите места Хаким. Значителни изменения, чиито следи са видни и днес, направили кръстоносците през 1130г. През ХІ-ХІІв. е изчезнала част от гравирания камък, на който Спасителят се молил в нощта на Неговото предаване. Тази част от камъка се намирала до VІв. в Гетсиманската базилика.

   Но, независимо от разрушенията и измененията, общият първоначален кръстообразен план на храма се е запазил. До входа на храма от двете страни на железните врати са изправени четири мраморни колони. За да се влезе в храма трябва да се преминат 48 стъпала. На 23 стъпало от дясната страна се намира страничен олтар в чест на светите Богоотци Йоаким и Анна с тяхната гробница, а отсреща, от лявата страна – параклис на праведния Йосиф Обручник с неговата гробница. Десният олтар принадлежи на Православната Църква, а левият – на Арменско-Григорианската (от 1814г.).

   Храмът Успение на Божията Майка има следните размери – дължина 48 аршина, а ширина 8 аршина ( 1 аршин = 0,71м). По-рано в храма освен двери е имало и прозорци. Целият храм е украсен с множество кандила и приношения. Гробницата на Божията Майка има два малки входа – влиза се през западните двери, а се излиза през северните. Гробницата на Пречистата е покрита с драгоценни завеси. Погребалното ложе е изсечено от камък по образец на древноеврейските гробници и е много сходно с Гроба Господен. Зад гробницата се намира олтарът на храма, в който всекидневно се извършва Божествена литургия на гръцки език.

   Маслиновите дървета на част от източната и цялата северна страни на храма са придобити от православните през VІІ-VІІІв. Католиците са придобили маслиновите дървета на другата част от източната и цялата южна страни през 1803г., а арменците – западната страна през 1821г.

   На 12 август в Малка Гетсимания в 2 часа през нощта настоятелят на Гетсиманския храм извършва Божествена литургия. След приключването на литургията в 4 часа сутринта настоятелят в пълни одежди извършва кратък молебен пред светлата плащеница, възлага я на ръцете си и тържествено я носи до храма в Гетсимания, където се намира гробницата на Божията Майка (литание).

   Чинът на погребението на Божията Майка в Гетсимания започва обикновено сутринта на 14 август. Много хора начело с архиереи и клирици се отправят от Йерусалимската Патриаршия (до храма Възкресение Христово) в печалния път. По тесните улички на Светия Град погребалната процесия се отправя в Гетсимания. В челните редици се носи иконата Успение на Пресвета Богородица. По пътя иконата се посреща от много богомолци, целуват лика на Пречистата и поднасят към иконата деца на различна възраст. Зад духовенството в две редици шестват монаси и монахини от Светия Град. Шествието продължава около два часа и завършва с параклис в Гетсиманския храм. Пред престола, зад гробницата на Божията Майка, се изгражда възвишение, на което в благоуханни цветя и миртови клонки, покрита от драгоценните пелени лежи плащаницата на Пресвета Богородица.

   „О дивное чудо! Источник Жизни во гробе полагается, и лествица к Небеси гроб бывает…” – тук, на гроба на Най-Пречистата, тези думи пронизват със своя първоначален смисъл и тъгата се разсейва от радостта: „Благодатаная, радуйся, с Тобою Господь, подаяй мирови Тобою велию милость!”

   Многочислените поклонници, докосвайки иконата Успение на Пресвета Богородица, според древния обичай, навеждайки се минават под нея.

   В деня отдание на празника (23 август) отново извършват тържествено шествие. В обратния път светата плащаница на Пресветата Богородица се пренася от духовенството начело с настоятеля-архимандрит на Гетсимания.

 

days.pravoslavie.ru