Богородичният пост започва един месец след Петровия. Този пост е установен преди празниците Преображение Господне и Успение на Божията Майка и продължава две седмици – от 1 до 15 август.
Богородичния пост е достигнал до нас от годините на ранното християнство.
В беседа на Лъв Велики, произнесена от него около 450 г., ние намираме ясно указание за Богородичния пост: „Църковните пости са разположени през годината така, че за всяко време е предписан свой особен закон за въздържание. Така за пролетта - пролетен пост, Четиридесетница (Велик); за лятото – летен, Петдесетница (Петров); за есента – есенен, в седмия месец (Богородичен); за зимата – зимен (Коледен)”.
След Възнесението на Господ Божията Майка останала под опеката на апостол Йоан Богослов, а в негово отсъствие живяла в дома на неговите родители в близост до Елионската планина. За апостолите и за всички вярващи Тя била утеха и назидание. Като беседвала с тях, Божията Майка споделяла за дивните събития на Благовещението, за безсеменното зачатие и нетленното раждане от Нея на Христос, за неговото детство и целия Му земен път. Подобно на апостолите, Тя насаждала и утвърждавала Християнската Църква със Своето присъствие, със слова и молитви. Благоговението на апостолите пред Пресветата Дева било изключително. След приемането на Светия Дух в паметния ден на Петдесетница те били в Йерусалим още около десет години, като служили за спасението на юдеите и защото желаели по-често да виждат и слушат от Нея Божествените слова. Мнозина от новопросветените във вярата дори идвали от далечни страни в Йерусалим, за да видят и чуят Пречистата Богородица.