Миропомазване

Посещения: 1512

Второто тайнство в църквaта е миропомазанието. То се извършва непосредствено след кръщението и съставлява с него един богослужебен чин св.Григорий Нисийски сравнява това тайнство с укрепването на организма след дълго боледуване. Ако кръщението чрез опрощаване на греховете ни избавя от духовна смърт, миропомазването ни дава сили за духовно укрепване във вярата.
На гръцки език "миро" означава благоуханен елей. Употребявало се за освещаване още в старозаветни времена. Миропомазване се извършвало над царе, свещеници и пророци, а при освещаване на скинията Мойсей използвал миро, с което е помазал и Аарон за първосвещеническо служение. Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазване (Изх. 30:22-25).
С времето помазването със свето миро заменило изцяло първоначалното  полагане на ръце. (Ръковъзлагане вместо Миропомазване се практикува и до днес в Коптската и Етиопската църкви). В Православната Църква ръковъзлагането останало характерна и неотменима принадлежност на тайнството свещенство.

Многото благовонни вещества, влизащи в състава на светото миро, символизират многообразието от дарове на Св. Дух, подавани на вярващите в това тайнство, в съответствие с думите на Апостола:

    "Има различни дарби, ала Духът е един и същ... Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска" (1 Кор. 12:4, 11).

    Видимата страна в тайнството е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия. При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: "Печат дара Духа Светаго. Амин!"). Челото се помазва за освещаване на ума или мислите; гърдите - за освещаване на сърцето или желанията; очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

Чрез помазване с миро върху човека слиза сам Св. Дух като дар от Христос. Ето защо във формулата се казва дар, а не дарове. Тук не става въпрос за конкретни дарове на Св. Дух, необходими за съхраняването на човека в християнския му живот.
В миропомазването Светият Дух е дарът, който Господ ни дава. Светият Дух като дар!

Този текст е откъс на основа на едноименната статия на магистъра по богословие Дончо Александров, публикувана на сайта на Православния храм "Свети Атанасий" в гр. Варна. Пресъздаден тук с известни допълнения от Pravoslavieto.com