Четири празника – Произхождение (изнасяне) на св. Кръст на 1-ви август, Преображение Господне на 6-ти август, Успение на Пресвета Богородица на 15-ти август и Пренасяне на Светия Убрус (неръкотворен образ на Христос) на 16-ти август – сякаш свързват целия Богородичен пост.

 

 ПРОИЗХОЖДЕНИЕ (ИЗНАСЯНЕ) НА СВЕТИЯ КРЪСТ

 

ПРОИЗХОЖДЕНИЕ (ИЗНАСЯНЕ) НА СВЕТИЯ КРЪСТ

 

   В църковния календар на Православната Църква 1 август се нарича празник на „Произхождение (изнасяне) на св. Кръст”. Какво молитвено споменава Светата Църква на този ден? В самото название на празника можем да видим същността на събитието. Думата „произхождение”, а ако по-точно се преведе от гръцки език, е „предисхождение”, т. е. „носене отпред”, се подразбира извършваното в този ден шествие с част от истинския Живототврящ Кръст Господен. Този обичай е съществувал във Византийската империя от дълбока древност – в града на свети Константин. В обрeдника на император Константин Порфирородни (912-959) се намират подробни правила за изнасяне на Честното Дърво от реликвария, което се извършвало преди 1 август.

 

В ГРЪЦКИЯ ЧАСОСЛОВ ОТ 1897 ГОДИНА ПРОИЗХОДЪТ НА ТОЗИ ПРАЗНИК СЕ ОБЯСНЯВА ТАКА:

 

 ПРОИЗХОЖДЕНИЕ (ИЗНАСЯНЕ) НА СВЕТИЯ КРЪСТ  „Заради болести, които доста често върлуват през август, отдавна в Константинопол се е утвърдил обичай да се изнася Честното Дърво на Кръста по пътищата и улиците за да се осветят местата и да се отклонят болестите. В навечерието, на 31-ви юли, го изнасяли от царската съкровищница, полагали са го на светата трапеза във Великата църква (София). От този ден до Успение Богородично, са се извършвали литии по целия град и Кръстът се е предлагал на народа за поклонение. Това именно е и произхождение на Честния Кръст”. На 14-ти август Кръстът отново се възвръщал в царските палати.

   За този ден в стишния пролог се казва: внасянето на Кръста в палата. „Този обичай, заедно с другия обичай на Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква на всяко първо число на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-то число, и септември, когато то се извършвало на 14-ти) са послужили за основание на празника в чест на Светия и Живототворящ Кръст и тържествено освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1-ви август.”(Христ. Чт. 1852г. Ч.1. стр.506). Обичаят да се изнася частицата от Честния Кръст от царския палат и да се пренася в София преди 1-ви август вече е съществувал през ІХ в., както е видно от месецословите на Константинополското и Синайското Евангелия от същия век. В канона за предпразненство на Кръста на 31-ви юли именно за този случай е написано: „Крест Предгрядый Божественный”. Тези думи се приписват на Георги, епископ Амастридски, живял през VІІІ в. Георги е бил в Цариград два пъти. В месецослова на Василий и в Петровия пролог няма нищо написано за празнуване на Кръста - нито за 31 юли, нито за 1 август. Този празник отсъства и в Студийските минеи от ХІ и предхождащите го векове. В обредника на император Константин Порфирородни (912-959) са изложени подробни правила, кога да се изнася от палата Кръстът преди 1-ви август, в зависимост от това, на кой ден от седмицата се пада 1 август. Понякога са го изнасяли  8 дни преди 1-ви, друг път за 7,6 и т.н. до 2 дни.

   В месецословите и в пролозите изнасянето се е посочвало ту на 30-ти, ту на 31-ви юли, а внасянето в палата - на 14 август, а в обредника - на 13 август. Честването на Кръста на 1-ви август не е било посочвано в месецословите и пролозите, защото това е бил местен празник в София, без съмнение служба за Кръста се е извършвала само в София и по време на литийните шествия по улиците и не е съществувала в другите цариградски църкви и манастири. Той не е посочен в Евергетския устав на Константинопол от ХІІв. Това празнуване се появява записано на 1-ви август в Катехизиса и месецослова в Константинополското Евангелие през 1056г. – „Погружение Честнаго Древа”. Ние прегледахме до 50 месецеслови от VІІІ до ХІІ век включително и освен в това Евангелие, никъде другаде няма празник на Кръста на 1-ви август. Същото трябва да се каже и за много други Евангелия и Апостоли от ХІІІ и последвалите векове.

   В гръцка синодална минея от ХІІ в. №450, която е разположена по иерусалимския устав, след службата за Макавеите, е записан само чин за мало освещаване на вода и, вероятно, първоначално в това се състояло цялото свещенодействие от 31 юли до 14 август.

   И така, в Гръцката Църква това свещенодействие от местно Софийско станало общо от ХІІ-ХІІІ в., заедно с разпостранението на иерусалимския устав. Настоящата служба за Кръста е съставена от разнородни елементи – кондак и тропари от по-стари служби на 14-ти септември. В гръцка минея канонът на Йосиф е съставен, по всяка вероятност, първоначално за Въздвижение, защото в него не се говори нито за София, нито за царски палати, нито за кръстни шествия и т.н. В славяския миней канонът, който се среща и в гръцки ръкописи, а също така и общите стихири не говорят за празника, единият е взет от 14-ти септември (Въздвижение) и принадлежи на Йоан Дамаскин.

 

sobor.kz