Днес на 6.1.2019 в храм " Св. Йоан Рилски" гр. Бургас бе отслужена тържествена Света Литургия в чест на големият църковен празник - Богоявление.
За Светлия празник се бяха събрали много миряни, които желаеха да съпреживеят тайнството на Кръщението Господне.
По случай празника бе дарена и осветена голяма икона "Успение на Пресвета Богородица" дело на зограф Таня Пенева. Това е 2-рата от най-голямите икони, рисувани досега от зографа с размери 120 на 100 см.
Иконата бе осветена от св.ик Николай - предстоятел на църковното настоятелство към храма, в присъствието на много вярващи християни, които побързаха да и се поклонят.

Слово за Кръщение Господне

   Произнесено на 19 януари (стар стил)1998г., Николаевска катедрала, Вашингтон.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

   Кръщението на Господ е и наше кръщение, защотоса неделими едно от друго. Кръщението на всеки от нас е тогава, когато е било извършено. Но кръщението не свършва в онзи момент, когато кръщаваният излиза от купела, а продължава през целия живот и приключва тогава, когато това, което е било символ, се превръща в същност. Когато човек влиза в купела или потапя главата си под водата, това е символ, че той, заедно с Христос, слиза в гроб, а когато излиза, това е символ на възкресението Господ и на нашето в Него. Това продължава през целия наш живот. Ще дойде момент, когато всички ние ще се окажем в гроба, но ще излезем от този гроб в деня на всеобщото възкресение в Иисус Христос Възкръсналия.

Епископ Василий (Родзянко)

ЧЕСТВА СЕ НА 27 ДЕКЕМВРИ

   Свети Стефан бил от евреите, които живеели извън границите на Светата Земя. Тези евреи се наричали елинисти, тъй като при тях се чувствало влиянието на гръцката култура, която доминирала в Римската империя. След слизането на Светия Дух върху апостолите, Църквата започнала бързо да нараства и се наложило някой да се грижи за сираците, вдовиците, бедните и изобщо за всички, приели свето кръщение. Апостолите предложили на християните да определят седем достойни мъже, които да се грижат за нуждаещите се. След като произвели тези седем човека за дякони (което означава помощник, служител), апостолите ги направили свои най-близки помощници. Сред дяконите, със своята силна вяра и дар слово се отличавал младият Стефан, който станал архидякон, т. е. първи дякон. Скоро дяконите, освен да помагат на бедните, започнали да участват в молитвите и богослужението.

Празникът СВЕТЛИ ПЕТЪК - ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК и едноименният манастир в Константинопол

Прот. Емил ПАРАЛИНГОВ

Посвещава се на 175-годишнината на старинния храм "Св. Параскева" ("Св. Петка" ­ стара) в Пловдив, в който храм "от старо време стаяше и стая до днес събор на първий след Великден петък" (Константин Моравенов)

 Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с "обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

СВЕЩЕНИК ИОАН ПАВЛОВ

   Преполовение – това е средата на светата Петдесетница, разположен е между два големи празника – Великден и Петдесетница и като чели ги съединява в едно. На Литургия се чете Евангелие, което разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника Сукот /празник на шатрите/, на църковнославянски Куща / шатра; палатка, която е изработена от подръчни материали – дървесни стволове, кожи, листа и др./ Този празник е памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Когато евреите празнували Сукот, те изграждали палатки от палмови и миртови клонки. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът, по нашему патриарх, я изливал пред жертвеника.

   Това тайнствено свещенодействие имало определен дълбок смисъл – означавало едновременно няколко неща. Например, означавало е добиването на вода в пустинята от Мойсей за странстващите израилтяни. Тогава те умирали от жажда, но Мойсей, по думите на Господ, по чудотворен начин е предизвикал появата на вода. Но главното значение на това свещенодействие е било в това, че то е предобраз на пришествието в света на Месия, т. е. на Господ Иисус Христос. Защо това да е предобраз на Иисус Христос?

  Водоемът Силоам, от който черпели вода, сам по себе си не бил голям и се пълнил от извор под храма. В книгата на пророк Исаия  се споменава за силоамските води, които „текат спокойно”. С тези думи пророкът нарича царството на Давид, а също така и предстоящото Христово царство, което в противовес на земните царства, идва в света и остава в него тихо, безшумно и незабележимо.

   Освен това, течащите силоамски води означават и Самия Христос – кроткия, със смирено сърце, дошъл в света тихо и незабележимо за хората. Същият пророк, казва за Христос на друго място, че Той  „няма да възрази, няма да възроптае и никой по улиците няма да чуе Неговия глас” – т.е. няма да спори, няма претенциозно да изявява Себе си, да произнася пищни речи, но ще извърши своята велика мисия тихо и незабележимо, подобно на това, както тихо и незабележимо се изпълва с вода силоамският водоем с извиращата под храма вода. Впечатляващо е, че самата дума „силоам” означава „изпратен”, което, разбира се, има пряко отношение към Месията, Когото Отец изпраща в света за спасението на света.

   Това, че водата от Силоам се изливала пред жертвеника, означавало, че Месията, който ще дойде, ще принесе Себе Си като изкупителна жертва. И тук в паметта ни изниква друг предобраз от Ветхия Завет – едно от чудесата на Мойсей, което Господ му е заповядал да извърши – да гребне вода от реката и да я излее на земята – и когато я излял, водата станала кръв. Според тълкуването на светителя Кирил Александрийски, това действие също е било предобраз на Христос и Неговите дела за спасението на хората. Светителят обяснява това така: водата е животът, затова водата почерпена от реката означава Христос, Божия Син, роден като от някоя река, от живототворящия всичко Отец и, Който има с Него един Божествен корен. Това, че водата се излива на земята, означава пришествието в света на Бог Слово, защото Христос, станал човек, се съединил с произлезлия от земята човек. А водата се превърнала в кръв, защото Христос, бидейки живот по Своето естество, се съединил с човешката природа, претърпял смърт и пролял Своята кръв за нашето спасение. Този забележителен библейски предобраз напълно се съчетава с изливането на вода на земята по време на празника Сукот, и тези две действия, преди всичко, са имали един смисъл.

   Но, да се върнем към Евангелието. Съществуват сведения, че евреите имали обичай, на празника Сукот да се обливат и поръсват с вода. Ако това е така, то водата на Силоам символизира още и настоящето тайнство Кръщение. Между другото, това се потвърждава и от Евангелския текст – Христос изпраща слепец да се измие в силуамския купел, и той, след като се измил – прогледнал. Светите отци, като обясняват това събитие казват, че омиването в Силоам е предобраз на Кръщението, чрез което човек се открива за Бог и за вечен живот.

   Така може да се твърди, че празникът на Шатрата, който посетил Христос, предимно е празник на водата – живата вода, спасителната вода. Водата на този празник, преди всичко е била, първо – водата изпратена от Бог, която спасила в пустинята от гибел Неговия народ, и второ – изпратения от Бог Месия, който да даде на хората истинската небесна вода – водата на спасението, водата на вечния живот, водата на Кръщението на даровете на Светия Дух.

   В Евангелието се казва, че Христос, който присъствал на празника, учил в храма народа. И така, в последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Той е произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Кто жаждет, иди ко Мне и пей”/„който е жаден, да дойде при мен и пие”/. С тези думи, като чели Христос говори на юдеите – вие празнувате празника на водата, която ви спасила някога в пустинята и която дава живот на всичко, което е на земята, но тази земна вода е само предобраз на истинската вода, на водата, която дава живот на всичко, която е на небето, и ето днес вече е настъпило времето да се изпълни предобразът на настоящия празник. Защото Аз Съм изпратения от Отец Месия, Аз ви донесох истинската вода – водата на Моето учение, водата на спасението и вечния живот. Затова елате при Мен и пийте от тази вода, защото за пиещия тя се превръща в неизчерпаем източник на всички дарове и Божии благословии…

   И така Христос сравнява нашата душа с жаден човек, а Себе Си – с източник на вода. Такова сравнение е напълно разбираемо – защото всички ние, подобно на древния Израел, странстваме в пустинята на този свят, и за да не загинем в нея от духовна жажда, се нуждаем от спасителния извор на Божиите дарове, които се поднасят на вярващата душа от Христос. Животът на душата, нейното блаженство и спасение може да стане само чрез общение и съединяване с Бог. Това следва от самия произход на душата – нали е била създадена по образ и подобие на Твореца, Господ, по свидетелството на Писанието, със собствените си устни я вдъхнал в човека. Затова в нищо и в никого другиго, освен в Бог, човешката душа не може да намери истинския смисъл, истинското спокойствие, истинския покой и блаженство.

   В Рая е било така – Адам и Ева пребивавали в Бог и чрез това имали истинско блаженство. В какво се изразява това блаженство, на нас, падналите, е невъзможно да си представим. Ние разбираме и можем да си представим само земната радост, земното щастие, чиято основа се състои от нещо земно, това което е сътворено и дадено ни от Бог. Например, в хубаво семейство, мъжът се радва, че има жена и деца, и в тези любими за него хора, той намира своето щастие. Но колко по-голямо щастие дава общуването с Този, Който е сътворил нашите любими хора, Който ни ги е дал, Който е дал самата любов един към друг, Който ни обича повече, отколкото ние можем да обичаме един друг? Доколко Бог, нашият Създател, е по-висш, по-добър, по-прекрасен от най-хубавите, забележителни и красиви хора, и още повече от вещи и предмети! Нали разликата между Твореца и това, което е създадено от Него, е неимоверно голяма, тя може би е като разликата между скулптура и неговата скулптура, т. е. между живия човек и студения камък.

   Адам, нашият прародител, до своето падение е живял в Рая и неговото блаженство се състояло в общуването с Бог, неговия Създател. Но Адам паднал и прекъснал общуването си с Бог и с това загубил небесното блаженство, загубил Рая. Оттогава потомството на Адам, всъщност цялото човечество, се ражда с прекъснато общение с Бог, то е лишено от Рая, лишено от небесна слава. Да се опитваш да обясниш на земния човек, какво е райско блаженство, е все едно да обясниш на родилия се сляп как изглеждат звездите, луната, облаците и синьото небе. Нали той никога не е виждал това и затова не знае какво е бял или син цвят…

   След падението на Адам Раят станал затворен за човечеството и хората започнали да насищат душата си със земното – земни удоволствия, земни богатства, земна слава. Появила се земната човешка култура – науки, изкуства, музика, поезия, живопис. Всичко това като чели се превърнало в заместител и сурогат на Рая. Обаче, никаква земна храна не може да удовлетвори и насити създадената за Богообщуване човешка душа. Всичко земно дава само видимост за насищане, удовлетворява човека само за кратко време, след което в неговата душа отново се настаняват неудовлетвореността и пустотата. Човек постоянно иска още нещо, нещо ново, нови усещания, нови впечатления, стреми се към това, но когато ги получава, отново настъпва разочарованието. В книгата Деяния се казва, че езичниците, жителите на Атина, нищо не обичали повече, от говоренето или казването на нещо ново. Такова състояние е обичайно за езичниците и произлиза от същата причина – хранейки се със земното, човешката душа никога не може да придобие покой и насищане.

   И този опит постоянно се повтаря в историята на човечеството от Адам до наши дни – нищо земно не може да насити човешката душа. Не я насищат земните удоволствия, не я насищат земната власт и слава. Цар Соломон имал огромна власт, богатство и слава, изпитал е всички удоволствия на този свят, и той, като се вглежда в своя житейски път и правейки изводи за него казва – прах и суета, а важното е само едно, да се изпълнява в живота волята на Бог.

   И наистина е така – богатството е суета, суета са удоволствията и славата, те не насищат човешката душа, не и дават истински покой. Понякога, като четеш в списание интервю на някой известен в миналото актьор, или режисьор, или музикант оставаш поразен, доколко този човек е уморен, доколко е опустошен и разочарован от всичко. Нали ни се струва, че е проживял най-наситен живот, най-пълноценен и творчески път, добил е слава, снимал се в прекрасни филми, написал множество прекрасни мелодии, имал е в живота си всичко, към което обикновено се стремят хората – и ето, в заника на живота си, състоянието на неговата душа може да се характеризира като неимоверно уморена, празна и разочарована. Защо, откъде произлиза подобен печален резултат? Отговорът е прост – през целия си живот, човекът е хранил душата си със земното, а земното не може да насити човешката душа.

   За нас това е познато и от собствения ни всекидневен опит. Например, след прочитане на вестник или списание, и даже да се намери нещо интересно в тях, човек не се задоволява с това и търси ново списание, нова информация. След като е опитал някакво развлечение, човек търси да опита още нещо, да се развлече по някакъв друг начин. След като е гледал филм, слушал музика, му се иска да гледа все по-нови и по-нови филми, да слуша по-нова и по-нова музика – и така без край. Това прилича на бягане на катерица в колело и краят винаги ще бъде един – умора, празнота и разочарование.

   Съвсем друго е, когато човек дава на душата си не земна, а небесна храна – съединяване и общуване с Бог. Такова съединяване става чрез действието на Божията благодат, когато тя слиза в човешката душа. Тогава душата се променя – след като приеме светлината на Благодатта, тя самата се превръща в светлина, става, по думите на светите отци, спокойствие, радост, любов и съвършенство. И в това състояние на общуване със Своя Създател тя напълно се насища, защото Бог за нея става всичко, което тя може да пожелае. Това е истинската небесна храна или истинската небесна вода, която удовлетворява с нищо неудовлетворяемата жажда на човешката душа.

   Именно за това, за да даде на хората такава вода, дошъл на земята Христос. „Кто жаждет, иди ко Мне и пей” – казва Той в Евангелието. Тези Негови думи означават, че само чрез общуването с Бог човек може да придобие всичко, към което се е устремила душата му. Само в Бог неговите вечни стремежи могат да намерят удовлетворение. Ако човек търси истината, то ще я намери в Христос, защото Хростос е Истина и в Него са източниците на цялата премъдрост и знание. Ако търси свобода, то да дойде при Христос, за да получи от Него единствената истинска свобода – свобода от смъртта, защото такава свобода никой, освен Христос, не може да му даде. Който търси душевни сили, нека да дойде при Христос, защото Христос е Господ на силите и Неговите сили са всемогъщи и безкрайни. Който търси слава може да намери вечна и непреходна слава в Христос, защото Той е Цар на Славата и цялата вселена е изпълнена с Неговата слава. Казано накратко, всички блага, за които човек може само да си помисли, се придобиват в Христос и само и единствено в Него. Да си спомним един момент от живота на светата великомъченица Екатерина, как е търсила висшата красота, богатство, мъдрост и благородство и как е придобила всичко това в Христос…

   И така, земните блага не са истинските, а само тяхната видима страна. Всички те са суетни, тленни, бързопреминаващи, всички са смесени с лъжа, зло, греховна сквернота. Такива са всички земни мечти. Хората се увличат и ги преследват, защото не познават истинските небесни блага. Тези, които са вкусили от тези блага, повече не се прелъстяват от земята, приемат всичко земно за прах, отнасян от вятъра. За това свидетелстват всички светци, т. е. хора, които са научили това чрез опита на своя живот. Апостол Павел казва, че всичките си земни предимства /а той е имал много такива/ е сметнал за възгордяване и се отказал от тях за да придобие Христос. Светителят Григорий Богослов казва същото – от всичките си земни придобивки той извлякъл само една полза, че открил защо трябва да предпочете Христос. Преподобният Силуан Атонски писал, че ако вкусят Божията Благодат, много царе и владетели биха оставили своите престоли и биха станали монаси и отшелници, само за да не се лишат от истинските небесни блага.

   Тези истински небесни блага трябва да търсим и ние, братя и сестри! Тези истински небесни блага са в Христос и именно затова Той казва на целия човешки род – „Кто жаждет, иди ко Мне и пей”. Водата, която ни дава Той – това е Благодатта на Светия Дух, която съединява човека с Бог и му предоставя вечен живот и вечни блага. Именно това е истинската небесна вода, която може да утоли жаждата на човешката душа, способна да даде съвършено, никога ненамаляващо се насищане. И именно, само в придобиването на тази Благодат, в съединяването с Бог се състои висшата цел и смисълът на християнския живот. Амин.