Началото на този празник се отнася към времената на ранното християнство. В Апостолските постановления са казва: „Пазете, братя, празничните дни и, първо, денят на Рождество Христово, което да се празнува от вас в 25-я ден на десетия месец.” /desembri/. Там също е казано: „Денят на Рождество Христово да се празнува, в него е дадена на хората ненадейната благодат с раждането на Божието Слово от Мария Дева за спасението на света.”

   В трети век за празника на Рождество Христово споменава св. Еполит.

   По време на гоненията на християните при Диоклетиан, в началото на четвърти век, през 303г., 20 000 никомидийски християни били изгорени в храм на самия празник Рождество Христово.

   От времето, когато Църквата получава свобода и става господстваща религия в Римската империя, откриваме множество сведения за честването на този празник. За това свидетелстват множеството поучения на отците на Църкавата от четвърти век – св. Ефрем Сирин, св. Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски, св. Амвросий, Йоан Златоуст и много други отци.