ЧЕТИРИ СЛОВА ЗА МОЛИТВАТА

Епископ Теофан Затворник

 

ЖИТИЕ НА СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК, ВИШЕНСКИ

 

10 януари 1815г. – 6 януари 1894г.

 Чества се на 10 януари /23 януари ст. стил/

и на 16 юни /пренасяне на мощите/

 

   Свети Теофан Затворник, светско име Георги Василевич Говоров, е роден на 10.І.1815г. в с. Чернавское, Орловска губерния. Баща му Василий Тимофеевич бил свещеник, а майка му Татяна Ивановна произхождала от свещенически род.

   Началното си образование получил в родния си дом, заедно с тримата си братя и трите си сестри. По-късно завършил Ливенското духовно училище и продължил обучението си в Орловската духовна семинария.

   През 1837г. Георги Василевич завършил семинарията и постъпил в Киевската Духовна академия. Киевският митрополит Филарет /Амфитеатров/, по-късно наречен Филарет Благочестиви, поради благочестивия си живот, отделял голямо внимание на студентите за израстването им в благочестието и в християнската нравственост. Огромно влияние в духовния живот на Георги Говоров оказала близостта на Киево-Печьорската лавра с нейната богата православна традиция и наличието на множество светини.

   Бил подстриган за монах в 1840г. и в същата година бил ръкоположен за йеромонах и йеродякон.

   По-късно, през 1844г., бил назначен за преподавател по нравствено и пастирско богословие в Петербургската Духовна академия.

   По негово настояване в 1847г. бил включен в Духовна мисия в Йерусалим. През шестгодишния си престой в града, той посетил светите места и множество манастири. Поддържал тясна духовна връзка със старците от Света Гора – Атон.

   След започване на Кримската война мисията била отзована в Русия и йеромонахът Теофан, вече ръкоположен за архимандрит, се завърнал като преподавател по канонично право  в Петербургската Духовна академия, а по-късно бил назначен за ректор на Олонецката семинария.

   През 1856г. станал настоятел на Посолската църква в Константинопол, а след това бил избран за ректор на Петербургската Духовна академия.

   Поради заслугите си към християните и Църквата в 1859г. е ръкоположен в епископски сан. Служил в гр. Тамбов и гр. Владимир.

   По собствено желание се оттеглил от епископско служение и станал настоятел на Вишевската пустиня, известна със строгия си монашески устав. Ревностно присъствал на църковните служби и приемал посетители търсещи духовни съвети и напътствия. От 1872г. се оттеглил в килия и приел пълен затвор, като ежедневието му минавало в богослужения и молитви. В килията му бил устроен малък параклис и през последните 11 години от живота си всеки ден отслужвал света Литургия.

   От цяла Русия пристигали до него писма с търсене на съвети, напътствия, утеха, облекчаване на скърбите, … Епископ Теофан Затворник, Вишенски достигнал до висока степен на духовно съвършенство.

   Починал на 6 януари 1894г., а е канонизиран от Църквата през 1988г., близо сто години след кончината му.

   След себе си светителят Теофан е оставил значително по количество и безценно по съдържание духовно книжовно наследство, с което е оказал голямо влияние за духовното възраждане на обществото. Едни от най-значителните му трудове са: „Писма за християнския живот”; превод на „Добротолюбие”; „Тълкувание на апостолските послания”; „Начертание на християнското нравоучение” и множество други.