Разпети петък (Велики петък) - това е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. 
На Разпети петък Иисус е разпнат на кръст и погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. От тук идва и името на иконата изобразяваща кръстната смърт на Иисус Христос - Разпятие Христово.
На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски - страданията) на Иисус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода. На Разпети петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерна служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
Разпети петък (Велики петък) - видео 2
Разпети петък (Велики петък) - видео 3
По време на богослужението на Велики петък от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.
НАДГРОБЕН ПЛАЧ
Похвални погребални песни,
които се пеят на Велики Петък вечерта
около св. Плащеница
Превели от църковно-славянски:
Архмандрит Серафим, Змей Горянин, Борислав Бодър
I Статия
- Ти, Христе си Живот,
Сам, Христе, слезе в гроб;
ангелските войнства в ужас тръпнеха,
славейки снижението Ти до нас!
- Ти, Предвечен Живот,
как във гроба лежиш?
Но тъй на смъртта си царството сразил
и от ада жертвите й си спасил!
- О, Иисусе Царю,
пред разкрития гроб
с почит величаем Твойта кръстна смърт,
чрез която ни изкупи от смъртта!
- На безкрайния свят
Ти размери си дал,
а Сам, Всецарю, си слязъл в тесен гроб,
та из гроба мъртвите да изведеш!
- Мой Иисусе Христе,
Цар на всичко в света,
не човека ли от ада да спасиш
в бездните му мрачни, Боже, слезе Ти?
- Сякаш мъртъв е Ттой,
Който всичко владей
и като мъртвец се слага в нов гроб днес,
а пък Сам из гроб изгони мъртвите!
- Ти, Христе, си живот,
а положи се в гроб;
ала със смъртта Си порази смъртта -
извор на живота вечен стана Ти!
- Приобщил си се Сам
към злодеи без срам -
нас да оправдаеш от злодействата
на лукавия, що примки ни плете!
- Най-прекрасен в света,
несравним в доброта,
Който не всемира е украса Сам,
ето: в гроб лежи невзрачен, глух и ням!
- Как ще, Спасе, изтрай
Тебе мрачният ад?
Той за своя мрак ще страда, ослепен,
от светлика Ти прекрасен озарен!
- О, преблаги Христе!
О, спасителен Лъч!
Как тъй си се скрил във гробната тъма?!
О, търпение неописуемо!
- И разумният свят,
и безплътният мир
чудят се пред Твойто погребение:
тайнството невиждано ги порази!...
- О, предивни дела!
О, безброй чудеса!
Йосиф днес погребва бездиханен Теб,
Небе, Който с дъх живота си ми дал!
- Колко дивно е то
и преславно, Христе:
Ти като човек си падал в гробен мрак,
а останал си единосъщ с Отца!
- И от тесния гроб,
в Който слязъл си Сам, пак на тварите си правдата открил:
че си Цар на небеси и на земли!
- Щом земята прие
Теб - Твореца, Христе,
адът из основи цял се разлюла
и гробовете разкриха се тогаз!
- Този, Който държи
в длан небе и земя,
е убит по плът и в гроба задържан,
та държаните във ада да спаси!
- Ти - Самият Живот -
мъртъв в гроба си бил,
но нетлен възкръснал си из мъртвите
и ключалките на ада си разбил!
- Както свещта гори
и под крина дори,
в мрака гробен свети Божето тело
и из ада гони тежката тъма!
- Ангелски мнозинства
и Йосиф и Никодим
идват да погребат в гроба тесен Теб,
за Когото малка е вселената!
- Жизнодавче, Христе,
мой Спасител и Бог,
Ти по Своя воля земна смърт прие -
мен мъртвеца грешен за да оживиш!
- Пред смъртта Ти, Христе,
всички ужас обзе;
Теб в страданията състрадаваха
и признаваха Те за Владетел свой!
- Ненаситният ад
щом погълна със стръв
Тебе - на живота Камъка безцен,
върна вси погълнати от век веков!
- Боголепно, Христе,
бе положен в нов гроб
нашата пирода за да обновиш
с боголепното Си възкресение!
- В плът, Христе, се яви,
та Адам да спасиш,
но щом го не найде между живите,
спусна се във ада да го дириш Ти!
- Твърдта земна от страх
се разтърси, Христе,
и пред в гроба скритата Ти светлина
сяйната Денница угаси лъчи!
- Ти си Сам пожелал
земна смърт на човек,
а като могъш Бог дигна мъртвите
из гробове и греховни дълбини!
- Майка Ти Пречиста,
съкрушена над Теб,
Теб обливайки със сълзи, плачеше:
"Как ще Те положа в гроба, Сине мой?"
- Като житно зърно
влезе в земна плът
и в клас многозърнест, Спасе, изкласи,
като всички люде от смъртта спаси!
- Като слънце в нощта
под земята се скри
и Самин се, Спасе, с тъмна нощ покри, -
а сега по-лъчезарен възсияй!
- Както по някой път
месецът слаб и блед
хвърля сянка върху слънчевия лик,
тъй и Тебе скри във гроба земна смърт!
- Щом Животът - Христос
вкуси земна смърт,
смъртните помилва и спаси от смърт,
като ги с живота вечен обдари!
- Чрез смъртта Си, Христе,
за живот възроди
пак Адам - от завист в древле поразен -
и за нас си, Боже нов Адам във плът!
- Покрай Тебе, Христе,
легнал в гроба за нас,
ангелите мъдри в ужас тръпнеха
и лицата си закриваха с криле!
- Йосиф от кръста сне
с почит Твойто тело
и като мъртвец Те в гроб положи той, -
но стани, Спасителю и Боже наш!
- Както радост си бил
за небесния свят,
тъй за ангелите днеска си печал,
като гледат мъртъв в гроба да лежиш!
- Щом на смъртния кръст
си възлязъл, Христе,
людете до Теб си, Спасе, възвисил,
а погребан - мъртвите си възкресил!
- Като немощен лъв,
спящ в пустиня си бил,
ала като младо лъвче скачаш ти
и отмахваш старческите немощи!
- От Адам взе ребро
и Жена сътвори,
а сега в ребрата бе прободен Сам
и източи очистителни струи!
- Агнецът тайно се
жертвопринасяше,
а Ти, Незлобивий, явно бе разпнат
и очистил си от злото всяка твар!
- Как да се изрече,
туй що става край нас;
Този, Който е на цял свят Властелин,
днес за нас страдалческа приема смърт!
- Сам Животът безцен
мъртъв в гроба лежи!
Ангелите в ужас възридаваха:
"Как тъй в гроб заключи се Самият Бог ?!"
- Из ребра Ти, що войн
с копие порази
бликна на живота вечният поток,
с който ме, Христе, спаси и оживи!
- Върху кръста прострян,
Ти народите сбра,
а сразен в ребрата Източник стана
на живителното опрощение!
- Благоликият мъж
страшно дело твори:
с почит той погребва Те като мъртвец
и пред образа Ти тръпне ужасен!
- Под земята Самин
мъртъв слезе, Христе,
мъртвите да вдигнеш към небето Ти,
откъдето нявга паднали са те!
- Мъртъв в гроба си бил,
ала жив като Бог,
от земята вдигаш към небето Ти
всички люде, паднали от там, Христе!
- Мъртъв бе за света,
ала жив като Бог,
мъртвите в живота Ти си оживил,
а и моя умъртвител - умъртвил!
48 (а). О, наслади безброй!
Радост чудна без край!
Бездните на ада си изпълнил с тях,
щом е грейнала там Твойта светлина!
- Пред Твойта мощ, Христе,
и страдалческа смърт
кланям се и с песни величая Те,
че чрез тях от тленни страсти се спасих!
- Враг над Теб връхлете
с меч обнажен, Христе,
но на силния се меча претъпи
и Едемският се меч обръща веч!
- Като гледа сега
своя Агнец под нож,
остър нож пронизва майчино сърце
и ридае тя, а с нея - всяка твар!
- И във гроб, и във ад -
Сам си влязъл, Христе,
но гробовете си Ти обезлюдил
и на ада голотата си разкрил!
- Ти по воля, Христе,
под земята си бил;
мъртвите спасил си и с любов въвел
в незалязващата слава на Отца!
- От Триличния Бог
плът облече Синът
и на кръст изстрада горко Той за нас.
Слънце и земя от ужас се тресят!
- О, на извор горчив -
вий, изчадия зли,
вий, чеда на Юда, хвърлихте във ров
Този, Който с манна ви насищаше!
- Съдещият света
бе привлечен на съд;
и неправдата осъди Съдника
чрез Понтиеца Пилат на кръстна смърт!
- Горд Израилев род -
ти, убиец, злодей,
зло ли ти бе сторил Бог та Го разпна,
а разбойника Варава пусна с мир!
- Твойте пръсти от пръст
сътвориха човек,
затова човешка плът облече Ти
и по Своя воля кръстна смърт прие!
- Ти синовно смирен
си послушал Отца:
слязал си на ада в мрачните недра
и си възкресил човеческия род!
- "О, горко ми, горко,
мой светлик възжелан!
На света Светлик си, Сине мой, Христе!" -
Девата нареждаше и плачеше.
- Вий, убийци без срам,
горделиви и зли,
засрамете се от плащаницата,
що остана в гроба след Възкръсналия!
- Приближи, скверна твар,
ученико-злодей, -
покажи, убиец, злобния си нрав,
че Христов предател с него стана Ти1
- Ти, неверник злочест,
с лицемерие скрит,
уж човеколюбец, гинещ в слепота,
Мирото небесно даде за злато!
64.Нищелюбец лъжлив,
щом си тъй поскъпил
мирото що лей се за спасение,
как взе злато ти за Светозарния?
- "Радост моя и бог,
Боже Слово, Христе,
как изтрая три дни в гроба да лежиш?" -
къса се сърцето майчино от скръб.
- Богоневестната
Дева ридаеше:
"Кой сълзи би дал и извори - кристал,
та достойно да оплача своя Син ?!"
- "О, поля, планини!
О, народи безброй!
всички заридайте, заплачете с мен -
Майката на Бога - вашия Господ!"
- "Ах, кога, Спасе мой,
Светлина, що не мре,
ще те видя, сладост на сърцето ми?" -
горко тъй Светата Дева плачеше.
- Ти Сам, Спасе, прие
Камък дялан да си,
Камък, чиито страни дяла каменар,
но източи на живота извор жив!
- Като из извор благ,
днес из Твоите ребра
лей ръка сугуба сладостни води
и безсмъртен е тоз, който пий ох тях!
- Боже Слово, Ти Сам
смърт човешка прие,
но възкръсна както бе предрекъл Сам
и въздигаш рода человечески!
Слава...
- Славим Теб, Боже наш,
Всевладетел с Отца
и със Пресветия Дух Животворящ,
славим днес и Твойто погребение!
И нине...
- О, Дево Пречиста,
Майка блажена си
на Спасителя и Бога наш Христос
и Чието погребение тачим днес!
Двата хора заедно:
- Ти, Който си Живот,
Сам, Христе, слезе в гроб;
ангелските войнства в ужас тръпнеха,
славейки снижението Ти до нас!
Възглас: Яко благословися Твое имя, и прославися Твое царство, Отца и Сина и Светаго Духа, нине и присно, и во веки веков.
II СТАТИЯ
- Как достойно е,
Тебе Жизнодавеца да славим,
Теб - прострелия на кръста Своите ръце,
Тебе - адовата сила съкрушил!
- Как достойно е
Тебе Всесъздателя да славим:
чрез страданията Твои се пречистихме
и от гибел се спасихме, Боже наш!
- В ужас бе светът,
и небето, Господи, стъмни се,
щом Ти - Незалязващата Светлина - умря
и угасна в гроба чистата Ти плът!
- Ти прие, Христе,
да заспиш като човек във гроба,
и от тежкия греховен сън въздигна Ти
человеческия, страдащия род!
- "Аз едничка Теб
съм родила без родилни мъки,
а сега ме мъчат Твоите страдания!" -
плачейки говореше Пречистата.
- Серафимите
гледат Те, Христе, във ужас страшен,
Тебе - в небесата неразлъчен от Отца,
на земята долу - разпнат, умъртвен!
- О, във храма там
шумно се завесата раздира,
светилата скриват в ужас свойта светлина,
щом се Ти, о Слънце, под земята скри!
- Ти с един замах
сътворил си, Господи, земята,
а сега залязваш в нея като человек:
помръкни от туй видение, небе!
- О Ти, Който Сам
си създал с ръката Си човека,
Ти във гроба слезе, Боже, да ни възродиш
със божествената Си всесилна власт!
- Нека с плач свещен
да възпеем Мъртвия Иисуса,
както пели са жените мироносици,
та и "Радвайте се" с тях да чуем ний!
- Миро Ти си нам
миро Господи неизтощимо,
и затуй на Тебе, Боже, като на мъртвец,
мироносиците миро носеха!
- Ти Спасителю,
царството на ада съкрушаваш,
със смъртта Си умъртвяваш Ти самата смърт,
и от гибел дигаш земнородните!
- Мъдрост Божия,
дето жизнени струи разливаш,
слизайки във гроба тъмен, съживяваш Ти
чезнещите в адовите тъмнини!
- "За да обновя
на човека естеството смъртно,
от смъртта приех да бъде плътски уязвен:
о Пречиста Моя Майко, не ридай!"
- Ти на правдата
светлината дето носиш, Боже,
следе в гроба и от сън въздигна мъртвите,
гонейки от ада всяка тъмнина!
- С две стъбла дърво
във недрата земни се засажда,
а кога изникне - във сълзи обляно днес -
то света безкрайно ще зарадва!
- Страх смрази Адам
щом видя Господ да ходи в рая,
но възрадва се когато в ада Бог дойде
от падението му да го спаси!
- Сълзи, Боже, лей
върху Твоето пречисто тяло
и ридае горко тази дето Те роди:
"Както бе предрекъл, Чедо, възкръсни!"
- В гроба Теб, Христе,
Йосиф със благоговение скрива,
и с примесени от сълзи песни на уста,
боголепно Те възпява, Боже мой!
- Таз що Те роди
гвоздеи на горката скръб разкъсват,
гледайки Те там на кръста горко пригвозден, -
и стрели пронизват нейната душа!
- О Ти, Който бе
наслаждение за всички, Боже,
днес в уста приемаш най-горчивото питие, -
как е цяла в сълзи Майка Ти сега!
- "Колко клета съм,
как се къса моята утроба
при неправедното Твое заколение!" -
в своя плач говореше Пречистата.
- "Сладките очи, устните Ти, Боже, как да сключа;
мога ли достойно, Боже, Теб да погреба!"-
тъй във ужас Йосиф горко викаше.
- Мъртвия Христа
Никодим и Йосиф днес погребват
и надгробни песни пеят с умиление,
пеят с тях ведно и Серафимите!
- О Спасителю,
о на правдата Пресветло Слънце,
Ти се скриваш под земята и тъмней без Теб
на луната, дето Те роди, ликът!
- Как се ужаси
адът виждайки Те в него слязъл
да унищожиш богатството му адово,
мъртвите от века да животвориш!
- Слънцето, Христе,
след нощта отново възсияна;
тъй и Ти от Своя гроб възкръснал след смъртта,
в чудна светлина изгряваш, Господи!
- Цялата земя,
о Създателю, се в страх разтърси
и пробуди мъртвите от вечния им сън,
Теб, Твореца щом в недрата си прие!
- С миро, Боже мой,
Никодим и благообразни Йосиф
днес благоговейно като Те помазваха,
"Ужаси се, цяла земьо!? - викаха.
- О, залезе Ти,
и залезе слънцето със Тебе,
и от трепет всяка земна твар обхваната,
величае Те като творец, Христе!
- "Ето, тук съм аз
с Твоя ученик любим, Иисусе,
о, поне едничко сладко слово отрони!" -
молеше се, плачейки, Пречистата.
- Разпнат, умъртвен,
Ти - Безсмъртният Животодател -
даже Своите мъчители на умъртви,
а от гроба мъртвите им възкреси!
- Нямал си, Христе,
красота, ни вид кога си страдал,
но възкръсвайки от гроба, ярко възсия
и с лъчи небесни украси света!
- О Негаснещ Ден,
Ти по плът залезе под земята,
ала слънцето да гледа туй не изтърпя
и насред деня угасна, пътмня!
- Бледата луна,
заедно със слънцето помръкна,
и така като слуги добри и предани,
те в одежди черни се облякоха!
- "Мъртъв си, Христе,
ала стотиникът видя в Теб Бога;
как с ръцете ки ще Те докосна, Боже мой?" -
питаше се Йосиф в ужас и във плач.
- Ти заспал си днес,
както в древността Адам заспал бе,
но смъртта извел бе той от своите ребра,
а от Твоите ребра струи живот!
- Три дни си заспал,
но на мъртвите живот си вдъхнал,
и възкръсвайки си възкресил, о Господи,
спящите от века своя вечен сън!
- Слязъл в дън земя,
ти като лозница животворна
си източил, Боже, нашето спасение:
славя Твоите страдания и кръст!
- Как разумните
небожители възпяват, Боже,
Теб - Осъдения, Разпнатия, Голия
и на злите как понасят дързостта?
- Знаел си добре,
извратен, жесток еврейски роде,
знаел си, че в три дни храма ще въздигне Бог, -
о, защо тогаз осъдил си Христа?
- И облякъл си
Иисуса в присмехулна дреха,
Иисуса - на небето Утвърдителя,
Украсителя на грешната земя!
- Като пеликан,
о Ти Боже наранен в ребрата,
Своите деца умрели днеска съживи,
като им преля живителни струи!
- Слънцето е спрял
друговерците кога прогонил
някога Навин, а Ти, Христе, залязвайки,
адовата тъмнина прогони днес!
- Ти Спасителю,
Който от Отца си неразделен,
о, приел си Ти да вземеш человеческата плът.
и да слезеш в ада си приел, Христе!
- Ти залязъл си
чрез Разпятието във земята,
що си сътворил, и лягаш в нея, Боже, днес,
и тресе се тя във ужас цялата!
48."О, горко на мен -
Честата говореше през сълзи -
Тоз, Комуто се надявах аз като на Цър,
днеска виждам Го на кръста прикован!"
- "Туй ми Гавриил
възвести при мен когато слезе, -
каза ми, че непреходно, че безкрайно е
царството на Иисуса - моя Син!"
- "Сбъдни се - уви -
Симеоновото предсказание:
Твоят меч, Емануиле, ме прониза днес
и ранява люто моето сърце!"
- Засрамете се,
о юдеи, поне от мъртъвците -
тез, които възкреси Животодавецът,
дето Го убихте в завистта си вий!
- В страшен ужас днес
помрачи се слънцето в небето,
виждайки във гроб да Те полагат, Господи,
Тебе - Светлината вечна на света!
- Горко плочеше
Твоята пренепорочна Майка,
като виждаше във гръб положен, ням и блед,
наизказания, безначален Бог!
- Теб Умрелия
гледаше пречистата Ти Майка
и със глас в сълзи удавен Те зовеше тя:
"Не бави се при умрелите, Христе!"
- Разтрепера се
щом видя Те в свойто царство адът,
Тебе, Слънцето на славата, Безсмъртния, -
и затворниците свои пусна той!
- Колко страшно е,
колко е велико туй видение:
Този, от Когото е животът, смърт прие,
искайки живот на всички да даде!
- Пригвоздяваш се
и пробождаш се в ребрата, Боже,
но в ребрата на Адама язвата цериш,
и цериш невъздържаността му Ти!
- Всички в древността
плакали са за Сина Рахилин,
а пък днес Сина на Девта оплакаха
Майка Му и верните апостоли!
- Удар със ръка
на Иисуса е ръка нанесла,
Нему - человека със ръка Създалия,
и на звяра челюстта Строшилия!
- Всички верни днес
Твойта смърт и Твойто погребение,
чрез които се, Христе, от смърт избавихме -
всички верни славим и празнуваме!
Слава...
- Боже Троичен,
Безначални Отче, Слове, Душе,
укрепи на нашия народ десницата,
направи го силен Ти във труд и бран!
И нине...
- О пречиста ти,
о ти Дева, що роди Живота,
премахни, о Майко, в Църквата съблазните
и дарувай ти, всеблага, мир на вас!
Двата хора заедно:
- Как достойно е
Тебе Жизнодавеца да славим,
Теб- прострелия на кръста Своите ръце,
Тебе - адовата сила съкрушил!
Малка ектения
Възглас: Яко свят еси, Боже наш, иже на престоле, слави херувимстем почиваяй, и Тебе славу возсилаем, со безначалним Твоим Отцем и с пресвятим и благим, и животворящим Твоим Духому нина и присно, и но неки веков.
III СТАТИЯ
- Родовете всички
Твойто погребение
с песни възхвалят, Христе мой!
- Свят ариматеец
Теб от кръста сваля
и с плащаница погреба!
- Мироносиците
гроба Ти спохождат
и миро носат, Христе мой!
- Всички Божи твари,
с песни погребални
елате при Създателя!
- Той е жив, а ето -
мъртъв в гроб е легнал! -
Нека Го с миро помажем!
- Йосифе блажени,
погреби телото
на Жизнодавеца Христа!
- Тез, що Той отхрани,
днес неблагодарно
възстават срещу своя Бог!
- Хранените с мана
своя Благодетел
със жлъчка и оцет поят!
- Тези, що избиха
толкова пророци,
убиха дръзко и Христа!
- Ученик безумен
Бездната от мъдрост
с подла целувка предаде!
- Юда лицемерен
своя Бог напусна
и стана пленник на греха-
- Според Соломона,
като ров дълбок са
устата на евреите!
- Техните пътеки
криви, беззаконни,
тънат във тръни и примки!
- Никодим и Йосиф
с най-дълбока почит
погребват днес Създателя!
- Слава на властта Ти,
разгромила ада,
Творче на всичко във света!
- Майка Ти пречиста,
виждайки Те мъртъв,
горко над Тебе плачеше!
- Сладка моя Пролет,
свидно мое Чедо,
где хубостта Ти залезе?
- Майка Ти всечиста
цяла в плач стопи се,
щом Ти, о Слово, занемя!
- А жените идват
с миро да помажат
Теб - Мирото Божествено!
- Чрез смъртта Си, Боже,
Т смъртта погуби
със Твойта мъдрост, божествена!
- Хитрий бе надхитрен,
людете - спасени
чрез Твойта мъдрост, Боже мой!
- Юса бе захвърлен
в дъното на ада
във кладенеца на смъртта!
- Пътищата грешни
на безумний Юда
са тръни, примки, грехове!
- Твоите палачи,
о Царю и Боже,
в безкрайна гибел затъват!
- В кладенеца смъртен
гинат в страшни мъки
окървавените мъже!
- Господи и Творче,
о Царю и Боже,
как тъй приел си да страдаш?
- Девата пречиста
плаче, като гледа
на кръста Агнеца разпнат!
- Никодим и Йосиф
тялото погребват -
живот що дава на света!
- Девата пресвята
топли сълзи рони
с пронизано от скръб сърце!
- "Сладко мое Чадо,
Слънце за очите,
как скри се в тоя тъмен гроб?"
- "Майко, не ридай ти!
Страдам доброволно -
Адам и Ева да спася!"
- "Сине, Твойта обич
безпределна славя,
зарад която страдаш днес!"
- Ти оцет и жлъчка
вкуси затова, че
Адам плод вкуси забранен!
- Свойте люде в древност
с облак Ти покрил бе,
а днес разпънат си на кръст!
- Мироносиците
гроба Ти спохождат
със миро да Те помажат!
- О, стани, Иисусе,
и от злите бездни,
с Твойта ръка ни изведи!
- Родната Ти Майка
през сълзи нарежда:
"О Жизнодавче, възкресни!"
- Бързай да възсръснеш
и разсей тъгата
на тази, дето Те роди!
- Силите небесни
бяха в страх и ужас,
кога Те мъртъв гледаха!
- Тез, що с обич тачат
Твоите страдания,
със прошка Ти ги осени!
- О, ужасна гледка!
Как земята скрива
Теб - Словото живително!
- Нявга Йосиф с Тебе
бягаше н Египет;
днес друг Те Йосиф погребва!
- Плаче и ридае
Твойта Свята Майка
над бездиханната Ти плът!
- Тръпнат умовете
неми, ужасени,
че Ти, Творецът, в гроб лежиш!
- Мироносиците
гроба Ти приливат
със миро рано призори!
- Дай на Твойта Църква
мир, и нам спасение
със Твойто възкресение!
Слава...
- Дево, удостой ни
твоя Син да видим
от гроба сайно възкръснал!
И нине...
- Дево, удостой ни
твоя Син да видим
от гроба сяйно възкръснал!
Двата хора заедно:
- Родовете всички
Твойто погребение
с песни възхвалят, Христе мой!
***
След "Ангелский собор..." - малка ектения.
Възглас: Ти бо еси Цар мира, Христе Боже наш, и Тебе славу вазсилаем, со безначалним Твоим Отцем, и с пресвятим и благим, и животворящим Твоим Духом, нине и присто, и во веки веков.
Синодално издателство. София, 1957 г.