Великият пост

    Задушница 

     

     Настъпва часът, когато останките на починалия се предават на земята, където ще бъдат до всеобщото възкресение. Но любовта на майката Църква към своите чада, напуснали този живот, не престава. В определени дни тя извършва молебени за починалите и принася безкръвна жертва за упокой на техните души. Възпоменаването в тези дни е осветено от древни църковни обичаи. То е съгласувано с учението на Църквата за състоянието на душата след смъртта. Затова са въведени особени дни за тържествено, всеобщо, всеселенско възпоминание на всички представили се през вековете братя и сестри по вяра, които са се удостоили с християнска кончина, както и тези, които са били застигнати  от внезапна смърт и не са били напътствани в задгробния живота от молитвите на Църкавата.

    НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

     /НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА/

     НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА 

       В този ден на литургия в църквите се чете Евангелие с част от Проповедта изнесена на планината /Нагорна проповед/ /Мт. 6:14-21/, в която се говори за прощаване на обиди нанесени от ближните, без какво не можем да получим опрощаване на греховете от Небесния Отец, за поста и за събиране на Небесни съкровища.

       В съответствие с това Евангелско четене християните имат благочестивия обичай в този ден на вечерня  да изпросват един от друг прощаване на греховете, явни и неявни обиди и да вземат всички мерки за помирение с тези, с които са във вражда. След вечерното богослужение се извършва особено  последование на прошката и свещеници и миряни молят един друг за прошка. Така могат да започнат поста с чиста душа. Това е първата стъпка по пътя на Великия пост. Затова тази неделя е известна и като Неделя на прошката.

    НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА 

      Андрей Десницки

    Обредът на всеобща прошка кара дори и невярващите да се замислят, какво значи да простиш и да бъдеш простен и защо изобщо е необходимо това.

       В края на деня на Сирни заговезни в православните храмове се служи вечерня, на която в края настоятелят и всички клирици излизат от олтара и просят от миряните прошка за всички волни или неволни обиди и огорчения. В изпълнението на певците звучи пронизителния плач на Адам за изгубения рай, а миряните един след друг минават покрай свещениците и просят прошка от тях. По обратния път всеки може да каже на познати, на малко познати или на напълно непознати: „Простено, прости”.

    свети Андрей КритскиНа Великото повечерие в понеделник, вторник, сряда и четвъртък се чете на части Великият покаен канон, известен още и като умилителен. Целият канон се чете на утренната служба в четвъртък, през петата седмица на поста. Вече 1200 г. на великопостното богослужение вярващите го възприемат така, както и когато е бил написан  от преподобния песнотворец. „Мистагог покаяния”, т. е. този, който грижливо учи, който открива тайните на покаянието, така Православната Църква нарича създателя на канона свети Андрей Критски.