На Великото повечерие в понеделник, вторник, сряда и четвъртък се чете на части Великият покаен канон, известен още и като умилителен. Целият канон се чете на утренната служба в четвъртък, през петата седмица на поста. Вече 1200 г. на великопостното богослужение вярващите го възприемат така, както и когато е бил написан от преподобния песнотворец. „Мистагог покаяния”, т. е. този, който грижливо учи, който открива тайните на покаянието, така Православната Църква нарича създателя на канона свети Андрей Критски.
Великият канон се състои от 250 тропари и се нарича велик не само заради големия брой стихове, но и заради вътрешното си достойнство, заради висотата на мислите и силата на техния изказ. В него съзерцаваме събития от духовния свят, описани от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. В тропарите на канона персонажите от свещената история са представени ту като високи образци на свят живот, ту като примери на своето дълбоко падение, с което ни подтикват към строга трезвеност. Умът на човека, който слуша този канон, вижда в него високи духовни истини осъществени в живота на старозаветните патриарси, съдии, царе и пророци, поучава се от тях в евангелските притчи, а сърцето, което жадува спасение, ту е поразено от дълбока скръб за греховете, ту изпада във възторг от твърдото упование в Бог, винаги готов да приеме грешника.
Не можеш да научиш някого на нещо, което сам не умееш. Покаяниeто на свети Андрей е дълбоко и искрено. През целия канон преминава една мисъл, която се повтаря във всички песни „Повече от всички съгреших. Но пък Ти си Бог всемилостиви, имаш власт на всички да простиш, греховете тежки, нечестиви”. „Благоутробен” /всемислостив/ значи милостив и с жалещо сърце, като майка, която с цялата си утроба, с цялото си същество жали детето и го обича с цялото си сърце. Колкото по-близо е човек до Бог, толкова повече вижда своите грехове. На това ни учи в своя канон свети Андрей Критски.
Целият Стар Завет се изправя пред нас в тропарите на канона като школа за покаяние. Като показва добродетелите и подвизите на светците, светецът не забравя и за злите и жестоки дела, като ни подтиква да подражаваме на добрите и да се отвращаваме от злите. Но във Великия канон има не само примери от Свещеното Писание, но и „увещаване на душата”, разсъждения, молитви. Като че ли старец, изпълнен със състрадание и любов ни хваща за ръката и ни въвежда в своята килия да събеседва с нас, да разкаже, да сподели с нас своя опит и заедно с нас смирено и горещо да се помоли.
Защо Светата Църква в първите дни на Великия пост ни предлага именно тези песнопения? Защото постът е време за покаяние и очистване, а целият канон на преподобния Андрей е насочен именно към това, да пробуди човешката душа от греховен сън, да разкрие пред нея пагубността на греховното състояние, да подтикне към строго изпитание самия себе си, разкаяние и осъждане на самия себе си, към отвращение от греха и към изправяне на нашето житие.
Творецът на този толкова любим за православните Велик канон е преподобният Андрей, архиепископ Критски. Роден е в Дамаск около 660 г. в семейството на благочестивите християни Георги и Григория. От свидетелства за ранното му детство е известно, че до седемгодишна възраст го смятали за ням, понеже до тогава не бил произнесъл и дума. Когато станал на седем години се причастил в църква с божествените Тайни на Кръвта и Тялото Христови и неговата немота изчезнала и започнал да говори. След това чудо, неговите родители дали чедото си да постига премъдростта на божествените книги. На 14 години свети Андрей бил заведен от родителите си в Йерусалим да служи на Бог в манастира „Братство на Гроба Господен”. След като бил постриган за монах, свети Андрей бил назначен за нотарий, т. е. секретар на Йерусалимската патриаршия, като особено способен човек.
Водил добродетелен живот, подвизавал се в целомъдрие, въздържание и кротост. Самият йерусалимски патриарх му се възхищавал. След 681 г., когато в Константинопол се провеждали заседанията на Шестия Вселенски събор, свети Андрей, който тогава бил архидякон, заедно с други двама старци-монаси, бил изпратен във византийската столица от името на своя патриарх за да представи на императора документи, които потвърждават пълното съгласие с решенията на Събора от цялата пълнота на Йерусалимската Православна Църква, която тогава била под мюсюлманско иго.
След края на Събора старците-монаси се върнали в Йерусалим, а преподобният Андрей, който станал известен на императора и на светите отци със своята книжна премъдрост и с дълбокото познаване на догмите на Църквата, бил оставен в Константинопол и получил името „Иерусамелит”, т. е. „Иерусалимски”.
В столицата на империята получил послушание да ръководи Домът за сираци при Великата църква Света София, като бил зачислен в клира на главния храм на Византия.
20 години служил като дякон и се трудил в Дома за сираци, като полагал необходимите внимание и грижи. Тук, в Константинопол, започнал да твори своите дивни песнопения, с които богато украсил литургическото наследство на Светата Църква.
След двадесетгодишно дяконско служение свети Андрей бил ръкоположен за епископ и бил назначен в най-далечната катедра на империята – о. Крит, където за своя усърден труд бил удостоен с архиепископски сан. Тук става светилник за света, който просвещава Христовата Църква с боговдъхновено учение и добродетелен живот. Светият критски пастир строил Божии храмове, домове за сираци и престарели. За своето паство бил любящ баща, който непрестанно проповядвал и със своите молитви предотвратявал всякакви беди и несгоди, а за еретиците бил непреклонен разобличител. През всички тези години преподобния не е преставал да съставя църковни песнопения.
Няколко пъти преподобният посещавал Константинопол, където се срещал с императора и патриарха, а също и с близки за него хора. Там горещо се застъпвал за светите икони, когато във Византия възникнало иконоборството. При своето последно посещение в столицата, свети Андрей почувствал, че скоро ще наближи неговата кончина и той се простил със своите близки. На обратния път за Крит се разболял. Болестта го принудила да отседне в гр. Ересо на остров Митилина, където светецът починал на 4 юли около 740г. И до днес в този ден Светата Църква отбелязва неговата памет.
Свети Андрей първи започнал да пише богослужебни канони. На неговото перо принадлежат каноните за всичките дванадесет празника /освен за Въведение Богородично, понеже по това време не се е чествал отделно/. Великопостното богослужение, освен от Великия канон, било украсено и с други творби на светия песнописец. В ръкописи са се запазили канони за шеста Неделя на Великия пост - Връбница /Цветница/, трипесенници за всички дни на Страстната седмица, включително и Велики Петък. Във Велика Събота са се изпълнявали четверопесенници на свети Андрей, към които по-късно са добавени четверопесенници и канони на свети Козма Маюмски, монахиня Касия, епископ Марк Отрански. По количество, оригиналните мелодии на свети Андрей, надминават даже такъв велик песнописец, като преподобния Йоан Дамаскин. Когато съставял своя Октоих, свети Йоан добавил в него ирмоси и напеви на свети Андрей Критски.
Храм Христос Спасител xxc.ru