Св. Ап. Андрей се нарича Първозвани, защото пръв е бил повикан да върви след Христа. Когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, станал негов ученик. Той видял, как Йоан Кръстител посочил Иисус Христос на брега на река Йордан с думите: „Ето Агнецът, Божий!” /Йоан 1:29/. Ап. Андрей тръгнал след Него и бил целият ден със Спасителя. След това отишъл при брат си Симон /Петър/ и му съобщил: „Намерих Месия!” и го завел при Христа. Те били рибари и продължили да си изкарват хляба с риболов. Родом били от Витсаида. Веднъж Спасителят ги видял на Галилейско море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” /Мат.4:19/. Оттогава те следвали Иисус Христос навсякъде и станали свидетели на Неговите чудеса, разпятие и възкресение.
След Възнесение Господне и слизането на Светия Дух, апостолите се пръснали из разни страни да проповядват Словото Божие. Апостол Андрей проповядвал в Мала Азия, Гърция, по нашите брегове на Черно море. По-късно се отправил за страната на скитите, днешна Русия. През целия си живот той проповядвал словото Божие и спечелвал последователи на Христа. Посетил е Ефес, две години е бил в Никея, Ираклия, Халкидон, Трапезунд, Армения, Грузия. Запазени са предания, които разказват, как е проникнал в планините на Абхазия и Осетия, обходил бреговете на Черно море и посетил Кримския полуостров.
На преклонни години дошъл в Патра, където трябвало да приключи земният му път. След неговите проповеди много жители се обърнали към истинския Бог. Между тях били съпругата на управителя на града Егеат и неговия брат философът Стратоклий. Управителят на Патра по това време бил в Рим, където император бил кървавия Нерон. Когато Егеат се завърнал разбрал, че новото учение бързо се разпостранява и дори е проникнало в неговия дом.
Егеат затворил апостол Андрей в тъмница. Християните искали да го видят, но портите на тъмницата били затворени. Тогава св. Андрей направил кръстен знак и вратите се разтворили. Апостолът извършил тайнството света Евхаристия, причастил всички присъстващи християни и ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните искали да убият Егеат, но апостол Андрей ги спрял. Управителят поискал от св. Андрей да се отрече от Христа, но той отказал. Тогава го осъдили на смърт чрез разпъване на кръст. За да удължи мъките му Егеат не го приковал, а привързал към кръста.
Вярващите в Христос погребали своя апостол. Егеат по-късно се самоубил, а съпругата му и неговият брат редовно посещавали гроба на апостол Андрей Първозвани.
Мощите на Апостола били пренесени в Цариград и поставени в църквата „Св. Апостоли” при император Констанций /337-361/. По-късно, на 6 май 1208г., те били пренесени от кръстоносците в италианския град Амалта. Там са и до днес.
Въведението в храма на Пресвета Богородица – е един от великите църковни празници. Той е посветен на събитието – довеждането на Пресвета Богородица от Нейните родители в Иерусалимския храм за посвещаване на Бог.
Събитието Въведение на се упоменава в каноничните Евангелия и е известно от по-късни апокрифни текстове – „Протоевангелие на Иаков” /втората половина на ІІв./, „Евангелие на Псевдо-Матей” /ІХв./, които отразяват устно предание, но допълнени с подробности от библейски книги, които имат образователно значение, а също така и от евангелската история за Сретение.
Родителите на Пресвета Богородица Йоаким и Ана, ришили да изпълнят дадения от тях по-рано обет, да я посветят на Бог. Когато навършила три годишна възраст те се отправили към Иерусалим. Нейни приятелки-връстници я придружавали със запалени свещи.
Пред входа на храма ги посрещнали свещеници, начело с първосвещеника. Тригодишната Мария Сама изкачила петнайсете стръмни стъпала към входа. Там била посрещната от първосвещеника, който я благословил, както винаги правил с всички посвещавани на Бог. След това по внушение на Свети Дух, Я въвел в Светая Светих. Това е най-свещеното място в храма. Там нямал право да влиза никой освен първосвещеника - и то един път в годината.
Иоаким и Ана, след като изпълнили своя обет се завърнали у дома си. Мария заедно с другите девици се обучавала на Закон Божи и ръкоделие, много се молили, чели Свещеното Писание и строго спазвали постите.
В храма Пресветата Мария живяла около 11 г. и израстнала благочестива, покорна на Бог, скромна и трудолюбива.
Духът Божи и светите ангели охранявали Божествената Девица.
Когато Мария достигнала четиринадесет годишна възраст тя трябвало да напусне храма и да се омъжи. Свещениците поискали да постъпи така, но тя споделила с тях своето желание да се посвети на Бог и да не встъпва в брак. По внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия Йосиф, далечен роднина на нейните родители. Той станал неин покровител, който уважавал дадения от нея обет.
Рождественският /Коледен/ пост – е последният многодневен пост в годината. Започва на 15 ноември и продължава до 25 декември, четиридесет дни, затова се нарича в Църковния Устав Четиридесетница. Понеже заговяването /началото на поста/ е в деня на честването на апостол Филип /14 ноември/, то този пост още се нарича и Филипов.
Правилният пост – това е борба на човека със самия себе си. Това е опит по-висшето в нас да бъде поставено над чисто физиологичното. Така, че, според отците на Църквата, правилният пост е радост, както и правилният живот в православието.
Храната по време на пост не е цел, а само средство за правилен духовен живот върху основата на молитвата и тайнствата Покаяние и Причастие. Постът се съблюдава по-строго от започването си на 15.ХІ. до Въведение Богородично 21.ХІ. и в своя край от св. Игнатий Богоносец /Игнажден/ 20.ХІІ
Пост без молитва и присъствие на богослужения е просто диета.до Рождество Христово 25.ХІІ. През тези два периода, в сряда и петък, храната се приготвя без олио, а в продължение на целия пост, в тези дни, не се яде риба, освен ако не е празник. Християните, които вземат причастие на 24.ХІІ., вечерта на Бъдни вечер, след полунощ /24.00ч./ могат вече да се хранят и с блажна храна.
Корените на този празник се откриват в ранното християнство. Семейното посещение на църква но празника Въведение Богородично символизира въвеждането на тригодишната Мария в Иерусалимския храм и напомня на родителите за техните духовни задължения към децата. Представени пред Бога да растат благочестиво, с чисти нрави и в послушание към родителите си.
В миналото на този ден бащите и майките са водили в храма само неомъжените си деца за да измолят здраве и благополучие за семейството. След се събирали около домашната трапеза и са отбелязвали празника Въведение Богородично и здравите семейни връзки между тях.
14 ноември – Коледни заговезни
15 ноември - Начало на Рождесвенския пост
21 ноември – Въведение Богородично / Ден на християнската младеж и семейство
30 ноември – Св. Ап. Андрей Първозвани /Андреевден/
6 декември – Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец. Никулден. Празник на гр. Бургас.
20 декември – Св. Свщмч Игнатий Богоносец /Игнажден/
24 декември – Бъдни вечер
25 декември – Рождество Христово