- Детайли
- Категория: Господски празници
- Посещения: 4658
Римските императори езичници се опитвали да унищожат напълно в човечеството спомена за свещените места, където е пострадал за хората и възкръснал нашият Господ Иисус Христос. Император Адриан (117-138) заповядал да се засипят с земя Голгота и Гробът Господен и на изкуствения хълм да се изгради капище на езическата богиня Венера и статуя на Юпитер. На това място са се събирали езичници и са извършвали идолопоклоннически жертвоприношения. Но след 300 години, с Божия промисъл, великите християнски светини – Гробът Господен и Животворящ Кръст били отново придобити от християните и открити за поклонение. Това станало при равноапостолния император Константин Велики (чества се на 21 май), първият от римските императори, прекратил гоненията на християните. Светият равноапостолен Константин Велики (306-337) след победите си над Максенций, управляващ Западната част на Римската империя и над Лициний, който управлявал Източните части през 323 година станал едноличен управляващ на огромната Римска империя. През 313 година издал така наречения Милански едикт, с който била узаконена християнската религия и се прекратили гоненията на християните в Западната половина на империята. Съуправляващият Лициний, макар и да подписал в угода на Константин Миланския едикт, фактически продължавал преследването на християните. Едва след неговото окончателно поражение и над източната част на империята се разпостранил указът от 313 година за веротърпимост. Равноапостолният император Константин, когато се сражавал с враговете си в трите войни с Божието съдействие виждал на небето Божие знамение – Кръст с надпис: „Сим победиши” (С него ще победиш”). Горещо желаейки да открие Кръста, на който е бил разпънат нашият Господ Иисус Христос, равноапостолният Константин изпратил в Йерусалим своята майка, благочестивата царица Елена (чества се също на 21 май), като я снабдил с писмо до Йерусалимския патриарх Макарий. Макар и на преклонна възраст по това време, светата царица Елена се заела с въодушевение да изпълни поръката. В търсене на Животворящия Кръст тя разпитвала и християни и юдеи, но нейните търсения дълго време оставали неуспешни. Накрая й посочили един стар юдей на име Иуда, който и съобщил, че Кръстът е заровен там, където се намира капището на Венера. Капището било разрушено и след молитви започнали да копаят в насипа. Скоро били разкрити Гробът Господен и недалеч от него три кръста, дъщицата с надпис направена по заповед Пилат и четири пирона, които пронизвали Тялото на Господ. За да разбере на кой от трите кръста е бил разпънат Спасителят, патриарх Макарий положил един по един трите кръста върху покойник. Когато бил възложен Кръстът Господен, мъртвецът оживял. Като въдели възкресението, всички се убедили, че е намерен Животворящият Кръст. Християните, които дошли в несметно множество да се поклонят на Светия Кръст, помолили светителя Макарий да повдигне, въздвигне Светия Кръст, за да могат всички, макар и отдалече, да Го съзерцават. Тогава патриархът и другите духовни лица започнали да издигат високо Светия Кръст, а народът възкликвайки: „Господи помилуй”, благоговейно се покланял на Честното Дърво. Това тържествено събитие станало през 326 година. При откриването на Животворящия Кръст станало и друго чудо – тежко болна жена, след като била осенена от Светия Кръст оздравяла. Старецът Иуда и други юдеи повярвали в Христос и приели свето Кръщение. Иуда получил името Кириак и впоследствие бил ръкоположен за епископ на Йерусалим. При император Юлиан Отстъпник (361-363) той приел мъченическа смърт за Христос (свещеномъченик Кириак се чества на 28 октомври).
Светата царица Елена отбелязала местата, свързани със земния живот на Спасителя, като основала повече от 80 храма, издигнати във Витлеем – мястото на Рождество Христово, на Елеонската планина, където Господ се е молил преди Своите страдания и където била погребана Божията Майка след Своето успение. Света Елена донесла със себе си в Константинопол част от Животворящото Дърва и пироните. Равноапостолният император Константин заповядал в Йерусалим да бъде издигнат величествен и обширен храм в чест на Възнесение Христово, който включва Гроба Господен и Голгота. Храмът бил строен 10 години. Света Елена не доживяла до освещаването на храма – починала през 327 г. Храмът бил осветен през 335 г. На следващия ден 14 септември бил установен празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст.
В този ден се възпоменава още едно събитие свързано с Кръста Господен – неговото завръщане в Йерусалим след 14-годишно пленничество в Персия. При царуването на Византийския император Фока (602-610), персийският цар Хозрой ІІ разбил гръцките войски, разграбил Йерусалим, отнесъл Животворящия Кръст Господен и отвел светия патриарх Захария (602-633) в плен. Кръстът бил 14 години в Персия и едва при император Ираклий (610-641), който с Божията помощ победил Хозрой ІІ и сключил мир с неговия син Сироес, Кръстът Господен бил върнат на християните. С велико тържество Животворящият Кръст бил внесен в Йерусалим. Император Ираклий с царски венец и пурпорни одежди внесъл Христовия Кръст в храм Възнесение. Редом с императора вървял и патриарх Захария. При портите, през които се минавало за Голгота, императорът внезапно спрял и не можал да продължи. Светият патриарх обяснил на царя, че пътят му прегражда Ангел Господен, защото Този, Който носил Кръста на Голгота за изкупление на греховете на света, извървял Своя Кръстен път в пренебрежителен (съкрушен) вид. Тогава Ираклий, след като свалил венеца и пурпорните одежди, надянал обикновена роба и безпрепятсвено внесъл Христовия Кръст в храма.
В слово за Въздвижение на Кръста свети Андрей Критски (чества се на 4 юли) казва: „Крест воздвигается, и все верные стекаются, Крест воздвигается, и град торжествует, и народы совершают праздненство”. („Кръстът се въздига и всички верни се стичат, Кръстът се въздига и светът тържествува, и народите извършват празненство”.
ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА КРЪСТОВДЕН
Скабалланович М. Н.
Това е единственият празник, който е получил началото си едновремено със самото събитие, на което е посветен. Първото Въздвижение е отпразнувано от Иерусалимската църква при самото откриване на Кръста през IV в. (1). А обстоятелството, че към този празник е било присъдено и тържеството по освещаването на великолепния храм Възнесение (335 г.), построен он Константин Велики, построен на самото място на откриването на кръста, го е превърнал в като един от най тържествените в годината. Западната поклоничка в Иерусалим от IV в. (аквитанката Силвия или Ектерия) така описва тези два празника в светия град: „Ден на обновяване се нарича това време, когато светата църква, която е на Голгота и я наричат , Мартириум, посветена на Бог, и светата църква на Възкресение, т. е. на мястото, където Господ е възкръснал след страданията, която също е посветена на в този ден на Бог. Обновяването на тези свети църкви се празнува на с най-голяма почит, защото в този ден е намерен Кръстът Господен. Затова така е било учредено, че денят на първото освещаване на посочените по-горе църкви да бъде денят, когато е открит Кръстът Господен, така че всички да могат да празнуват заедно и с цялата си радост. А в свещеното писание откриваме, че денят на обновяването е този ден, когато светият Соломон, след завършването на дома Божий, който е изградил, е застанал пред Божия олтар и се молил, както е написано в книгите Паралипоменон.
И така, когато настъпят тези дни на обновяване, те се честват осем дни, като от много дни започват да се събират от всякъде, не само отшелници или апотактити (една от ересити, която проповядва завръщане към апостолската простота и протестираща срещу омърсяването на църквата) от различни провинции, т. е. от Месопотамия, от Сирия, от Египет, от Тива, където има много отшелници, но и от всякакви различни места и провинции. Защото не съществува никой, който в този ден да не се стреми в Иерусалим към такава радост и толкова радостни дни. И миряните, както мъжът така и жената с истински дух, по подобен начин се събират през тези дни от всички провинции в Иерусалим, заради светия ден. В тези дни в Иерусалим се събират и епископи, когато не са много са около четиридесет, петдесет души, но и с тях идват множество техни клирици. Но какво е да се каже много? Този, който не участва в това грандиозно тържество през тези дни, мисли, че е изпаднал в голям грях, освен ако няма някаква предпазваща необходимост, която да задържа човек от благото намерение. В тези дни на обновяване украсата на всички църкви е такава, каквато е на Великден и Богоявление и всеки ден се отслужва служба като на Великден и Богоявление. В първия и втория ден се отслужва служба в голямата църква, която се нарича Мартириум. На третия ден – на Елеон, т. е. църквата която е на планината, откъдето, след страданията, се е възнесъл Господ, църквата в която има пещера, в която Господ е учил апостолите на Маслиновата планина. В четвъртия ден...“ . Също така според църковният историк Созомен ( V в.), от времето на освещаването на Мартириум при Константин Велики, Иерусалимската църква извършва този празник изключително тържествено, дотолкова, че тогава се извършва тайнството кръщение и църковното събитие продължава осем дни. За това тържествено събитие там се стичат много хора, за посещението на светите места и мноежество хора, които живеят под слъцето“
- Детайли
- Категория: Господски празници
- Посещения: 4737
На 6-ти август се празнува Преображение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Този празник е посветен на спомена за събитията на Тавор.
Учениците на Иисус Христос познали и изповядвали в Него Христос Сина Божий: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16), но пълното разкриване на Неговата Слава очаквали на земята. Господ обявил на учениците Си, че Той трябва много да пострада, да умре и да възкръсне в третия ден, защото Неговото Царство не е от този свят, но вътрешно, духовно и вечно. Че Неговите последователи, за да запазят вярата си в Него и за да спасят своите души, са длъжни да бъдат готови да претърпят всичко и да очакват за себе си слава не на земята, а на небесата.
За да покаже на Своите ученици тази Небесна духовна слава, която ще последва след временните страдания, Господ на трийсет и третото лято от Своя земен живот, в последната година от Своята проповед на Евангелието, шест дни след беседата за Своите страдания, смърт, възкресение и за задълженията на Своите последователи – се преобразил.
Ето как евангелистите описват това събитие: „ След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите. А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син -Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя” (Мат. 17:1-13).
„И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса. Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса” (Марк. 9:2-8).
„Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха” (Лук. 9:28-36).
С празнуването на Преображение Господне Църквата тържествено изповядва и прославя съединяването на Божественото и човешкото в лицето на Иисус Христос. Със своето Преображение Господ е благоволил да предпази Своите ученици от униние и да ги въздигне към висше упование сред бедствията, които трябвало да ги постигнат в света. Светата Църква с празнуването на Преображение на Господ в небесна слава, подготвена и за всички нас, нравствено утешава и нас по време на земното ни странство, изпълнено с лишения и скръб, като ни убеждава, че след кратковременните страдания ще възсияе славата на вечното блаженство, в което ще участва и нашето тяло. На вървящите по пътя на кръста празникът Преображение Господне внушава, че за нашето преображение от тъмата на греха в светлината на истината и добродетелите, които отварят вратите на рая, са необходими безпристрастност към съблазните на света и молитви. Защото Господ за Своето Преображение не без причина се е възкачил на височина, която го отделя от нашия, по-нисък свят и, след като възнесъл Своето тяло на планината, оттам молитвено и с духа Си се възнесъл на небето и се преобразил в слава. Както ни призовава в този ден Църквата – „Като се просветим със сиянието на добродетелите, да се възкачим на светата планина, да съзрем Божественото Господне преображение. Планина превисока – имайки сърце очистено от страсти, да съзрем Христовото преображение, просвещаващо нашия ум”.
По-рано Преображение Господне се е чествало малко преди страданията на Спасителя, но Светата Църква преместила честването на Преображение през август, защото празнуването би съвпаднало със св. Четиридесетница, а това са дни на Великия пост, на покаяние, докато празникът Преображение Господне, сам по себе си, е предвестник на бъдещия век. Празникът Преображение е на 6-ти август, защото на 14-ти септември се празнува Въздвижение на Св. Кръст Господен, на който вторично се възпоменават страстите Христови, а понеже Преображението е било четиридесет дни преди разпятието на Спасителя, то светите отци, след като отброили от празника Въздвижение на Св. Кръст Господен четиридесет дни, постановили Преображение да се отбелязва на 6-ти август.
По важността на събитието, празникът Преображение Господне – е велик и един от дванадесетте.
Към особеностите на този празник се отнася, че в този ден в храма се освещават грозде и първите плодове.
Този обичай е свещен и забележителен. Първите плодове от новата реколта са поставяни пред олтара и в Стария Завет, според Мойсеевия Закон: „Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог” (Изх. 23:19); „кога дойдете в земята, която ви давам, и почнете да жънете там жетва, първия сноп от жетвата си донесете на свещеника” (Левит 23:10); „Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби” (Притчи 3:9).
С Апостолските и Съборните правила също така е определено в този ден да се носят класове, плодове и зеленчуци за да бъдат осветени с молитва и благословия.
С донасянето и благословията на плодовете и класовете Църквата ни подсказва, че всичко в нея – от човека до растенията – трябва да бъде подчинено на Бог, като собственост Божия и за да бъде употребявано е необходима Божия благословия. Защото „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея” (Пс. 23:1).
azbuka.ru
- Детайли
- Категория: Господски празници
- Посещения: 5467
(ПРЕНАСЯНЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ОТ ЕДЕСА В КОНСТАНТИНОПОЛ)
На 16 август се отбелязва Пренасянето на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол, което е станало през 944 година.
Преданието свидетелства, че по време на проповедите на Спасителя, в сирийския град Едеса е управлявал Авгар. Цялото му тяло било поразено от проказа. Слухът за големите чудеса, правени от Господ, се разпостранили из цяла Сирия („И пръсна се слух за Него по цяла Сирия„ /Мат. 4:24/), достигнал и до Авгар. Без да е виждал Спасителя, Авгар повярвал в Него, че е Син Божи, и Му написал писмо с молба да дойде и да го изцели. С това писмо изпратил в Палестина своя живописец Ананий, като му поръчал да направи портрет с изображението на Божествения Учител. Ананий пристигнал в Йерусалим и видял Господ, обкръжен от хора. Той не могъл да го приближи, заради голямото скупчване на народ, който слушал проповед на Спасителя. Тогава се качил на голям камък и оттам се опитал да нарисува образа на Господ Иисус Христос, но това не му се удавало. Спасителят Сам го повикал, назовал го по име и предал за Авгар кратко писмо, в което облажавал вярата на управителя и му обещавал да изпрати Свой ученик, който да го изцели от проказата и да го насочи по пътя на спасението. След това помолил да му донесат вода и убрус (парче плат, кърпа). Измил лицето Си, изтрил го с убруса и на него се отпечатал Неговия Божествен Лик. Убруса и писмото на Спасителя Ананий донесъл в Едеса. Управителят приел с благоговение светинята и получил изцеление. До пристигането на обещания от Господ ученик на неговото лице останали едва забележими следи от страшната болест. Той бил един от седемдесетте апостоли Тадей (21август), който проповядвал Евангелието и кръстил повярвалия Авгар и всички жители на Едеса. След като написал на Неръкотворния Образ думите „Христе Боже, всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами”, Авгар го украсил и поставил в ниша над градските врати.
Много години жителите пазели благочестивия обичай да се покланят на Неръкотворния Образ, когато преминавали през дверите. Но един от правнуците на Авгар, който управлявал Едеса, изпаднал в идолопоклоничество. Решил да свали Образа от градските стени. Господ, във видение, заповядал на едеския епископ да скрие Неговото изображение. Епископът и неговия клир дошли през нощта, запалили кандило, закрили Образа с глинена плоча и зазидали мястото с тухли. Изминали много години и жителите забравили за светинята.
Но когато през 545 година персийския цар Хозрой І обсадил Едеса и положението на града изглеждало безнадеждно, на епископ Евлавий се явила Пресвета Богородица и заповядала да се извади от зазиданата ниша Образът, който ще спаси града от неприятеля. След като развалили зидарията пред нишата, епископът открил Неръкотворния Образ – пред него горяло кандилото, а на глинената плоча, която закривала нишата, било се отпечатало същото изображение. След като крепостните стени били обиколени с Неръкотворния Образ, персийската войска се оттеглила.
През 630 година Едеса била овладяна от араби, но те не възпрепятствали поклоненията пред Светия Лик, чиято слава се разпостранила из целия Изток. През 944 година император Константин Багрянородни (912-959) пожелал да пренесе Образа в тогавашната столица на Православието и го откупил емира – управител на града.
С големи почести Неръкотворният Образ на Спасителя и писмото, което Той написал на Авгар, били пренесени от духовенството в Константинопол. На 16 август Ликът бил поставен във Фароската църква Пресвета Богородица.
Всеки видял Неръкотворния Образ Господен, неволно бивал обзет от благоговение.
В иконата силно поразявали очите на Спасителя – живи, блестящи, те пронизвали всеки, който се приближавал до нея. Изглеждало, че очите на Господ изпускат светли лъчи. Където и да застанел гледащият, създавало се усещането, че Спасителят гледал именно него с някакъв особено приятен и нежен поглед.
Този Образ имал нещо свръхестествено. Много художници и иконописци, които видели този Лик, свидетелствали, че с никакво умение не можело да се постигне този ефект, че на земята няма бои, които могат да предадат цветовете на Светия Образ.
За по-нататъшната съдба на Неръкотворния Образ съществуват няколко предания. Според едно, той бил похитен от кръстоносците по време на тяхното владичество в Константинопол (1204-1261), но корабът, на който била превозвана светинята, потънал в Мраморно море.
Друго предание твърди, че Неръкотворния Образ през 1362 година бил предаден в Генуа, където се пази в манастир в чест на апостол Вартоломей.
Известно е, че неръкотворния образ нееднократно е давал от себе си точни отпечатъци. Единият от тях, така нареченият „на керамика”, се отпечатал, когато Ананий е криел Образа до стената по пътя за Едеса. Друг, който се е отпечатал на плащ е попаднал в Грузия.
По времето на иконоборческата ерес, защитниците на иконопочитането, проливайки кръвта си за светите икони, пеели тропар на Неръкотворния Образ. Като доказателство за истинността на иконопочитането папа Григорий ІІ (715-731) изпратил писмо до източния император, в което се позовавал на изцелението на Авгар и пребиваването на Неръкотворния Образ в Едеса като на общоизвестен факт.
azbuka.ru
- Детайли
- Категория: Господски празници
- Посещения: 4975
Св. Иоан Предтеча се чества няколко пъти в годината:
7 януари - Събор на св. пророк Иоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
РОЖДЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАН КРЪСТИТЕЛ
(ЕНЬОВДЕН)
24 ЮНИ
Както повествува Евангелието (Лук. 1:57-80), праведните родители на свети Иоан Кръстител – свещеникът Захария и Елисавета, които живели в древния град Хеврон, поостарели без да имат деца, защото Елисавета била безплодна. Веднъж свети Захария, докато извършвал богослужение в Иерусалимския храм, видял архангел Гавриил да стои от дясната страна на кадилния жертвеник. Той му предсказал, че на Захария ще се роди син, който ще бъде предвестник на очаквания от Старозаветната Църква Спасител – Месия. Захария се притеснил, почувствал страх. Усъмнил се, че на неговата възраст може да има син и поискал знамение. То му било дадено, като едновременно било и наказание за неговото неверие – Захария онемял докато се изпълнят думите на Архангела.
Света Елисавета заченала и, страхувайки се от подигравки за късната си бременност се крила пет месеца, докато не я посетила нейната далечна роднина Преблагословената Дева Мария, за да раздели Своята и нейната радост. Елисавета, изпълнена със Светия Дух, първа приветствала Дева Мария като Майка Божия. Заедно с нея Пресвета Дева Мария и въплътилия се в Нея Син Божи били приветствани и от свети Иоан, който още се намирал в утробата на своята майка, праведната Елисавета.
Настъпило времето и света Елисавета родила син. Всички роднини и приятели се радвали заедно с нея. На осмия ден, според Моисеевия закон, се извършило неговото обрязване. Майка му го нарекла Иоан. Всички били учудени, защото в техния род никой не носил това име. Когато попитали за това свети Захария, той поискал дъска и на нея написал: „Иоан му е името” и веднага завързващите неговата реч възли, според предсказанието на Архангела, се развързали и свети Захария, като се изпълнил със Светия Дух, прославил Бог и произнесъл пророческите слова за Явилия се в света Месия и за своя син Иоан – Предтеча Господен.
След Рождеството на нашия Господ Иисус Христос и поклонението на пастирите и влъхвите, нечестивият цар Ирод заповядал да се избият всички младенци. Като чула за това, светата Елисавета избягала със своя син в пустинята и се скрила в пещера. Свети Захария, като свещеник, се намирал в Иерусалим и изпълнявал своето свещеническо служение в храма. Ирод изпратил при него воини със заповед да разкрие местопребиваването на младенеца Иоан и неговата майка. Захария отговорил, че това му е неизвестно и бил убит направо в храма. Праведната Елисавета продължила да живее в пустинята, където и починала. Отрокът Иоан, пазен от Ангел, живял в пустинята до времето, когато излязъл от нея и започнал да проповядва покаяние и се удостоил да кръсти пришедшия в света Господ.
Превод от days.pravoslavie.ru
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА 1:57-80
„А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток
свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”
- Детайли
- Категория: Господски празници
- Посещения: 5351
Митрополит Иларион /Алфеев/
Както си спомняме, още в Стария Завет се срещат отделни споменавания за Духа Божи. Но именно в Новия Завет Духът Божи се открива не просто като тайнствена сила, която действа от името на Бог, а като Божество, което има лични характеристики. Освен това, Новият Завет показва неразрушимата връзка, която съществува между Сина и Духа.
Целият земен живот на Иисус Христос постоянно е съпътстван от Светия Дух. Още преди неговото раждане на Дева Мария се явява Ангел, който и казва: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи”(Лук. 1:35). Иисус се ражда от Дева Мария и Светия Дух („Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго”) (Мат. 1:20). Предтечата на Иисус „ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си” (Лук. 1:15). Той ще кръщава хората „за покаяние” , но казва, че „Оня, Който иде” след него „ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11; Марк. 1:8; Лук. 3:16). В момента на кръщението на Иисус видяха Светият Дух „да слиза като гълъб и да се спуща върху Него” (Лук. 3:16). Веднага след кръщението „Иисус, изпълнен с Духа Светаго… поведен беше от Духа в пустинята”(Лук. 4:1) за да бъде изкушаван от дявола.
В своите проповеди Иисус многократно говори за действията на Светия Дух. Той предсказва, че неговите ученици ще бъдат гонени, но ги уговаря да не мислят предварително какво ще казват, защото не те ще говорят, а Светият Дух (Вж. Мат. 10:20; Марк. 13:11; Лук.12:12). Иисус предупреждава, че хула „против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” ( Мат. 12:32; Марк.3:29; Лук. 12:10).
Докато Иисус не бил прославен, върху Неговите ученици не е имало Свети Дух ( Иоан. 7:39). Смъртта и възкресението на Христос били необходимите условия за да получат Неговите ученици Светия Дух. За това Христос говори в прощалната си беседа със Своите ученици, в която като основен мотив се явява изпращането на Утешител: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде” Иоан. 14:16-17). „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене” (Иоан. 15:26). „за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.” (Иоан. 16:7-15).
След Своето възкресение Иисус се явява на учениците Си и след като духва им изпраща Светия Дух, като им казва: „приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан. 20:22-23). В същото време Той заповядва на учениците Си: „не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя” (Деян.1:4-8).
Предначертаното от Иисус събитие се случило точно на Петдесетница, когато върху апостолите се спуснали огнени езици и „всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян.2:4). За празника в Йерусалим се събрали много хора и всеки чувал апостолите да говорят на неговия роден език, а някои решили, че те са се напили с вино (Деян. 2:7-12). От името на апостолите към народа с проповед се обърнал Петър, който им казал: „мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:14-17; 21-24; 33; 37-38).
От Петдесетница е започнала онази мисия на християнската Църква, която продължава и днес и в която централна роля има действието на Светия Дух. Именно действието на Светия Дух се възприема от Църквата за гарант, че учението на Христос няма да бъде изопачено, че Неговото служение ще бъде продължено от неговите ученици и последователи, че Христос ще продължава да бъде живият и действащият Глава на Църквата, ще продължи да я ръководи с помощта на Светия Дух. Светият Дух – Този, Когото Иисус е оставил в Своята Църква вместо Себе Си – Той е „другият Утешител”, Който за разлика от Иисус няма да се възнесе на небето, но ще пребъде с Неговите ученици до свършека на вековете (Иоан. 14:16). Той ще говори не за Себе Си, а от името на Христос (Иоан. 16:13-14).
Ако синоптическите Евангелия са посветени предимно на разказа за земното служение на Христос, а Евангелието от Иоан и апостолските послания на богословското осмисляне на това служение, то книгата Деяния на светите апостоли, преди всичко се явява свидетелство за благодатното действие на Светия Дух в основаната от Христос Църква. Не случайно в Православната Църква апостолските Деяния започват да се четат на Пасхалната литургия, а завършват на празника Петедесетница.
В Деянията на светите апостоли действията на Светия Дух върху вярващите се описват с помощта на изрази като „се изпълни с Дух Светий” (Деян. 4:8; 4:31; 9:17; 13:9; 13:52) и „да приемат Дух Светий” (Деян. 8:15; 8:17). За знак за слизането на Светия Дух често е служило говоренето на различни езици, за което говори следващият разказ: „Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват” (Деян. 19:1-6).
В този разказ Светият Дух слиза върху учениците не в момента на кръщаването, а веднага след него, когато апостол Павел възложил ръцете си върху тях. За това, че кръщението и възлагането на ръце са били самостоятелни тайнодействия, свидетелства и разказът за слизането на Светия Дух върху самаряните, при които апостолите изпратили Петър и Иоан, за да се помолят за тях и те да приемат Светия Дух: „Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго” (Деян. 8:14-17).
В раннохристиянската Църква присъствието на Светия Дух много прилича на присъствието на Бога Яхве сред израилския народ. Светият Дух приема живо и непосредствено участие в живота на християнските общини. Той говори с учениците (Деян. 13:2; 21:11), изпраща ги да проповядват (Деян. 13:4), поставя ги на служение (Деян. 20:28). Когато приемат едни или други решения, апостолите усещали действията на Светия Дух и съобщавали за приетото решение с думите: „угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). В последствие с тази формула започвали и определенията на Вселенските Събори.
Ако в Стария Завет Божието присъствие е предизвиквало преди всичко трепет и ужас, то действията на Светия Дух в новозаветната Църква е изпълвала нейните членове с радост и ги е подтиквала „с дръзновение говореха словото Божие” (Деян. 4:31). В същото време понякога чрез апостолите действията на Светия Дух довеждали до „голям страх” (Деян. 5:5-11), както това станало след внезапната смърт на Анания и Сапфира. Както свидетелства книгата Деяния, в първите християнски общини всички вярващи „били заедно” и „имали всичко общо”, продавали своята собственост и придобитите средства разделяли помежду си, съобразно нуждите на всеки (Деян. 2:44-45). Затова сред тях нямало нуждаещи се (Деян. 4:34). Но все пак двамата съпрузи, Анания и Сапфира, след като продали своето имение решили да укрият част от получената сума. Когато Анания дошъл и положил парите в краката на апостолите, Петър му казал: „Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата.Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.” Като чул тези думи Анания паднал бездиханен. След около три часа по-късно се върнала и неговата жена и още докато не знаела за случилото се, Петър я попитал: „кажи ми, за толкова ли продадохте нивата?” Тя отвърнала: „да, за толкова. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.” (Деян. 5:1-10).
Характерно е, че за апостол Петър „да излъжеш Светия Дух” и „да излъжеш Бог” са синоними, което потвърждава вярата на апостолите в Божествеността на Светия Дух. Не по-малко характерна е безкомпромисността, с която апостолите се отнасяли по въпросите за вярата. Те не признавали частичното, непълното изповядване на Христос, не допускали лъжа във всичко, което касаело общите правила за живот в общините.
За колкото недопустимо са считали укриването на реалната цена на продадено имение, за толкова непозволително са възприемали стремежът да се получи благодатта на Светия Дух за пари. За това свидетелства историята на Симон влъхва, който „като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий” (Деян.8:18-20).В следващите векове Църквата се борила със „симонията” – даване на подкуп за ръкополагане в свещенически сан. Съгласно канона, на низвергване от сан подлежат този клирик, който е получил ръкополагане за пари и епископът, който го е ръкоположил.
За Светия Дух се говори и в Съборните послания, в частност – в 1-то послание на апостол Петър, където Светият Дух е наречен „Христовият Дух” (1Петр. 1:11), „Духът на славата” и „Духът Божий”, който се разпостира върху тези, срещу, които се злослови „за името Христово” (1Петр. 4:14). Учението на апостол Петър казва, че това е този Свети Дух, изпратен от небесата, който е действал в пророците, действа в благовестителите на християнската вяра, в Христовите апостоли (1Петр. 1:11-12). Петър призовава християните да изчистват душите си „с послушност на истината чрез Духа” (1Петр. 1:22), като им напомня, че тяхната украса трябва да бъде „нетленната красота на кроткия и тих дух” (1Петр. 3:4).
Според учението на апостол Иоан Богослов, участието на Светия Дух се явява като признак за пребиваването на човека в Бог – „Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух” (1Иоан. 4:13). Апостолът говори за това, че Христос е дошъл „чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина” (1Иоан. 5:6). Когато говори за необходимостта от изпитването на духовете, апостолът противопоставя „Божия Дух” на духа на антихриста, който действа в лъжепророците – „По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1Иоан. 4:2-3). По такъв начин, критерият за разпознаване на Светия Дух и разграничаването между Него и лъжливите духове, се явява вярата в Боговъплъщението.
Учението за Светия Дух заема съществено място в посланията на апостол Павел. В неговото богословско виждане действието на Светия Дух е неразривно свързано с изкупителния подвиг на Христос. В посланието до Римляните Павел призовава християните за „живот по духа”, като вижда в такъв начин на живот залог за бъдещо възкресение: „А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:8-17).
По-горе ние вече обърнахме внимание на мисълта на апостол Павел, че правото да се обръщаме към Бог Отец с молитвата „Авва, Отче!” свидетелства за осиновяването на християните от Бог. Според учението на Павел, когато християнинът се обръща към Бог в молитва (умна молитва, когато се моли душата), той се моли не от себе си, а в него се моли на Отец Светият Дух: „ защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите” (Рим. 8:26-27).
В 1-то послание до Коринтяните, когато говори за тайната и съкровена премъдрост Божия, апостол Павел утвърждава, че Бог открива тази премъдрост на духовните хора чрез Светия Дух: „Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов” (1Кор. 2:9-16).
Предпазвайки коринтинските християни от небогоугоден живот, апостол Павел възкликава: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие” (1Кор. 3:16-17). Недопустимостта на блудството се обяснява от апостол Павел с това, че телата на християните са всъщност членове Христови и храм на Светия Дух (1Кор. 6:15-19).
Особено внимание апостолът отделя на многообразието на даровете и действията на Светия Дух в Христовата Църква. Според неговото учение, всички служения в Църквата се разпределят от Светия Дух и всички те са необходими за запазване на единството, целостта и пълнотата на църковния организъм: „ Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени” (1Кор. 12:4-13).
azbuka.ru