„Тази събота е преблагословена, в нея Христос като заспал ще възкръсне триднавен!“
Заключителен ред на кондак и икос
Велика събота
На този ден се възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. След смъртта Му Йосиф Ариматейски и Никодим Го свалили от кръста, помазали Го с аромати, обвили Го в нова плащаница и Го положили в нов гроб - изсечен в скала.
Църквата, по този повод, като събрала в няколко думи целия смисъл на деня, пее:
"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа си бил, Христе,
Който изпълваш всичко".
И още:
„(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем."
Св. апостол Петър казва: "Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1 Петр. 3:18-19).
А юдеите запечатали гроба и поставили стража.
Богослужението на Велика събота се явява връхна точка на православната литургическа традиция. То е с дълбок духовен смисъл. Чрез него ние проникваме във вечния и неповторим акт на спасителните Христови страдания.
Вечернята на Велика събота се отслужва заедно с литургията св. Василий Велики - сутринта в съботния ден. Но тя вече принадлежи на Възкресението. В древност тогава са кръщавани оглашените и по време на литургията за първи път те били причастявани. По-късно това отпаднало и останала само литургията.
За тази литургия богослужебните одежди се сменят: от тъмни с бели пасхални. Сменят се и черната завеса, сложена в началото на Страстната седмица на Царските двери, покровците на престола, жертвеника. Това е израз на радост от победата на Христос над смъртта.
Вечерта в дванадесет часа се отслужва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. В края й свещенослужителите пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските двери и я полагат на Светия престол. Там тя остава до Възнесение Господне, като символ на четиридесетдневното пребиваване на Иисус Христос на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
И така. Вместо царска корона - трънен венец, вместо престол - позорна кръстна смърт. И на следващия ден... празен гроб. Дали обещанието е спазено?!
Църквата с прекрасните си песнопения отговаря:
„Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите."
„Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта Си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, живот подари!"
Patriarshia.bg
Евангелие от Матея
И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. (Мат. 28:1–20)
От песнопенията на Велика събота
тропар
Благообразный Иосиф, с древа снем Пречистое тело Твое, плащаницею чистою обвив, и вонями во гробе нове покрыв положи.
тропар
Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный, тогда ад умертвил еси блистнием Божества. Егда же и умершия от преисподних воскресил еси, вся Силы небесныя взываху: Жизнодавче Христе Боже наш, слава Тебе.
тропар
Мироносицам женам, при гробе представ Ангел вопияше: мира мертвым суть прилична, Христос же истления явися чужд.
Проповед на Велика събота
Арихиепископ Серафим Соболев
Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.
(Рим. 6:8)
Това са думите на Апостол Павел, които чухме с вас възлюбени мои братя и сестри, днес на Божествената литургия, по време на четенето на апостола. Преди всичко за нас е спасително да знаем, какво значи да умрем заедно с Христос.
Разбира се, че се досещаме, че става въпрос не за телесна смърт, защото Апостолът е използвал думата умряли, по отношение на живи хора, а думата смърт по отношение на света, тоест за страстите. Същият Апостол казва за страстите в посланието до Галатяните: „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.“ (Гал. 5:24) Оттук е ясно, че ние умираме с Христос само тогава, когато умъртвяваме своите страсти – чревоугодие, блудство, сребролюбие, гняв, печал, униние, суетност и гордост. А умъртвяването на страстите е подвиг, който може да бъде наречен доброволно мъченичество. Така е учил и преподобни Теодор Студит, който казва, че монасите умират всеки ден чрез отсичане на своята страстна, греховна воля. Затова те наследяват мъченически венци, както и светите мъченици.
Вярно е, тези светоотечески слова са казани за иноците. Но мъченическата борба със страстите, според мисълта на Апостол Павел, е неизбежна в живота на всички, които се стремят да бъдат Христови. А и как може да бъде по друг начин, когато Господ е заповядал на всички Свои последователи тесен и трънлив път: „ и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“ (Мат. 10:38) За да се живее с Христос, първо трябва да се умре с Него, тоест да се умъртвят страстите. Какво значи да се живее с Него? – Живот с Христос значи да бъдем единни с Него. А единни с Него не означава нищо друго, освен да проявяваме нашата любов към Него, да подкрепяме стремежа на нашето сърце винаги да мислим за Него, винаги да беседваме молитвено с Него и да вършим само Нему угодни дела. Любовта към Христос, както ни учи самият Господ, в същността си е да изпълняваме Неговите заповеди: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.“ (Иоан. 14:15) Затова да изпълняваме заповедите му.
Ние ще живеем с Христос, ако в нашия живот се проявяват плодовете на изпълнените Негови заповеди, тоест ще усетим Божествената Христова радост, за която казва: „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.“ (Иоан. 15:10–11)
Тази радост на Христос, както никъде другаде, се подава на Неговите искрени последователи чрез тайнството на светото Причастие. Правейки ни единни с Бог по благодат, това тайнство още в земния ни живот ни дава небесено, райско блаженство. И ако от светото Причастие не изпитваме това блаженство, което са изпитвали Божиите угодници, то това се дължи единствено на лошото изпълнение на спасителните Божии заповеди, че не желаем да се разделим със своите страсти и не ги умъртвяваме в себе си.
Затова, мои възлюбени в Христос чада, нека да имаме за своя основна грижа твърдата решетелност да се борим със страстите докато не постигнем тяхното умъртвяване. Тогава ще живеем с Христос, тоест ще изпълняваме Неговите заповеди и още тук на земята ще придобием техния плод – Божествената радост, която можем да почерпим от многото благодатни източници на нашата Православна Църква и предимно от тайнството света Евхаристия.
В цялата пълнота тази радост от умъртвяването на своите страсти и за изпълнение на Божиите заподи, ние ще изпитаме в задгробния живот, когато ще се съединим с умрелия за нас и възкръснал Господ за да пребъдем в несвършващото блаженство в Неговото Небесно Царство, с което да ни удостои Господ, според неизказаната Негова милост към нас грешните. Амин.