Каноните на Църквата са се превърнали в обичай за българите. Така нашите предци (до неотдавна – 1945г.) на Сирни заговезни или Сирница за последен път преди Великите пости са яли сирене, мляко, масло, яйца, риба и др. С тези храни, след като са прекратили употребата на месо на месни заговезни, се заговява, откъдето идва и името на празника Заговезни (говея – въздържам се, постя; за говея – подготвям се към въздържание).

НАРОДЕН ОБИЧАЙ НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИПо време на постите не се ядат месо, яйца, млечни продукти, риба (без дните посочени от Църквата), освен ястия приготвени от растителни продукти. Някои от предците ни в зряла възраст са се хранили само по един път на ден, а в дните сряда и петък храната е била без растително масло, а в манастирите и в понеделник.

   Но не в храната е основата на празника, а – в искрената молба към всички да им бъдат простени всички волни и неволни съгрешения. Тук проблемът за вярващите е доколко с искрено сърце могат да простят? Доколко думите „простено“ се казват от сърце или чисто механично, защото такава е традицията? Във Великия пост трябва да се влезе с чисто сърце и душа за да бъдеш последовател на последните Христови стъпки към Голгота, съпричастен към Неговите страдания и съучастник в Неговото славно Везкресение. Затова трябва да простиш от сърце, защото Той е казал, че ако вие не можете да простите на ближните си, как Отец Ми може да прости на вас!

   Нашите предци са търсили прошка освен със събратята си в храма, но и според миродавния патриархален обичай – по-младите отивали при по-възрастните, синове и дъщери у родители, кръщелник при кръстник, при свекъра и свекървата, при тъста и тъщата, при кумовете и т. н. При срещите си са изричали думите: „Простете, мамо, тате...“; а отговорът бил: „Простено да ти е, Господ да прощава“.

   Нека и ние техните наследници да се опитаме от сърце да поискаме прошка и също така от сърце да простим. Трудно, но не невъзможно.

Юрий Николов