Митрополит Иларион /Алфеев/
Както си спомняме, още в Стария Завет се срещат отделни споменавания за Духа Божи. Но именно в Новия Завет Духът Божи се открива не просто като тайнствена сила, която действа от името на Бог, а като Божество, което има лични характеристики. Освен това, Новият Завет показва неразрушимата връзка, която съществува между Сина и Духа.
Целият земен живот на Иисус Христос постоянно е съпътстван от Светия Дух. Още преди неговото раждане на Дева Мария се явява Ангел, който и казва: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи”(Лук. 1:35). Иисус се ражда от Дева Мария и Светия Дух („Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго”) (Мат. 1:20). Предтечата на Иисус „ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си” (Лук. 1:15). Той ще кръщава хората „за покаяние” , но казва, че „Оня, Който иде” след него „ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11; Марк. 1:8; Лук. 3:16). В момента на кръщението на Иисус видяха Светият Дух „да слиза като гълъб и да се спуща върху Него” (Лук. 3:16). Веднага след кръщението „Иисус, изпълнен с Духа Светаго… поведен беше от Духа в пустинята”(Лук. 4:1) за да бъде изкушаван от дявола.
В своите проповеди Иисус многократно говори за действията на Светия Дух. Той предсказва, че неговите ученици ще бъдат гонени, но ги уговаря да не мислят предварително какво ще казват, защото не те ще говорят, а Светият Дух (Вж. Мат. 10:20; Марк. 13:11; Лук.12:12). Иисус предупреждава, че хула „против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” ( Мат. 12:32; Марк.3:29; Лук. 12:10).
Докато Иисус не бил прославен, върху Неговите ученици не е имало Свети Дух ( Иоан. 7:39). Смъртта и възкресението на Христос били необходимите условия за да получат Неговите ученици Светия Дух. За това Христос говори в прощалната си беседа със Своите ученици, в която като основен мотив се явява изпращането на Утешител: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде” Иоан. 14:16-17). „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене” (Иоан. 15:26). „за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.” (Иоан. 16:7-15).
След Своето възкресение Иисус се явява на учениците Си и след като духва им изпраща Светия Дух, като им казва: „приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан. 20:22-23). В същото време Той заповядва на учениците Си: „не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя” (Деян.1:4-8).
Предначертаното от Иисус събитие се случило точно на Петдесетница, когато върху апостолите се спуснали огнени езици и „всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян.2:4). За празника в Йерусалим се събрали много хора и всеки чувал апостолите да говорят на неговия роден език, а някои решили, че те са се напили с вино (Деян. 2:7-12). От името на апостолите към народа с проповед се обърнал Петър, който им казал: „мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:14-17; 21-24; 33; 37-38).
От Петдесетница е започнала онази мисия на християнската Църква, която продължава и днес и в която централна роля има действието на Светия Дух. Именно действието на Светия Дух се възприема от Църквата за гарант, че учението на Христос няма да бъде изопачено, че Неговото служение ще бъде продължено от неговите ученици и последователи, че Христос ще продължава да бъде живият и действащият Глава на Църквата, ще продължи да я ръководи с помощта на Светия Дух. Светият Дух – Този, Когото Иисус е оставил в Своята Църква вместо Себе Си – Той е „другият Утешител”, Който за разлика от Иисус няма да се възнесе на небето, но ще пребъде с Неговите ученици до свършека на вековете (Иоан. 14:16). Той ще говори не за Себе Си, а от името на Христос (Иоан. 16:13-14).
Ако синоптическите Евангелия са посветени предимно на разказа за земното служение на Христос, а Евангелието от Иоан и апостолските послания на богословското осмисляне на това служение, то книгата Деяния на светите апостоли, преди всичко се явява свидетелство за благодатното действие на Светия Дух в основаната от Христос Църква. Не случайно в Православната Църква апостолските Деяния започват да се четат на Пасхалната литургия, а завършват на празника Петедесетница.
В Деянията на светите апостоли действията на Светия Дух върху вярващите се описват с помощта на изрази като „се изпълни с Дух Светий” (Деян. 4:8; 4:31; 9:17; 13:9; 13:52) и „да приемат Дух Светий” (Деян. 8:15; 8:17). За знак за слизането на Светия Дух често е служило говоренето на различни езици, за което говори следващият разказ: „Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват” (Деян. 19:1-6).
В този разказ Светият Дух слиза върху учениците не в момента на кръщаването, а веднага след него, когато апостол Павел възложил ръцете си върху тях. За това, че кръщението и възлагането на ръце са били самостоятелни тайнодействия, свидетелства и разказът за слизането на Светия Дух върху самаряните, при които апостолите изпратили Петър и Иоан, за да се помолят за тях и те да приемат Светия Дух: „Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго” (Деян. 8:14-17).
В раннохристиянската Църква присъствието на Светия Дух много прилича на присъствието на Бога Яхве сред израилския народ. Светият Дух приема живо и непосредствено участие в живота на християнските общини. Той говори с учениците (Деян. 13:2; 21:11), изпраща ги да проповядват (Деян. 13:4), поставя ги на служение (Деян. 20:28). Когато приемат едни или други решения, апостолите усещали действията на Светия Дух и съобщавали за приетото решение с думите: „угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). В последствие с тази формула започвали и определенията на Вселенските Събори.
Ако в Стария Завет Божието присъствие е предизвиквало преди всичко трепет и ужас, то действията на Светия Дух в новозаветната Църква е изпълвала нейните членове с радост и ги е подтиквала „с дръзновение говореха словото Божие” (Деян. 4:31). В същото време понякога чрез апостолите действията на Светия Дух довеждали до „голям страх” (Деян. 5:5-11), както това станало след внезапната смърт на Анания и Сапфира. Както свидетелства книгата Деяния, в първите християнски общини всички вярващи „били заедно” и „имали всичко общо”, продавали своята собственост и придобитите средства разделяли помежду си, съобразно нуждите на всеки (Деян. 2:44-45). Затова сред тях нямало нуждаещи се (Деян. 4:34). Но все пак двамата съпрузи, Анания и Сапфира, след като продали своето имение решили да укрият част от получената сума. Когато Анания дошъл и положил парите в краката на апостолите, Петър му казал: „Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата.Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.” Като чул тези думи Анания паднал бездиханен. След около три часа по-късно се върнала и неговата жена и още докато не знаела за случилото се, Петър я попитал: „кажи ми, за толкова ли продадохте нивата?” Тя отвърнала: „да, за толкова. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.” (Деян. 5:1-10).
Характерно е, че за апостол Петър „да излъжеш Светия Дух” и „да излъжеш Бог” са синоними, което потвърждава вярата на апостолите в Божествеността на Светия Дух. Не по-малко характерна е безкомпромисността, с която апостолите се отнасяли по въпросите за вярата. Те не признавали частичното, непълното изповядване на Христос, не допускали лъжа във всичко, което касаело общите правила за живот в общините.
За колкото недопустимо са считали укриването на реалната цена на продадено имение, за толкова непозволително са възприемали стремежът да се получи благодатта на Светия Дух за пари. За това свидетелства историята на Симон влъхва, който „като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий” (Деян.8:18-20).В следващите векове Църквата се борила със „симонията” – даване на подкуп за ръкополагане в свещенически сан. Съгласно канона, на низвергване от сан подлежат този клирик, който е получил ръкополагане за пари и епископът, който го е ръкоположил.
За Светия Дух се говори и в Съборните послания, в частност – в 1-то послание на апостол Петър, където Светият Дух е наречен „Христовият Дух” (1Петр. 1:11), „Духът на славата” и „Духът Божий”, който се разпостира върху тези, срещу, които се злослови „за името Христово” (1Петр. 4:14). Учението на апостол Петър казва, че това е този Свети Дух, изпратен от небесата, който е действал в пророците, действа в благовестителите на християнската вяра, в Христовите апостоли (1Петр. 1:11-12). Петър призовава християните да изчистват душите си „с послушност на истината чрез Духа” (1Петр. 1:22), като им напомня, че тяхната украса трябва да бъде „нетленната красота на кроткия и тих дух” (1Петр. 3:4).
Според учението на апостол Иоан Богослов, участието на Светия Дух се явява като признак за пребиваването на човека в Бог – „Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух” (1Иоан. 4:13). Апостолът говори за това, че Христос е дошъл „чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина” (1Иоан. 5:6). Когато говори за необходимостта от изпитването на духовете, апостолът противопоставя „Божия Дух” на духа на антихриста, който действа в лъжепророците – „По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1Иоан. 4:2-3). По такъв начин, критерият за разпознаване на Светия Дух и разграничаването между Него и лъжливите духове, се явява вярата в Боговъплъщението.
Учението за Светия Дух заема съществено място в посланията на апостол Павел. В неговото богословско виждане действието на Светия Дух е неразривно свързано с изкупителния подвиг на Христос. В посланието до Римляните Павел призовава християните за „живот по духа”, като вижда в такъв начин на живот залог за бъдещо възкресение: „А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:8-17).
По-горе ние вече обърнахме внимание на мисълта на апостол Павел, че правото да се обръщаме към Бог Отец с молитвата „Авва, Отче!” свидетелства за осиновяването на християните от Бог. Според учението на Павел, когато християнинът се обръща към Бог в молитва (умна молитва, когато се моли душата), той се моли не от себе си, а в него се моли на Отец Светият Дух: „ защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите” (Рим. 8:26-27).
В 1-то послание до Коринтяните, когато говори за тайната и съкровена премъдрост Божия, апостол Павел утвърждава, че Бог открива тази премъдрост на духовните хора чрез Светия Дух: „Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов” (1Кор. 2:9-16).
Предпазвайки коринтинските християни от небогоугоден живот, апостол Павел възкликава: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие” (1Кор. 3:16-17). Недопустимостта на блудството се обяснява от апостол Павел с това, че телата на християните са всъщност членове Христови и храм на Светия Дух (1Кор. 6:15-19).
Особено внимание апостолът отделя на многообразието на даровете и действията на Светия Дух в Христовата Църква. Според неговото учение, всички служения в Църквата се разпределят от Светия Дух и всички те са необходими за запазване на единството, целостта и пълнотата на църковния организъм: „ Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени” (1Кор. 12:4-13).
azbuka.ru