Покаянието – това е нашето примирие с Бог.

Преподобни Йоан Лествичник

   Постът е време за покаяние, време, когато нашите вкаменели сърца са длъжни с Божията сила от безчувствени да станат чувствителни, от студени и втвърдени – топли и открити за другите и за Самия Бог.

   Постът е време за обновяване, когато, както през пролетта всичко пак става ново, когато нашият живот постепенно се отклонил към отрицанието, когато едва блещука, отново да оживее със сила, която може да ни даде Бог, като ни приобщава към Своя Свети Дух.

   Това е време за примирие, а примирието – това е радост Божия и наша радост, това е – ново начало.

   Днес се чества паметта на св. Йоан Лествичник и аз искам да ви прочета някои негови думи, които имат особено значение за този период на църковната година, който ние сега изживяваме: „Покаянието – това е нашето завръщане при Бог, обновяване на нашето кръщение; това е подвиг за обновяване на нашия съюз с Бог, нашият обет да променим своя живот. Това е времето, когато можем да се научим на смирение, т.е. на мир: мир с Бог, мир със самия себе си, мир с цялото творение. Покаянието се ражда от надеждата и решителен отказ от отчаянието. Каещият се – това е този, който заслужава осъждане, но излиза от съда без срам и позор, защото покаянието е нашето примирие с Бог. И това се постига с достоен живот, с война с греховете, които сме извършили в миналото. Покаянието – това е изчистване на нашата съвест. Покаянието – това е готовност без думи на ропот, заради любовта, да понесеш всяка печал, всяка болка.”

   И ако ние се запитаме, как, по какъв начин да постигнем това, по какъв начин да отговорим на Бог, който ни приема така, както бащата приел блудния си син; на Бог, който толкова дълго ни чака с тъга, когато ние го отхвърляме, а Той никога не се отвръща от нас – как ние можем да отговорим на такъв Бог? Ето още един кратък откъс за молитвата: „Не се впускай в молитвено красноречие, защото често нашият Небесен Отец се радва на срамежливите, обикновени думи на децата. Не бъди многословен, когато разговаряш с Бог, защото в противен случай, търсейки думи, ти ще се объркаш в тях. Само за една дума Бог помилвал митаря, само една дума на вяра спасила разбойника от кръста. Многословието в молитвата разсейва  ума и го изпълва с изобилие от образи. Една дума, обърната към Бог, събира ума в Негово присъствие. И ако, когато се молиш, някоя дума удари сърцето ти, достигне до дълбините ти – хвани се за тази дума, повтаряй я, защото в такива минути самият ангел-пазител се моли с теб, защото тогава сме правдиви и верни на самите себе си и на Бог.”

   Нека да помним, какво казва св. Йоан Лествичник, дори и да се забравят моите пояснения. Нега да помним неговите думи, защото той е бил човек, който е знаел как да се обърне към Бог и да остане с Него, да бъде радост за Бог и да се радва на Него. Споменът и личността на св. Йоан Лествичник ни се предлагат сега, когато приближаваме страстните дни, за да ни бъдат за пример, как благодатта Божия може да претвори обикновения, простия човек в светилник за света.

   Да се научим от него, да следваме неговия пример, да се радваме за това – какво може да направи Бог от човека със Своята сила. Нека с увереност, с надежда, с ликуваща и заедно с това тиха радост да последваме този съвет - да чуем Бог, който ни умолява да намерим пътя на живота и също ни казва, че с Него, в Него ще бъдем живи, защото Той е Истината, но също така и Пътят, и Живот вечен. Амин.

Житие на свети преподобен Йоан Лествичник

   Божият угодник, преподобният Йоан е живял през VІв. в Сирия. За своето съчинение  е наречен Лествичник, т. е. автор на „Лествица”, а по мястото на благочестивите си подвизи – Синаит. На 17-годишна възраст, св. Йоан се принесъл в жертва на Бог – тялото си възнесъл на Синайската планина, а душата си на небесната планина. След като пребивавал 19 години в уединение и подвизи на Синайската планина, до 40-годишна възраст, преподобният се оттеглил в Синайската пустиня Фола, която се намирала на разстояние от 5 стадия от Синайската църква, където във великите подвизи на строгия пост и непрестанната молитва се подвизавал 40 години. В продължение на тази необикновена Четиридесетница, неговият пост бил толкова необичаен, както и продължителността на времето на неговото постене. Макар преподобният да не отбягвал храната разрешена от устава по време на пост, за да съкруши, както сам казвал, гордостта, хранел се с толкова малко, че повече приличало на опитване, отколкото на хранене. Но за сметка на това решително се въздържал от всякакви страсти, като заповедно казвал – замълчи, онемей! Неговото покаяние било съпроводено с дълбоко съкрушаване на сърцето и сълзи. Дълго време след неговата блажена кончина показвали една съвсем малка пещера – съкровеното място на покайните подвизи, които наричат сълзоточиви, което отстояло на такова разстояние от общежитието, колкото било нужно да не чуват братята риданията на Йоан.

   Преподобният Йоан, поставен за ръководител /игумен/ над другите, започнал път на ново възхождане към Бог и приближаване до небето. Подобно на Мойсей, той, по думите на житиеписеца, се приближил до Бог, с мисълта си приел Богоначертания закон и с перото на духа начертал, по молба на преподобния Йоан, игумен Раифски, Богописани скрижали /”Лествица към Рая”/, които предал, не само на ръководените от него иноци, но и на всички, които желаят да се възкачат на небето.

   Като се възкачвал по стъпалата на духовното съвършенство, той с по-голяма ревност, отколкото преди да приеме началството над братята, написал книга към пастира и по този начин станал ръководител на ръководителите.

   Преподобният се представил на 80-годишна възраст, около 606г. Паметта на св. Йоан Лествичник се чества от Църквата на 30 март.

   В литургийното Евангелие, в неделния ден на четвъртата седмица на Великия пост, Църквата, за утеха и назидание на постещите, чрез Божествено свидетелство, което утвърждава могъществото на поста и молитвата, които открили на Йоан лествицата към рая и го въздигнали до висотата на духовното съвршенство, благовестява, че духът на  злобата се прогонва от човека само чрез молитва и пост и заедно с това предвъзвестява приближаващата се радост от Възкресение Христово /Мк. 17-31/.

Протоиерей Г.С.Дебольский

„Дни богослужения Православной Церкви”т.2

православие. ру